Станимир Бакалов: Бразилското първенство пази последните следи от романтичния футбол

Преди старта на Бразилското футболно първенство разговаряме с един от коментаторите на срещите Станимир Бакалов. Бакалов е български спортен журналист. Завършил е френска езикова гимназия. Той е водещ на предаването Ултра Спорт и коментира мачовете от бразилското футболно първенство. Станимир Бакалов е завършил УНСС, а по-късно и НСА. От 2008 година преподава телевизионна журналистика и теория и практика на спортния коментар на студенти, специалност "спортна журналистика" при НСА.

Г-н Бакалов какво е нивото на спортната журналистика в България?
- Нивото на спортната журналистика у нас е като нивото на всички други области от нашия живот. Каквото е положението в икономическата, обществената, културната, политическата обстановка в България, такова е и нивото на спортната ни журналистика. Както казваше приживе Иван Славков – „Как да искаме футбола да ни е добре, като държавата ни е зле.“ Така че, каквато държавата, такава и спортната ни журналистика. Има и добри, и лоши страни.

С какво е по-различно бразилското футболно първенство от останалите?
- Бразилското футболно първенство не е просто едно обикновено първенство, един бизнес, една огромна компания, каквито са първенствата в Англия, Испания, Германия. Бразилското първенство е запазило последните следи от романтичния футбол. В това първенство все още може да се види как един човек се опитва да излъже цялата отбрана на съперника, един вратар да бие всички статични положения – фаулове, дузпи. В това първенство може да се види как един треньор плаче на тъч-линията и след две минути бие собствения си футболист, който е пропуснал да реши мача, а съдията да прави такива жестове, които отговарят на възможностите на най-добрите циркови артисти в света. С една дума – Бразилското първенство е „Колорит“.

Това загрявка ли е за световното в Бразилия?
- Разбира се. Всички у нас след четири години очакваме с нетърпение Световното първенство, което ще се проведе в Бразилия. Това е най-успешнвата футболна страна и всеки се интересува, дали бразилците ще оправдаят очакванията или някой друг отбор ще успее да ги излъже. Хора, които даже не се интересуват от футбол, с интерес ще следят дали бразилците ще успеят да спечелят 6-а световна титла или ще се прецакат. Световното по Българската националната телевизия ще бъде най-големият форум у нас през тази година и ще бие по интерес всички събития. Именно затова, толкова много исках точно тази година да покажем първенството на Бразилия. Така зрителите ще могат да се запознаят с градовете-домакини на Световното, стадионите, атмосферата по трибуните. Направо мога да кажа, че Бразилсото първенство е предвестник на Световното, така както кокичетата са предвестник на пролетта.

Не се ли пренасити родният зрител от Цар-футбол в ефира на българските телевизии? 
- В интерес на истината, футбола по телевизията е малко като платената любов. Всеки ти предлага нещо ново и ново, всеки изтъква качествата на съответното първенство. Всеки употребява невероятни епитети като – „най-силното“, „най-скъпото“, „най-интигуващото“, „най-атрактивното“, най, най, най... Всеки си хвали стоката. Хората вече не знаят кой мач да гледат, превключват от английски на български, от италиански на френски, испански, португалски, руски, но ако се върна на твърдението, че футбола по телевизията е като платената любов, то мога да кажа, че бразилският шампионат е като латино-американска девственица за българите. Всеки ще му бъде интересно да пробва и да включи, за да види за какво става въпрос.

Става ли всеки за спортен журналист?
- Има една поговорка: „От всяко дърво, свирка не става“. В България сме свикнали всеки да разбира от всичко, да си е майстор вкъщи, да си прави сам ремонта, да си оправя сам колата, да може всичко... Така че у нас всички разбирато от политика и футбол и затова всеки може да опита. Единствено от собствените качества на човека, може  да стане ясно, дали този човек може да се справи, ако не става, то постепенно системата го изхвърля и той изостава все повече и повече.

Какво ново от Ултра Спорт по Евроком можем да очакваме?
- Новото е добре забравеното старо – да даваме повече възможност на обикновените хора да се изказват, да се чуе тяхното мнение. Не се знае от къде ще дойде точното мнение по проблемите на съответния отбор и този отбор може да се възползва от правилните съвети. Искам да се чува и повече мнението на добрите ни журналисти – от вестници и сайтове, които хората познават по имената им, но не и по визията.

