)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
В нападение Байерн (Мюнхен) е едновременно и страховит, и непредвидим. Това е благодарение на играчи, които не са като другите – Дъглас Коща, Томас Мюлер и Дейвид Алаба, способни на свръхефикасно представяне на високо ниво без значение на какъв пост или в коя зона.
Към настоящия момент никой отбор не атакува като Байерн, поне не толкова добре. Никой не вкарва толкова голове, колкото баварците (по три средно на мач във всички състезания през сезона). И никой днес не менажира състава си на всички фронтове така умело и изчислено, както го прави Джосеп Гуардиола.
Вярно е също така, че никой не притежава на свое разположение подобна група играчи, осигуряваща толкова тактически варианти със способността на всекиго от тях да играе на три или дори четири различни позиции. Никой – дори Реал Мадрид и Барселона. Играчи, които са съответно готови във всеки един момент да анализират всяка игрова ситуация, да се приспособят към всяка система и да реагират на всички възможни сценарии.
Това важи с пълна сила за Филип Лаам – капитана на отбора, Тиаго Алкантара, Артуро Видал и Ариен Робен. Преди всичко обаче за Дъглас Коща, Томас Мюлер и Дейвид Алаба – тримата най-добри като единици за баварците тази есен.
При все че Байерн постоянно и методично обърква, надмогва и измита пода със своите съперници мач подир мач, показаното срещу Арсенал в Шампионската лига за крушението с 5:1 илюстрира най-добре настоящото преимущество на тима над конкуренцията. Иначе казано, умението да създава опасности във всички зони, способността да създава числени предимства в последната третина на игрището и лекотата да представя постоянно игра на скорост, с движение и разнообразие.
ДЪГЛАС КОЩА – УСКОРИТЕЛЯТ И ПОДАВАЧЪТ
Срещу Арсенал бразилският нападател започна в центъра като втори нападател зад Роберт Левандовски (Мюлер стартира на десния фланг, а Кингсли Коман на левия в схема 1-4-1-4-1). После отиде отдясно за двайсетина минути, преди да завърши отляво в последния половин час след влизането на Робен в игра и да се озове в обичайната си позиция при Пеп Гуардиола.
Каквато и позиция да заема – централна или флангова, бившият играч на Шахтьор (Донецк) винаги може да проявява ускорението си, да печели доста бързо десетки метри терен, да преминава съперници, да дриблира, да нахлува, да създава празно пространство и да вади от равновесие опонента. Макар да се озовава на стрелкови позиции, си остава преди всичко изключителен подавач – най-добрият въобще в Бундеслигата (12 голови паса в 11 мача!) и най-добрият на отбора си в ШЛ (два в четири срещи).
ТОМАС МЮЛЕР - ХРЪТКАТА
Най-добрият германски футболист на Байерн, а може би и най-добрият германски футболист въобще, е също така играчът с най-силен голов нюх. Томас Мюлер е много хитър във всичките си решения и ходове, така че често се озовава на точните места и винаги там където трябва в решаващите моменти от мача. Кое още го характеризира? Способността му да ускорява и играе свръхинтензивно и на някой от фланговете, и в центъра; усетът му към гола и завършващия пас; сътрудничеството му с Левандовски; физическата му сила да може постоянно да бяга и шутира; умението му да взема най-простичките наглед, но най-ефикасни решения. Естествено, и да поема по десния фланг при всеки възможен случай. Този сезон така е вкарал вече 17 гола (11 в Бундеслигата, 4 в ШЛ и 2 за купата), а срещу Арсенал, когато игра последователно като десен нападател, „деветка и половина” и централен нападател, ефикасността му бе почти идеална: четири удара към вратата, четири във вратата и два гола.
ДЕЙВИД АЛАБА – ПОГЛЪЩАЧЪТ НА ПРОСТРАНСТВА
В един отбор, който играе винаги в блок, който налага свръхинтензивен ритъм и който се впуска в атака много бързо с петима или шестима играчи (минимум), приносът на играч като Дейвид Алаба е безценен.
Австриецът може да играе като ляв бек или централен защитник в схема с трима или четирима бранители, като „шестица”, като „осмица”, като централен полузащитник, като почти крило. Зоната, която заема, е без значение – добър е навсякъде, с изключение може би по дясната вертикална третина. Преди всичко е способен да „излиза”, да атакува празното пространство, да създава компенсация или числено предимство във всяка атака и да се вписва с лекота във всяка отборна маневра.
Нещо повече: колкото по-близо играе до противниковата врата, толкова повече може да използва своето качество в ударите и подаванията и съответно става толкова по-опасен. Едно е сигурно: по отношение на движението, маневреността и разположеността, но и за оставане винаги на добра позиция за запазване на колективния баланс, няма по-добър от него.
Патрик Юрбини, „Франс Футбол”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)