)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Антоанета Бонева е една от надеждите на България за медал на олимпиадата в Рио де Жанейро. Състезателката от Търговище направи един от най-успешните си сезони, след като стана европейска вицешампионка и взе сребро и на първите Европейски игри в Баку, както и още няколко медала от световни купи, като среброто от САЩ през май й донесе и квота за Рио. Какви проблеми обаче спъват подготовката й и как успява да се разтовари от тренировките, Бонева разказа за "7 дни спорт".
Какво е чувството да се състезаваш по време на подготовката си?
- Това състезание си е, общо взето, част от подготовката, да видим къде сме и точно за това го използваме, за проверка.
- От кога започна подготовката?
- Самата подготовка, същинската, ще започне след Нова година, дотогава ще бъде малко по-хлабаво, защото няма много състезания. Реално тези, които са ми важни, започват след Нова година. Турнирите дотогава ще ги използвам просто за трупане на опит, за да проверя себе си, а пък вече след това се надявам да се получават по-добре нещата. Не може всеки ден да се получи. Но по принцип съм доволна от работата си в турнира. Малко и стрелбището ми е тъмно, не ми е кой знае колко комфортно за стрелба, но въпреки всичко трябва да се нагласяме на всяко стрелбище и да даваме всичко от себе си. Малко не можах да се концентрирам така, както по принцип съм си свикнала, и може би това ми попречи да постигна по-добър резултат, все пак спечелих.
- Можеш ли да сравниш условията на стрелбищата на Световната купа и тези на състезанията у нас?
- Интересен въпрос. Как да ги сравня? Просто ми се налага да стрелям където може, нямам друг избор. Така или иначе аз и тренировъчно работя на такова стрелбище. До Нова година обаче се надявам да получа така желаната електроника за въздушното оръжие, без която просто няма как да се подготвя за олимпиадата, защото и ритъм и, всичко, което мога да направя на електрониката, на хартиената мишена няма как да стане. Да се надявам, че ще я получа дотогава. Иначе просто не знам.
- Има ли обещания това да се случи? Откъде ще дойде тази електроника?
- По принцип от федерацията трябва да са я поръчали, но всичко пак е свързано с финанси и според това колко пари ще има за подготовката и колко са останали, защото годината беше много дълга и тежка, трябва да се направи сметката. Не знам. В краен случай дори съм склонна да търся помощ от друго място, само и само да се сдобия с тази електроника, иначе нямам шанс в Рио де Жанейро.
- Имаш ли контакти, имаш ли откъде да потърсиш помощ за такава мишена? Какви са вариантите?
- Реално моите контакти са в Търговище, но ние не сме много голям град, въпреки че има достатъчно хора, които ме подкрепят и стоят зад мен. Когато обаче нещата опрат до пари, става доста трудно.
- Вариантът ти, доколкото разбирам, е да намериш пари да си купиш сама електронна мишена, така ли?
- Ако от федерацията не могат да ми осигурят, да, това е вариантът.
- А колко струва една електронна мишена?
- Не знам, нямам представа. Някакъв спомен имам, че е някъде около 3 хил. лв., но не съм сигурна. На мен по принцип ми трябва единична, не цял комплект. Просто една-единствена ще ми свърши работа.
- С една ще успееш ли да се подготвиш по най-добрия начин за олимпиадата, така че да гониш целта си, предполагам медал?
- На мен за въздушното оръжие реално само една ми трябва, защото ще си стрелям в един коридор на същата мишена, която ще е и там. Понеже тези, новите електроники, не са с хартия, както досегашните, а с лампа, в смисъл белият фон е оцветен и това прави самата мишена много ярка и много светла. Ако не си свикнал на такава мишена, просто нямаш шанс.
- Не можеш да уцелиш.
- Не че не може, просто не се получава резултатът, на който си готов. Защото едно е да го гледаш отстрани, друго е, като отидеш на състезанието, и да стреляш на такава мишена. За първи път на такива мишени стреляхме в Марибор на една Световна купа и много от стрелците се оплакваха, че не виждат мушката, което за нас е най-важното нещо и просто не се получава като резултат.
- Докога най-късно можеш да изчакаш за електронна мишена, преди да търсиш вариант ти да си купиш и да се подготвиш на топниво за олимпиадата?
