Антоанета Бонева пред Sportal.bg: В България постиженията нямат стойност

25 дек 2015 | 10:13
3587
0

Антоанета Бонева изпраща най-успешната година в своята спортна кариера. Стана сребърна медалистка на Европейското първенство по спортна стрелба на 10 метра пистолет. Извоюва сребърно отличие на 25 м пистолет на Европейските олимпийски игри в Баку. Спечели четири медала от Световни купи, два от които златни. Получи Спортен Икар за "Впечатляващо представяне" през годината, стана Стрелец №1 за 2015 г., беше избрана за Студент на годината в категорията спорт на официалната церемония на Националната представителство на студентските съвети, а само преди няколко дни стана Спортист №8 на България за изминалата година. Бонева даде специално интервю за Sportal.bg, в което говори за радостите, болките и разочарованията си от годината, както и за предстоящите си планове.

- Антоанета, тази година беше най-успешната в твоята кариера - в нейния край заслужено си №1 в доста класации. Каква оценка си поставяш за изминалата година?
- Това е най-силната ми година, откакто съм започнала да тренирам спортна стрелба. Не мога да не бъда доволна - всички са доволни, хората покрай мен също. Радвам се на всички признания, които получих през годината. Съжалявам единствено за "Спортист на България". Изключително разочарована съм. Няма как да не бъда разочарована, защото във визитката ми не бяха включени класиранията за световната и европейската ранглисти. Нямам нищо против другите спортисти, които попаднаха в десетката, но за мен тази класация е необективна - хората гледат какъв спорт си, какво лоби имаш, дали си име, а не постиженията ти. Някои хора нямаха място сред първите десет, а много шампиони останаха извън десетката. Реално, ако трябва да се гледат медалите от световни и европейски първенства, Станилия трябваше да е първа, аз може би втора, а Габриела Петрова трета.

- Във връзка с церемонията "Спортист на годината" - ти си от хората, които пътуваха от доста далеч (б.а. Търговище), за да присъстваш на събитието, а не излезе самостоятелно на сцената и не получи дори плакет за осмото си място в подреждането, след като организаторите за втора поредна година не връчват награди на класираните от шесто до десето място. Как се чувства един спортист в такъв момент?
- Беше абсолютна дискриминация хората от шесто до десето място да не се качат дори на сцената. Не може спонсори на събитието да са фирми като Мтел и "Еврофутбол", а да не получим дори по един букет. Единственото, което ми остава от тази церемония е поканата. Абсолютна трагедия. Съжалявам, че отидох. За пореден път се убеждавам, че в България постиженията нямат стойност. Хората изобщо не знаят какво съм постигнала през тази година, не разбират моя спорт. Но пък това подценяване ме надъха много повече за представянето ми догодина.

- Какво се случва с прословутата електронна мишена, която чакаше дълго време?
- Пристигна, вече направих първите си изстрели на нея, но разликата е много голяма. Ще ми трябва известно време да свикна. Тренирам едва от един ден на нея.

- Още преди Олимпийските игри в Лондон Мария Гроздева каза, че ни очакват много приятни изненади от теб. Тогава остана на крачка от два финала, но демонстрираш стабилност в последните години. Какво можем да очакваме от теб в Рио?
- Това, че съм станала по-опитна не ме абонира за късмета, който ми е нужен. Реално в Лондон не ми достигна една десета, за да бъда на финал. Ако подготовката ми протече както трябва, ще се реализирам. Единственото ми желание е за два финала, там вече ще ми е нужен и късмет.

- Ще имаме ли в твое лице достоен заместник на Мария Гроздева в спортната стрелба или поне ще успееш ли да се доближиш до нейните успехи?
- Абсурд. Няма никакъв шанс да я достигна някога. Това е човек, който остава за много години напред недостижим, легенда.

- Какво ще ти е нужно през 2016 г., за да проведеш нормална подготовка и да се бориш за отличия в Рио?
- Радвам се, че вече сме първа група на финансиране от министерството, подали сме плана си и се надявам да го одобрят, за да нямаме проблеми. Голяма част от годготовката ми ще премине в Търговище, тъй като тук се чувствам по-спокойно и съм близо до семейството си.

- Какво си пожелаваш за новата година?
- На мен и на цялото ми семейство - здраве.