Нулева година в спорта
Сега е моментът за преосмисляне на приоритетите
Пандемията от коронавируса обърка напълно живота на хората. Плановете на милиарди хора пропаднаха, шокът от непознатата зараза парализира света, човечеството преосмисли приоритетите си.
Неминуемо беше Covid-19 да не засегне и спорта. На практика може да се обяви нулева година, след като двете най-големи събития за 2020 година – олимпийските игри в Токио и европейското първенство по футбол – бяха преместени за догодина.
За последен път Игрите не се състояха в отредените им високосна година през 1940 и 1944 година, когато заради Втората световна война летните в Токио (1940 г.) и Лондон (1944) и зимните в Гармиш-Партенкирхен (1940) и Кортина д’Ампецо (1944) не се провеждат. Също така заради Първата световна война олимпийските игри в Берлин през 1916 година са отменени.
Никой не знае кога и дали ще завършат европейските клубни турнири по футбол, големите и не чак толкова големите първенства. Посочват се дати за подновяване на мачовете, които след това се променят, защото сметките се правят пожелателно, без отчитане на епидемиологичната обстановка.
Сезонът в тениса също е напълно объркан и изглежда все по-малко вероятно да се изиграят и четирите турнира от Големия шлем.
Същото е положението и в останалите спортове и няма как да е другояче.
Засегнати са всички. Самите състезатели, които не могат да получават възнаграждение, като показват това, което умеят и не знаят как да управляват спортната си форма по време на тази дълга принудителна пауза, чийто край не се вижда.
Милиарди ще загубят организаторите на големите първенства от телевизионни права и загубени рекламодатели и спонсори. Това важи в пълна сила и за ръководителите на национални федерации и клубове.
Зрителите се чувстват осиротели, защото са лишени от всекидневната си доза адреналин под формата на футбол, тенис, баскетбол, волейбол, лека атлетика, автомобилизъм…
Същото е положението и за нашего брата спортния журналист, чиято работа в момента е по-скоро да следи медицинските сводки (заболели – излекувани), а не да отразява успехи и да съобщава резултати. А какво да кажат телевизионните коментатори, които съвсем нямат работа в момента.
Кризата неминуемо ще отмине, макар и никой да не знае точно кога. Би било много добре, ако в спорта използват тази принудителна почивка за преосмисляне на приоритетите.
Да се сложи край на гигантизма. Заради него все по-трудно се намират желаещи да организират олимпийски игри или световни първенства по футбол. Не е лесно да направиш съоръжения и обекти за над 30 вида спорт, част от които нямат нищо общо с олимпизма, и съответно да настаниш хиляди атлети в общежития. А след края на игрите да се чудиш какво да правиш с построеното – справка Атина и Рио де Жанейро.
Ясно е, че МОК печели от продажбата на телевизионни права и рекламите и затова има интерес олимпийските игри да продължават по-дълго и да има повече стартове в тях. Но за мен девалвацията на олимпийските ценности отдавна е налице. Връщане към корените – намаляване на спортовете, по-кратка програма, би било добър вариант. Не е задължително примерно скейтбордът, скалното катерене и пързалянето с ролкови кънки, при цялото ми уважение към тях, да бъдат олимпийски спортове. Достатъчно е те да си имат световни и континентални първенства като място за среща на най-добрите.
Какъв е смисълът от световно първенство с 48 отбора, както е планиран Мондиал 2026 в САЩ, Канада и Мексико? Колко от тези 80 двубоя тогава ще се изиграят пред пълни стадиони и ще предизвикат огромен зрителски интерес? Връщане към вариант с 16, най-много 24 отбора но наистина на топниво, би бил оптимален. За това намекна онзи ден и президентът на ФИФА Джани Инфантино, който говори за преосмисляне и промяна в големите турнири.
И наистина - имаше ли ден без футбол по телевизията? Получава се едно пренасищане. Зрителят не търси продукта, не чака с нетърпение дните за мачове, а бива атакуван непрестанно с двубои от знайни и незнайни шампионати със и без някакво особено значение и качество. Така че намаляването на „футболните дни“ би било добра идея.
Тенисът има със сигурност най-наситената програма от всички социално значими спортове. В календара на АТР за този сезон бяха предвидени 64 турнира, в този на WTA – 55, плюс това са четирите турнира от Големия шлем, отборните Купа „Дейвис“, АТР Cup и „Лейвър къп“ (при мъжете) и „Фед къп“ (при дамите) и олимпийския турнир.
Реално тенис не се играе само през декември. Може да се помисли за намаляване на турнирите като количество, а също и за по-малко участници в тях. По-концентрирано състезание, което да не продължава девет дни (с квалификациите), в повече от половината, от които пред полупразни трибуни, би било добър вариант. Например турнирът да започва в четвъртък с осминафинали (т.е. да има само 16 участници, а не 32-ма), а в неделя да е финалът. Има резон и в идеята на бившия директор на АТР 250 турнира в София Пол Макнами мачовете за титлата да се играят в понеделник, примерно. Така се избягва голямата конкуренция на футбола в неделния ден.
Има достатъчно можещи и знаещи хора в световния спорт, които да намерят най-доброто решение за неговото развитие след края на пандемията. Дано наистина кризата се окаже възможност за отстраняване на натрупаните грешки и възход на социалния феномен, който в момента липсва на всички ни.
Любомир Тодоров, БНР