Смилен Мляков: Спирам, защото вече ми е трудно да съм на високо ниво

Един от най-добрите играчи в българското първенство през последните години – Смилен Мляков, реши да сложи край на състезателната си кариера. Емблематичният диагонал бе капитан на Левски в последните три сезона. През последната кампания здравенякът пропусна доста мачове заради травми, но най-сериозни проблеми му създаваха коленете. Смилен, който през лятото ще навърши 39 години, говори за всичко това за сайта и официалната страница на клуба във Фейсбук.

Смилен Мляков е роден на 17 юли 1981 година в София. Започва да тренира волейбол на 12-годишна възраст в ЦСКА. В богатата си кариера е играл още за: Ретимно (Гърция), Бове (Франция), Тренто (Италия), Ченстохова (Полша), Кале (Иран), Абомуслем Машад (Иран), ЦСКА и Левски. Близо 3 години пропуска заради серия от операции. След принудителната пауза се завръща на полето като състезател на Левски и през 2014 година "сините" печелят Купата на България под ръководството на Джузепе Лорицио.

- Смилене, мачът с Пирин в Разлог ли бе твоето последно излизане по екип на волейболното поле?

- Да, това беше последният мач в кариерата ми.

- Как стигна до решението да се оттеглиш?

- Да кажем, че зад него стоят 28 години волейбол и 8 операции. Освен това от 7 години развивам и собствен бизнес, за да осигуря по-добър живот на семейството си. Всички тези неща започнаха да се отразяват най-вече физически на представянето ми. А това наистина ме дразни, защото играя, за да печеля, не да ме бият...

- През последните три сезона от кариерата си бе капитан на Левски. Какво изживя в вези години?

- Доста неща. Както много хубави, така и разочароващи.

- Политиката на клуба е да развива и налага млади и талантливи играчи. Какви съвети даваше на по-неопитните си съотборници?

- Освен спортно-техническите, които бяха постоянни, се надявам да съм им показал как да се държат като мъже и да се борят, за да са победители. Защото душата и сърцето са много по-важни фактори за победата, отколкото спортно-техническите умения.

- Голяма ли е разликата в поколенията – когато ти си бил на 18-19 години и сегашните младежи?

- Доста голяма. Различни времена, семейства, идеали, стандарт...

- Имаш ли представа приблизително колко мача си изиграл през кариерата си?

- Никаква. Просто всеки мач излизаш за победа без значение срещу кого!

- Ти си сред играчите, които не пестят емоции. Ще ти липсва ли тръпката от мачовете?

- Определено. Винаги съм бил много емоционален на терена, сега ще се уча да изкарвам емоциите си в живота, което може да е проблем (смее се).

- При първия си престой в Левски успя да спечелиш Купата на страната. Какво не достигна през последните години на отбора да стигне до призово класиране?

- Както вече споменахме, политиката на клуба е да се развиват и налагат млади състезатели. Явно отборът не е имал достатъчно опит и класа в решаващите моменти.

- Ще продължиш ли да следиш развитието на клуба и да те очакваме ли на мачове на мъжкия отбор?

- Възможно, надявам се всички гарнитури в клуба да имат много успехи.

- Има ли вероятност да продължиш с волейбола, но под друга форма?

- Малко вероятно, но никой не знае. Основно ще се концентрирам върху другата си дейност – моя фитнес център.

- Какво ще пожелаеш на феновете на Левски?