- Аз вече съм изтървала времето. Изобщо този въпрос по принцип не би трябвало да стои на дневен ред. Естествено, възможно най-бързото разрешаване ще е най-добрият вариант, но не зависи само от мен.
- А къде виждаш своите по-големи шансове на олимпиадата - в малокалибреното или на въздушното оръжие?
- По принцип за класирането на финал като резултат се чувствам по-сигурна на малокалибреното. Само че на самия финал въздушното ми е много по-приятно като стрелба и по-сигурно. В смисъл, че правилата са направени по-добре. На малокалибрения пистолет финалът е абсолютно тото. Там не знам защо са ги направили така тези правила. Ние, жените, в момента събираме подписка от състезателите на 25 метра пистолет за смяна на правилата, защото никой не е доволен от сегашните. Реално сега след първите 25 изстрела момичетата от 5-о до 8-о място отпадат. За точка пък ти се брои само резултат от 10,2 нагоре до 10,9, а 10,0 и 10,1 не ти носят нищо, което е адски нечестно, защото никой не може да ме убеди, че 10,1 и 10,0 не са хубави изстрели. Това е смешно. При положение че във всички останали дисциплини десетката си е десетка, защо при нас трябва да се дели? Освен това в топ 4 след това първите две с най-много точки стрелят за злато и сребро, а вторите се борят за бронза. Дори се е получавало така, че жените, които се надстрелват за второто място, дават по-добри резултати от тези, които са на финала за титлата.
- Откога са тези правила?
- Тези правила ги въведоха след олимпиадата, мисля, че в Лондон ли, или малко преди нея.
- Значи от няколко години.
- Да. Но определено никой не е доволен.
- А защо чак сега решихте да търсите разрешение, да събирате подписка?
- Защото така или иначе, дори да се променят правилата, те няма да влязат в сила преди олимпиадата. При всички положения ще трябва да се изчака олимпийският цикъл, за да може да се промени каквото и да било. За това просто казвам, че не са честни тези правила.
- Мислила ли си какво ще правиш след олимпиадата? Продължаваш ли да стреляш, или вече мислиш да се ориентираш на друго място?
- О, засега нямам намерение изобщо да се отказвам. Да сме живи и здрави, в близките 10 години няма да спирам. Ако всичко е наред, ако си ми вървят състезания и резултати, както трябва - оставам. Но определено в момента, в който се почувствам по-несигурна и видя, че нещата не се получават, както аз ги искам, със сигурност ще се пренасоча към треньорската дейност.
- Смяташ да продължиш като треньор. Влече ли те работата с деца?
- Да, определено да. Доставя ми удоволствие да се занимавам с деца и изобщо да виждам, че мога да им дам нещо и мога да ги науча на нещо. Има няколко малчугани в Търговище, които с нетърпение чакат съвет от мен, и да споделя нещо с тях, да ги ориентирам нанякъде и смятам, че мога още много да им дам от опита си, който аз съм придобила за тези 11 години.
- Колко голяма вече стана дъщеричката ти и въобще тя с нещо занимава ли се?
- Ами тя сега ще стане на две годинки и половина. Не ходи на ясла, свекърва ми си я гледа, което за мен е по-добрият вариант, защото получава вниманието, което аз искам да получи, и естествено, всички знаете по яслите децата как боледуват седмица през седмица, което на Реничка й е спестено.
- А с нещо занимава ли се?
- Не, мисля, че е прекалено рано, но определено ще мине през някой и друг спорт. Като за начало аз съм се ориентирала към спортната гимнастика за нея - за развитие на физиката, а и просто ми харесва като спорт по принцип, пък от там нататък ще видим.
- Тя някакви заложби показва ли към изкуство, към спорт?
- Ами не знам, много тича, предполагам леката атлетика ще й се отдава, но ще видим след време, прекалено малка е сега.
- С какво те изненадва тя?
- Всеки ден ме изненадва. Напоследък гледа доста филмчета на английски и без да очаквам, тя ме изненадва с някоя реплика на английски език. И аз седя като втрещена, понеже не я е чула нито от мен, нито от някой друг, а я е научила само от филмчетата. Вече си пее песничката "Честит рожден ден" на английски. Използва думите за здравей и довиждане.
