Изпратихме редактора на Men United на Whiskey Fest Sofia 2015 г. Той побърза часове след това да се обади в редакцията, като нетипично развълнуван за себе си обясни, че „Там е раят – класно уиски и класни дами!“. Помолихме го да прати текст с впечатления от събитието на служебния мейл, но той вече беше затворил. И го беше пратил.
Влизаме с колегите в event center-а на Paradise Center и още на входа ни връчват торбички със стилни брандирани дегустационни чаши, брошури с тонове информация и възможността да опитаме наистина класни питиета. Закъснели сме малко за самото откриване, което вече тече с пълна пара. Слушам с половин ухо, като през това време браузвам щандовете с интерес, докато колежките настойчиво питат с какво ще им препоръчам да започнем. Веднага забелязвам несб
ър
кваемия
Jack Daniel’s
– постарали са се доста, има пейка с метална отливка на чичо Джаспър (ако не знаеш, това е името на създателя на култовото Тенеси уиски) в реален размер, а на посетителите се предлагат стандартните Old No. 7, Gentleman Jack, Single Barrel и популярния от няколко месеца вариант с мед. Красиви дами в елегантни, но за сметка на това подозрително къси, а пък все пак двойно елегантни рокли ни канят отвсякъде за дегустация на уиски. Виждам щанд, който е отреден за една от големите любови на живота ми – бърбъна. Колежките ме следват и подминаваме с леко високомерие иначе прекрасни ирландски уискита, промотирани от едър, съвсем истински червендалест и брадат ирландец с килт, и започвам да задавам въпроси на господина зад щанда с бърбъните. Още с първи поглед забелязвам наличието на
Jim Beam Apple
, който скоро щял да се появи на пазара, както и на стилния
Knob Creek
, но решавам да поискам препоръка от специалиста. Той насочва едната колежка да пробва мекия и опушен вкус на
Booker’s
(наистина е мек, наистина е и опушен), а мен – към нетрадиционния
Basil Hayden’s
, който пък е впечатляващ с нотките на ароматен пипер и мед. Решавам да попитам дали все пак има как да се сдобия с чаша на любимия си
Maker’s Mark
– от онези с разтопения червен восък. Казват, че ще ми направят ексклузивен подарък, ако реша да закупя бутилка. Правя го без колебание и успявам да убедя колегите да го пробват с мен още сега. Не им харесва особено, няма проблем.
Още съм на вълна
Basil Hayden’s
, който е отлежавал 8 години и наистина е стилен, през това време колегите биват омаяни от убедителния глас на един от организаторите, че задължително трябва да пробват някакво японско уиски, чието име не успяват да ми възпроизведат. Проверявам и се оказва, че става дума за
Yamazaki
, което си е single malt. Наистина са впечатлени и настояват да опитам. Оказва се много наподобяващо съвсем стандартен скоч, пасувам с риска да ме обявят за сноб.
Изненадата е, че все пак са харесали
Maker’s Mark
, за което ги хваля. През това време още красиви жени с още по-красиви рокли учтиво ни насочват към щандовете на страхотния single malt скоч
Dalmore
, класическия blended скоч
Ballantine’s
, добре познатия и приятен бърбън
Four Roses
и какво ли не друго. Едната колежка се спира пред
Famous Grouse
и иска съвет. След уточнението, че наистина е ценител на скоча я съветвам да опита
Smokey Black
, което и сам бих пробвал. След кратко колебание между него и
Mellow Gold
и разговор със специалистите зад щанда тя решава да ме послуша. Доволна е. Всъщност всички сме доволни, продължаваме да се движим в групичка или по един-двама измежду вече усмихнатото множество, което разговаря за уиски, пие уиски и е обградено от уиски. Неволно се сещам за легендарния цитат на Чарлс Буковски: „Ако на човек се случи нещо хубаво, той пие, за да го отпразнува. Ако му се случи нещо лошо, пие за да забрави. А ако нищо не му се случва, пие, за да се случи нещо“. Разбира се, в контекста на
Whiskey Fest Sofia
това е вярно само отчасти – тук консумацията е съвсем умерена и околните са по-скоро разбирачи и специалисти, които опитват различни видове качествено уиски изцяло с цел наслада, а не алкохолно опиянение.
Някъде тогава забелязвам щанда на
Bulleitt
и моментално се насочвам натам. След кратък разговор с господина зад щанда, който вероятно го убеждава, че не съм тотален лаик, получавам съвета да пробвам класическия
Bulleitt
, но с чушка в чашата – поставят пред мен изискан пясъчен часовник, с който да си засека колко време да стои прекрасната ярко червена halapegno в питието ми. Учтиво отказвам и решавам да я оставя там, докато го пробвам. Идеално е и наистина с времето лютивината осезаемо се увеличава. Връчвам ми сертификат, че съм експериментатор. Връщам се на масата на колегите и почти възторжено им обяснявам за прекрасното си откритие, като не пропускам да се похваля със сертификата, а после изяждам чушката – качествен бърбън с високо съдържание на ръж в комбинация с приятна лютивина е прекрасна рецепта. След още малко
Maker’s Mark
успявам да убедя колегите, че трябва да опитат лютия бърбън (който без чушка изобщо не е лют, а доста мек и с вкус на непознат букет подправки). На щанда ме разпознават и решават, че трябва да сложат 2 чушки в чашата ми, чакат ме да опитам и моментално ми връчват втори сертификат – на "преминал всички граници". Благодаря им, вирвам нос, а след това внимателно прибирам двете чаши в торбичката, като запазвам чушките за по-късно. Разотиваме се едва ли не с тъга в погледите и ни прави впечатление, че всички гости също консумират с абсолютна мярка.
Обещаваме си, че ще дойдем и някой от следващите дни, а аз бързам да напиша текста, за да не ме изпревари някой, който е преписвал от книжката или от чуждите сайтове за въпросните уискита.
И после си сипвам още едно.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)