Как маниакът Биелса възвърна надеждите и очакванията в Лийдс
По чаено време по-миналата неделя дойде може би телевизионният връх от футболния празничен период – момент колкото драматичен, толкова и фарсов. Той бе озвучен от високочестотен ейърширски глас, изкрещяващ фразите „Голям Уес!“ и „Собствената му врата!“ в различни комбинации, а делириумните слова уловиха мига далеч по-красноречиво и от най-изпипаното от майстор на перото изречение.
Докато Алан МакИнали ревеше до разкъсване, феновете на Лийдс пощуряваха, играчите празнуваха бясно, а треньорите буйстваха, Марсело Биелса се разходи из своето треньорско поле в голямото си палто, изглеждайки почти толкова развълнуван от автогола в добавеното време на Уес Хардинг за победата на Лийдс с 5:4 на гости на Бирмингам, колкото от вида на намалените до стотинки кутийки с риба тон в кварталния хипермаркет.
Ако тук Биелса бе героят по неволя от екшън филм, в който непукистки се отдалечава от взривяваща се сграда, новогодишният ден предложи доста различен жанр. След като неговият отбор завърши наравно 1:1 на гости на Уест Бромич, се видя една проточила се сякаш безкрайно прегръдка със Славен Билич. Режисьорът смени кадъра с излизащи от терена играчи, после се задържа на публиката и след това се върна обратно: двамата все още бяха в обятията си, гледайки се с взаимна възхита. Те винаги ще имат „Хоуторнс“…
Чемпиъншип, каза Билич, е ударила джакпота с наличието на Биелса. Лийдс също трябва да се чувства невероятно благословен – отборът не само е начело в таблицата, а е и на цели 9 точки пред 3-тия Брентфорд и беше на прага да изхвърли Арсенал насред „Емирейтс“ от турнира за Купата на Англия след отлична игра.
В лицето на Биелса на „Еланд Роуд“ имат мениджър, който в един свят на безнадеждно покварени ценности изглежда е прегърнал и това колко тривиален на практика е футболът, и това как все пак е в състояние да запали фитила на цял регион. Знак за забележителното му влияние е това че срещата с Микел Артета постави аржентинеца в доста необичайната позиция да се изправи срещу второ поколение свое протеже, след като менторът на Артета – Джосеп Гуардиола – открито признава колко е длъжен на Биелса.
Ел Локо (Лудия) вероятно трябваше да е спечелил повече в своята кариера. Три шампионски титли в Аржентина със система от две давани на една календарна година и олимпийското злато от 2004 г. е направо нищо за човек, за когото Билич говори с такова благоговение. Цялата кариера на Биелса обаче се усеща като отхвърляне на идеята, че животът може да се мери в трофеи или медали.
Той е абсолютен маниак. Произхожда от заможно семейство (дядо му е бил съдия, брат му е бил външен министър на Аржентина, а сестра му – губернатор на провинция) и се говори, че получава по 6 млн. паунда годишна заплата. При все това изглежда като да не се интересува особено от капаните на богатството. Живее в едностаен апартамент над магазин в Уедърби, пие кафе в „Коста“ и там провежда отборните събрания, пазарува в кварталния супермаркет и яде редовно в местен италиански ресторант на име "Сант Анджело“. Ходи пеш по 45 минути за тренировки до базата в Троп Арч повечето дни и рядко носи други дрехи освен клубния анцуг.
Биелса обаче е наясно със своята мания и осъзнава колко нелепа е тя. В началото на Клаусура 1992, след бедствена Апертура 1991 с едва 3 победи в 19 мача за Нюелс Олд Бойс, той се заключва в стая в хотел „Конкистадор“ преди гостуване в Санта Фе и на практика раздробява в 48-часов одит как според него ще протече мачът. В течение на тези два дни звъни на жена си Лаура, като дъщеря им наскоро е преживяла на косъм тежка болест. В този контекст, признава си Ел Локо, няма никакъв смисъл да се чувства както преди това от загубата на някакви си футболни мачове… а все пак продължава да му е същото.
Тази задълбоченост на самопреценката е характерна за него – той не просто чувства, той анализира чувството. Точно това вероятно обяснява любопитния му начин на изразяване със заобиколки, сякаш всяко негово изречение трябва да постави само себе си под съмнение, преди да стигне до крайния си извод.
Точно това беше и най-поразително във фурора около шпионския скандал. Щеше да е много лесно за него да се надсмее на лицемерието на реакцията на това как е изпратил треньор да гледа с бинокъл от земя публична собственост жизненоважните тайни на тактиката на Дарби Каунти. Но не го стори. Вместо това направи двучасова самоунищожителна пресконференция, в която не само поиска извинение за неразбирането на действието си като възможен проблем, а и демонстрира детайлността на своето проучване (след което призна, че вероятно то не е направило разлика). Направи си труда само защото щеше да се чувства гузен, ако не бе го сторил.
Други може да говорят с лека ръка за философии, за вяра, без която няма как да се получи, ала Биелса напълно съзнава елемента на абсурдност в своята дейност и професия. Той е искрен, на моменти почти патологично. Това е едно от нещата, които го правят толкова привлекателен и такъв вдъхновител: при него няма излъскани маски, няма бла-бла, няма увъртания.
И все пак това носи със себе си и друга странност – че при неговото ниво на самоанализ няма как да не е наясно с тенденцията на неговите отбори да се самовзривяват в последните седмици на сезона. Това не значи непременно, че просто не могат да тичат повече – както отбеляза игралият в Нюелс при него Хуан Мануел Лоп, методите на Биелса изцеждат не само физически, а и душевно.
При все това, почти 30 години след първата поява на този проблем, Лудия се доказа като или нежелаещ, или неспособен да го реши. Сякаш за него интензитетът в начина му на игра е толкова жизненоважен, че е невъзможно да го укроти. И когато носи тъй буреносен футбол като в петте минути на неспирен натиск, довел до изравняването срещу Престън, кой би дръзнал да се оплаче?
Лийдс Юнайтед може и да спечели само един от последните си пет мача в Чемпиъншип и от последните шест във всички състезания, ала гъстият цикъл по зимните празници по принцип няма как да не се отрази на воден от Биелса отбор. По-значимото в случая е гореспоменатата разлика от 9 точки до първия в зоната за плейофите за влизане в Премиър Лийг, както и че тя е факт след изиграването и на двата сблъсъка с другия лидер Уест Бромич.
Оттук насетне Лийдс няма как да не е на ръба от завръщане в елитния ешелон и, дори и да се стигне до обичайния срив, Лудия Биелса все пак вече върна живеца на замрелия до неотдавна славен клуб.
Джонатан Уилсън, „Гардиън“