Каква е ролята на спортният журналист върху самият спорт, при все, че повече и повече зрители смятат нивото като драстично намаляло?
- Всеки журналист трябва да има съвест, да говори и пише това, което мисли и чувства, независимо дали е пристарстен към определен отбор или не. Тогава, когато критикуваш градивно и най-вече, любимият ти отбор, тогава си надраснал низките страсти и гледаш реално на нещата. Може да те боли най-много теб-самият от това, което се случава с отбора на сърцето си, но ти трябва да бъдеш реалит. Така и обикновените фенове ще бъдат над нещата, няма да превръщат футбола във крайност, няма всичко да бъде на живот и смърт, а ще могат да се насладят на истинските успехи на своя отбор и истински да изтрадват загубите на своите любимци, без да бъдат показвани низки страсти и крайни действия срещу опонентите .

Старах ли ви е от нападение от футболни фенове, както се случи с колегата  Явор Русев?
- Вече обясних как трябва да се държи един журналист, да бъде обективен, да не изпада в крайности. Да отстоява думите си с доказателства, факти и т.н. Ако това го усетят хората, то никога никой няма да те нападне. Феновете на футбола са истински, ако ти си честен с тях, те го разбират и го оценяват. Аз, самият станах споретн журналист, заради любовта ми към футбола, защото аз самият бях фен, ходех по мачове в агитката и исках това, което изживяват хората там, да се покаже по телевизията. Само че с времето всеки човек трябва да се развива, да се учи и да расте нагоре. Така че, лека-полека любовата към отобра ти се трансформира по друг начин, от виковете и песните, отива към сърцето и перото, към душата и микрофона.

Защо спортната злоба се пренася и извън терена и се превръща в насилие?
- Защото такова ни е възпитанието. Много години вече нивото на обучение у нас спадна рязко. Училищното възпитание и образователната ни система бяха разбита, учениците спряха да имат респект към учителите си. С времето тези ученици станаха родители и няма как да очакваме те да възпитават децата си в къщи по начин по който ние всички искаме. След като те не са научени да имат морал, ценностна системи и т.н., логично е и техните деца да не бъдат възпитани както трябва. Това се отразява и на улицата и затова ще ства все по-лошо още няколко години, докато се преболедува тази наша „перестройка“, „демокрация“ след това и т.н.

Дават ли ни футболистите толкова радост, колкото заплата получават, неведнъж споменаваните техни заплати и премии са факт, а качеството?
- Когато един обикновен човек работи за 500, 600 лв, а в много случаи и за по-малко, то е нормално хората да се дразнят и да завиждат на заплати от 10 000, 20 000 лв. и повече, на различни футболисти. Въпреки тази огромна разлика в стандарта на живот, обикновеният фен би преживял всичко, би преглътнал всичко, само да види г-н „20 000 на месец“ да се раздава от сърце, да се бори до последно, да се каля, да слънчасва, да припада... това искат да виждат хората, защото спорта не са само победи, спортът е именно това, да видиш, че някой се бори и не спира да го прави да края на мача, а след това да прегърне съперника си... Ето това искам и аз да виждам.

Вие подвеждате ли се от бразилският начин на коментар на вашите колеги – бразилски спортни водещи  на това пълно с енергия и ритъм първенство?
- Най-деликатната част на спортната журналистика е спортният коментар. Аз съм чел доста по темата и дори имах късмета да пиша реферати и да преподавам на студенти от НСА – бакалаври по спортна журналистика, в дисциплината: „ТВ журналистика. Теория и практика на спортния коментар“. Ако трябва да обясня с едно изречение как трябва да се коментира един мач, бих го казал така – Винаги трябва да има баланс и да усетиш емоциите на зрителите и на самия мач. Ако играят например Паламуд Мичурин и Див петел Лозарево и викаш като ненормален, всички ще ти се смеят... Ако пък България стигне до бронзов медал на Световно първенство и викаш като ненормален, всички ще ти се радват и ще те учат по учебниците. Това е тънкостта на занаята. Ако мачът позволява да има емоции, трябва да има, но всичко с мярка.

От какво губи спорта?
- От многото интереси за пари. Всичко хубаво на този свят се постига с пари и всичко лошо отново се случва, пак заради нечии интереси. Да играе този или онзи, трябва да се решава от спортно-техничиските качества на футболиста, а не от това, кой колко ще спечели ако играе определен футболист за сметка на друг.

Има ли светлина в тунела на журналистиката?
- Докато има държава, род и самосъзнание, ще има и добри журналисти. Знаещи, можещи, умни. Така че, въпреки проблемите в държавата ни, в спорта и журналистиката, винаги ще има бели лястовици. Хубаво е обаче те да станат ято и това да се приема за нормално. Колкото повече добри журналисти и хора, толкова повече шанс за развитие и напредък.

Вашето пожелание към читателите на Любословие?
- Да бъдат живи и здрави, все така сериозни и знаещи. И винаги да бъдат обективни.

"Любословие"