- Знае ли какво означават нещата, в смисъл казва ли ги на точното място, или просто ги повтаря?
- Употребява ги точно на място.
- Може би ще й се отдават езиците?
- Възможно е. Но с езици само да се занимава не ми се вижда много надеждно. Аз по принцип искам да я ориентирам към някой спорт. Вероятно няма да е стрелба, естествено. Понеже стрелбата в България не е от най-престижните спортове
Всички знаем, че има доста по-тиражирани спортове, въпреки че успехите не са чак толкова, но в крайна сметка не може да наложиш на хората какво да гледат и какво да харесват.
- Да, така е. Успя ли в почивката да отидеш някъде на почивка?
- Не, почивката ми беше изцяло вкъщи, с детенцето ми, това е най-зареждащата почивка за мен.
- Какво правите през деня с детето, когато си почивка?
- Щуреем, абсолютно щуреем. Обикаляме напред-назад на разходка и така. Просто си прекарваме времето заедно, няма значение какво ще правим - дали телевизия ще гледаме, или ще си приказваме, ще си четем книжки, е, такива работи.
- Коя й е любимата приказка?
- Май за трите прасенца напоследък. Доста са, тя много книжки има и си ги харесва всичките. Но забелязвам напоследък, че започва сама да си съчинява приказки. Хваща книжката и започва по картинките сама да си ги съчинява.
- А за олимпиадата подготовката ти в Търговище ли ще протече в по-голямата си част, или планирате някакъв лагер в чужбина евентуално?
- Още е рано да се каже, но най-вероятно в Търговище ще протече, защото на мен ми е по-спокойно там. Заради детето, когато съм надалеч, просто главата ми е на друго място и за това предпочитам да съм си вкъщи. Затова ми е толкова нужна тази електронна мишена, защото така или иначе мога да отида на всяко едно място да си проведа тренировката, на електроника, на хубави стрелбища и мишени, но няма да имам спокойствието, което си имам в Търговище. Сама се убедих тази година, че няма значение на какви стрелбища се готвя, защото на състезание ми се получават нещата. Явно не е чак толкова важно на какво стреляш, а да ти е спокойно, да ти е кеф на душичката.
Анна Стоилкова, "7 дни спорт"
Какво е чувството да се състезаваш по време на подготовката си?
- Това състезание си е, общо взето, част от подготовката, да видим къде сме и точно за това го използваме, за проверка.
- От кога започна подготовката?
- Самата подготовка, същинската, ще започне след Нова година, дотогава ще бъде малко по-хлабаво, защото няма много състезания. Реално тези, които са ми важни, започват след Нова година. Турнирите дотогава ще ги използвам просто за трупане на опит, за да проверя себе си, а пък вече след това се надявам да се получават по-добре нещата. Не може всеки ден да се получи. Но по принцип съм доволна от работата си в турнира. Малко и стрелбището ми е тъмно, не ми е кой знае колко комфортно за стрелба, но въпреки всичко трябва да се нагласяме на всяко стрелбище и да даваме всичко от себе си. Малко не можах да се концентрирам така, както по принцип съм си свикнала, и може би това ми попречи да постигна по-добър резултат, все пак спечелих.
- Можеш ли да сравниш условията на стрелбищата на Световната купа и тези на състезанията у нас?
- Интересен въпрос. Как да ги сравня? Просто ми се налага да стрелям където може, нямам друг избор. Така или иначе аз и тренировъчно работя на такова стрелбище. До Нова година обаче се надявам да получа така желаната електроника за въздушното оръжие, без която просто няма как да се подготвя за олимпиадата, защото и ритъм и, всичко, което мога да направя на електрониката, на хартиената мишена няма как да стане. Да се надявам, че ще я получа дотогава. Иначе просто не знам.
- Има ли обещания това да се случи? Откъде ще дойде тази електроника?
- По принцип от федерацията трябва да са я поръчали, но всичко пак е свързано с финанси и според това колко пари ще има за подготовката и колко са останали, защото годината беше много дълга и тежка, трябва да се направи сметката. Не знам. В краен случай дори съм склонна да търся помощ от друго място, само и само да се сдобия с тази електроника, иначе нямам шанс в Рио де Жанейро.
- Имаш ли контакти, имаш ли откъде да потърсиш помощ за такава мишена? Какви са вариантите?
- Реално моите контакти са в Търговище, но ние не сме много голям град, въпреки че има достатъчно хора, които ме подкрепят и стоят зад мен. Когато обаче нещата опрат до пари, става доста трудно.
- Вариантът ти, доколкото разбирам, е да намериш пари да си купиш сама електронна мишена, така ли?
- Ако от федерацията не могат да ми осигурят, да, това е вариантът.
- А колко струва една електронна мишена?
- Не знам, нямам представа. Някакъв спомен имам, че е някъде около 3 хил. лв., но не съм сигурна. На мен по принцип ми трябва единична, не цял комплект. Просто една-единствена ще ми свърши работа.
- С една ще успееш ли да се подготвиш по най-добрия начин за олимпиадата, така че да гониш целта си, предполагам медал?
- На мен за въздушното оръжие реално само една ми трябва, защото ще си стрелям в един коридор на същата мишена, която ще е и там. Понеже тези, новите електроники, не са с хартия, както досегашните, а с лампа, в смисъл белият фон е оцветен и това прави самата мишена много ярка и много светла. Ако не си свикнал на такава мишена, просто нямаш шанс.
- Не можеш да уцелиш.
- Не че не може, просто не се получава резултатът, на който си готов. Защото едно е да го гледаш отстрани, друго е, като отидеш на състезанието, и да стреляш на такава мишена. За първи път на такива мишени стреляхме в Марибор на една Световна купа и много от стрелците се оплакваха, че не виждат мушката, което за нас е най-важното нещо и просто не се получава като резултат.
- Докога най-късно можеш да изчакаш за електронна мишена, преди да търсиш вариант ти да си купиш и да се подготвиш на топниво за олимпиадата?
- Аз вече съм изтървала времето. Изобщо този въпрос по принцип не би трябвало да стои на дневен ред. Естествено, възможно най-бързото разрешаване ще е най-добрият вариант, но не зависи само от мен.
- А къде виждаш своите по-големи шансове на олимпиадата - в малокалибреното или на въздушното оръжие?
- По принцип за класирането на финал като резултат се чувствам по-сигурна на малокалибреното. Само че на самия финал въздушното ми е много по-приятно като стрелба и по-сигурно. В смисъл, че правилата са направени по-добре. На малокалибрения пистолет финалът е абсолютно тото. Там не знам защо са ги направили така тези правила. Ние, жените, в момента събираме подписка от състезателите на 25 метра пистолет за смяна на правилата, защото никой не е доволен от сегашните. Реално сега след първите 25 изстрела момичетата от 5-о до 8-о място отпадат. За точка пък ти се брои само резултат от 10,2 нагоре до 10,9, а 10,0 и 10,1 не ти носят нищо, което е адски нечестно, защото никой не може да ме убеди, че 10,1 и 10,0 не са хубави изстрели. Това е смешно. При положение че във всички останали дисциплини десетката си е десетка, защо при нас трябва да се дели? Освен това в топ 4 след това първите две с най-много точки стрелят за злато и сребро, а вторите се борят за бронза. Дори се е получавало така, че жените, които се надстрелват за второто място, дават по-добри резултати от тези, които са на финала за титлата.
- Откога са тези правила?
- Тези правила ги въведоха след олимпиадата, мисля, че в Лондон ли, или малко преди нея.
- Значи от няколко години.
- Да. Но определено никой не е доволен.
- А защо чак сега решихте да търсите разрешение, да събирате подписка?
- Защото така или иначе, дори да се променят правилата, те няма да влязат в сила преди олимпиадата. При всички положения ще трябва да се изчака олимпийският цикъл, за да може да се промени каквото и да било. За това просто казвам, че не са честни тези правила.
- Мислила ли си какво ще правиш след олимпиадата? Продължаваш ли да стреляш, или вече мислиш да се ориентираш на друго място?
- О, засега нямам намерение изобщо да се отказвам. Да сме живи и здрави, в близките 10 години няма да спирам. Ако всичко е наред, ако си ми вървят състезания и резултати, както трябва - оставам. Но определено в момента, в който се почувствам по-несигурна и видя, че нещата не се получават, както аз ги искам, със сигурност ще се пренасоча към треньорската дейност.
- Смяташ да продължиш като треньор. Влече ли те работата с деца?
- Да, определено да. Доставя ми удоволствие да се занимавам с деца и изобщо да виждам, че мога да им дам нещо и мога да ги науча на нещо. Има няколко малчугани в Търговище, които с нетърпение чакат съвет от мен, и да споделя нещо с тях, да ги ориентирам нанякъде и смятам, че мога още много да им дам от опита си, който аз съм придобила за тези 11 години.
- Колко голяма вече стана дъщеричката ти и въобще тя с нещо занимава ли се?
- Ами тя сега ще стане на две годинки и половина. Не ходи на ясла, свекърва ми си я гледа, което за мен е по-добрият вариант, защото получава вниманието, което аз искам да получи, и естествено, всички знаете по яслите децата как боледуват седмица през седмица, което на Реничка й е спестено.
- А с нещо занимава ли се?
- Не, мисля, че е прекалено рано, но определено ще мине през някой и друг спорт. Като за начало аз съм се ориентирала към спортната гимнастика за нея - за развитие на физиката, а и просто ми харесва като спорт по принцип, пък от там нататък ще видим.
- Тя някакви заложби показва ли към изкуство, към спорт?
- Ами не знам, много тича, предполагам леката атлетика ще й се отдава, но ще видим след време, прекалено малка е сега.
- С какво те изненадва тя?
- Всеки ден ме изненадва. Напоследък гледа доста филмчета на английски и без да очаквам, тя ме изненадва с някоя реплика на английски език. И аз седя като втрещена, понеже не я е чула нито от мен, нито от някой друг, а я е научила само от филмчетата. Вече си пее песничката "Честит рожден ден" на английски. Използва думите за здравей и довиждане.
- Знае ли какво означават нещата, в смисъл казва ли ги на точното място, или просто ги повтаря?
- Употребява ги точно на място.
- Може би ще й се отдават езиците?
- Възможно е. Но с езици само да се занимава не ми се вижда много надеждно. Аз по принцип искам да я ориентирам към някой спорт. Вероятно няма да е стрелба, естествено. Понеже стрелбата в България не е от най-престижните спортове
Всички знаем, че има доста по-тиражирани спортове, въпреки че успехите не са чак толкова, но в крайна сметка не може да наложиш на хората какво да гледат и какво да харесват.
- Да, така е. Успя ли в почивката да отидеш някъде на почивка?
- Не, почивката ми беше изцяло вкъщи, с детенцето ми, това е най-зареждащата почивка за мен.
- Какво правите през деня с детето, когато си почивка?
- Щуреем, абсолютно щуреем. Обикаляме напред-назад на разходка и така. Просто си прекарваме времето заедно, няма значение какво ще правим - дали телевизия ще гледаме, или ще си приказваме, ще си четем книжки, е, такива работи.
- Коя й е любимата приказка?
- Май за трите прасенца напоследък. Доста са, тя много книжки има и си ги харесва всичките. Но забелязвам напоследък, че започва сама да си съчинява приказки. Хваща книжката и започва по картинките сама да си ги съчинява.
- А за олимпиадата подготовката ти в Търговище ли ще протече в по-голямата си част, или планирате някакъв лагер в чужбина евентуално?
- Още е рано да се каже, но най-вероятно в Търговище ще протече, защото на мен ми е по-спокойно там. Заради детето, когато съм надалеч, просто главата ми е на друго място и за това предпочитам да съм си вкъщи. Затова ми е толкова нужна тази електронна мишена, защото така или иначе мога да отида на всяко едно място да си проведа тренировката, на електроника, на хубави стрелбища и мишени, но няма да имам спокойствието, което си имам в Търговище. Сама се убедих тази година, че няма значение на какви стрелбища се готвя, защото на състезание ми се получават нещата. Явно не е чак толкова важно на какво стреляш, а да ти е спокойно, да ти е кеф на душичката.
Анна Стоилкова, "7 дни спорт"
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)