Малкият патрон на Евгени Иванов-Пушката – Сара Иванова

Когато волейболът е заложен в гените ти, а баща ти е известният бивш национал - Евгени Иванов, то любовта към този спорт е неизбежна. Евгени Иванов, или по-познат с прозвището „Пушката“, е изиграл 233 мача с мъжкия отбор на България по волейбол. Световен шампион за младежи, бронзов медалист от Световното първенство в Токио – 2006 година, 4-то място от Европейското първенство в Атина през 1995 година, трето място от Световната купа 2007. Но сред безбройните победи и титли, със сигурност, има две бижута, които са най-големият успех в живота му - двете му дъщери Сара и Симона.

Ще ви представим малкия, по-голям патрон на „Пушката“ - Сара Иванова. Волейболният път за младата надежда едва сега започва, като тя вече е основна част от тима на ВК „Марица“. Лутала се из между спортовете, за да тръгне по волейболните стъпки на своя баща. Защото, когато си проходил в залата с волейболна топка в ръце, наблюдавайки баща си да оставя сърцето си на терена, качества като непримиримост и жажда за победи са неизменна част от характера ти. А прозвището „Пушката“ се предава от поколение на поколение, като фамилия...

Когато волейболът е заложен в гените ти, а баща ти е известният бивш национал Евгени Иванов, то любовта към този спорт е неизбежна. Евгени Иванов, познат и с прозвището Пушката, е изиграл 233 мача с мъжкия отбор на България по волейбол. Той е световен шампион за младежи, бронзов медалист от Световното първенство в Токио през 2006 година, четвърто място от Европейското първенство в Атина през 1995 година, трето място от Световна купа 2007. Но сред безбройните победи и титли със сигурност има две бижута, които са най-големият успех в живота му - двете му дъщери Сара и Симона.

Ще ви представим малкия, по-голям патрон на Пушката - Сара Иванова. Волейболният път за младата надежда едва сега започва, като тя вече е основна част от тима на ВК Марица (Пловдив). Лутала се между спортовете, за да тръгне по волейболните стъпки на своя баща. Защото, когато си проходил в залата с волейболна топка в ръце, наблюдавайки баща си да оставя сърцето си на терена, качества като непримиримост и жажда за победи са неизменна част от характера ти. А прозвището Пушката се предава от поколение на поколение, като фамилия...

- Здравей, Сара. Разкажи ни кога и защо започна да се занимаваш с волейбол.

- Преди 4 години, когато бях в пети клас, започнах да тренирам волейбол. Тогава нямаше основателна причина, поради която исках да тренирам. По-скоро ме дърпаше желанието да видя реакцията на другите и да усетя дали ще ми хареса като цяло да играя. Цял живот съм гледала отстрани как баща ми и други хора играят и исках да разбера какво е усещането аз да съм вътре в игрището.

- Помниш ли първата си тренировка?

- Първата ми тренировка? Единственото, което помня, е, че бях доста срамежлива и от влизането през вратата на залата, докато треньорът не ме беше сложил с някого да сме двойка, не бях отронила нито дума. След това се запознах с партньорката си, с която тренирах, и от нея постепенно се запознах с останалите от отбора.

- Волейболът е в гените на вашето семейство. Разкажи ни за волейболистите във фамилията ви.

- Честно казано не знам много по тази тема, но от това, което татко ми е казвал, знам, че всичко е започнало с брата на моя дядо, който починал доста млад в катастрофа. След него баща ми се е пленил от спорта откакто е бил дете до преди няколко години. Не спираше да тренира и да ходи по мачове. След него, както всички знаем, се появи втората Пушка - братовчедка ми Вики (Виктория Григорова), която е състезателка в женския тим на Марица и след нея съм аз.

- Какви качества изгражда спортът у теб?

- Все още не съм сигурна, защото дори след 4 години това за мен е едва началото и има още много да се надгражда, поправя и променя.

- Има ли вече пост, на който се чувстваш най-комфортно?

- За времето, в което съм играла, най-добре се чувствам като диагонал.

- Баща ти дава ли ти съвети, сврързани с играта?

- Да, всеки път, когато играем заедно или ме гледа как играя, винаги накрая ме поправя – било то за изходната ми позиция или начина ми на игра. Винаги има какво да ми каже и да поправи.

- Би ли играла на поста централен блокировач като татко си?

- В началото имах огромното желание и аз да играя на поста център като всички други от семейството ми, но след като тати ми обясни, че тази позиция не е подходяща за мен, той ми предложи да стана диагонал и се съгласих. Откакто се преместих във ВК Марица играя на този пост и мога да кажа, че ми е много по-удобно.

- Прозвището Пушката е като ваша фамилия. Ти имаш ли вече свой прякор?

- Все още нямам свой собствен прякор, но понякога ми се случва някой по-голям да ми каже Пушка.

- На какво те учат родителите ти?

- На доброта, честна игра, на всичко хубаво.

- Успяваш ли да съчетаеш ученето с тренировките?

- Вече да. В началото беше доста трудно, но с времето се свиква.

- Занимавала ли си се с други спортове?

- Когато бях по-малка, може би във втори или в трети клас, ходех на плуване. Не беше по мое желание, но пак ми харесваше, защото в края на тренировката ни пускаха да стоим в джакузито.

- А как обичаш да прекарваш свободното си време?

- Обичам да съм някъде със семейството, да се видя с най-добрата си приятелка (ако съм си в София), а, ако нямам планове, просто да си лежа в леглото до късно и да си стоя вкъщи.

- Коя е най-голямата ти мечта?

- Нямам точно определена мечта, но, ако трябваше да реша, бих казала - да имам прекрасен живот с прекрасно семейство и да продължавам все по-нагоре с кариерата си като волейболистка и всичко да върви по вода. И по възможност с по-малко травми...

- Довърши изречението “Волейболът е ...”

- “... колективен спорт, в който се изисква мислене, движение, скорост, спортен дух и най-вече желание и доверие, защото без тези неща много трудно може да стане добър отбор.”

Станимира Атанасова, uspelite.bg

Следвай ни: