Мадрид би Барса както винаги в ерата преди Меси
Ел Класико западна в последно време и топката не е приятел на играчите, откакто „Сантиаго Бернабеу“ вече не прилича на „Сантиаго Бернабеу“, Реал Мадрид не е Реал Мадрид, а Барселона има малко общо с Барселона. Може би Мадрид е днес също повече от клуб, защото всичко се свежда изцяло до Флорентино Перес, както в Барса всичко се свежда изцяло до Лионел Меси. И двамата са диктаторите в две институции, които все още се имат за великански, въпреки че са изгубили висотата на спортно-техническото си ниво и са изпълнени в съставите си с ветерани, които живеят единствено със спомените за времената, когато спореха кой диктува модата във футбола и кой владее Европа.
Към ден днешен и двата клуба разполагат с два силно уязвими отбори, което се вижда и се отразява ясно в мачовете им. Футболният им регрес е толкова забележителен, че дуелите им тези дни вече не зависят от играта или от головете, а от рикошети, от хъса на технични, но принципно скарани с гола нападатели (като Винисиус Жуниор) и от характера на един „меренге“ на име Мариано Диас.
Барса никога не беше истински съперник за Мадрид, когато сблъсъците им бяха въпрос на психика и дух, а не на футбол в изпълнение на фантастичния Меси. В неделя вечер аржентинецът нямаше как да наложи футбол, след като играе от известно време с контузия поради липсата на алтернативи в състава и след като беше „захапан“ здраво от защитниците и от малшанса.
Тъй че никой всъщност не се учуди от това, че Барса загуби, нито от това, че Мадрид спечели. Победа за „белите“ не се бе случвала от октомври 2014 г., а „лос асулграна“ неизменно бяха вкарвали гол на Чамартин от 2006 г. насетне. Тези споменати дати отразяват едно завръщане към времената, в които го нямаше Меси и в които Мадрид винаги надвиваше Барселона.
Шампионите играят събрани на една ръка разстояние едни от други и с топката на краче, тъй като се нуждаят първо от сигурност в подаванията и ограничаване на загубените топки, преди да се осмелят да скочат на съперника си. Особено ако този съперник се казва Реал Мадрид. Нямат крила, които да финтират и да създават опасности в наказателното поле, затова фланговете са оставени на бековете. Така футболът им е твърде съсредоточен в центъра и в пълна зависимост от изобретателността на Меси или от бяговете без топка на Антоан Гризман.
При все това е все по-видима игровата идея на Кике Сетиен. На моменти се вижда един интересен отбор, включително и с четвърти полузащитник като Артуро Видал – умел във включванията си в атака, както се показа при трите спасявания на Тибо Куртоа срещу Гризман, Меси и Артур. На моменти обаче се виждат 11 разпокъсани и уязвими футболисти, напълно лишени от самоувереност и оставили се на милостта на противника. Момчетата на Зинедин Зидан затова и бяха толкова съживени след почивката, колкото и пасивни преди нея – защото изпитаха облекчение от липсата на убедителност от вечния съперник и се отвързаха от оковите си.
Също както и при Барса, на Мадрид му липсваше в играта само завършекът на атаките – все същия проблем след раздялата с Кристиано Роналдо. Така мачът остана на кантар в зависимост от едно отиграване, от една спорна или отнета топка – сиреч точно силата на „белите“. Брайтвайт се провали при шанса си, а Винисиус го използва. Голът вдигна мадридистите по трибуните, „Бернабеу“ престана да усеща страха от загубата и старият Мадрид си върна водачеството пред старата Барса. И по точки, и по показатели в преките двубои, което от доста време на Чамартин не помнят да са имали.
Така бе прогонена дебелата сянка на черната седмица от 2019 г., когато Аякс и Барса убиха сезона на Мадрид и доведоха до спешното завръщане на Зизу и харчене на 300 млн. за летни трансфери в опит да се покрият огромните пробойни в корпуса на „белия“ Титаник.
Флорентино Перес винаги е искал да бъде Сантиаго Бернабеу и може и да успее да се впише така в паметта на мадридистите, ако последните му ходове вземат да сработят до края на сезона. За Меси обаче остава да се пита какво ли предстои на неговата Барселона.
Рамон Беса, „Ел Паис“