На ти топката!

14 фев 2013 | 16:27
21805
1

На ти топката! Това каза Фъргюсън на Моуриньо и именно това правят все повече и повече отбори, които се изправят срещу Мадрид. Няма значение как играят в останалите мачове, тъй като се научиха да противодействат на силата на “белите” – атаката в пространство, на скорост, при контра. Ако не вижда накъде да бяга, тимът се превръща в един от онези, обикновените.

Манчестър Юнайтед е офанзивен отбор, ала на прагматичния Фъргюсън не му пука много за начина, по който ще се добере до успеха. Факт е, че работи с голям брой футболисти и преди двубоя на “Бернабеу” бе използвал 37 различни титулярни единайсеторки във всички състезания. Мадрид да си научи урока за “Олд Трафърд”!

След сблъсъка на “Бернабеу” Моуриньо апелира към гордостта на съперника, като постави под въпрос избора на тактика на своя колега, и го призова да се обърне към типичната за британски отбори пред собствена публика атакуваща игра. Страхувам се, че това е празен ход спрямо Сър Алекс, който е един от най-пресметливите в занаята.

Последния път когато елиминира Барселона от Шампионската лига, това бе в последната година на Райкард, шотландецът се барикадира на “Камп Ноу” по същия начин както и после на “Олд Трафърд”. В Манчестър бе достатъчен един изключителен гол на Пол Скоулс, велик полузащитник. Така че повече внимание към прецедента!

Впоследствие Юнайтед получи два безплатни урока във финалите с “асулгранас”, на които Фъргюсън не успя да намери противодействие. Всички знаят как играе Барса, ала поради универсалността й и количеството тактически вариации е много трудна за надвиване. Мантията, това се знае, не покрива краката и главата. Пък и Барса добавя, с различен успех, нови варианти всеки сезон – било то гигант като Ибрахимович, или нахлуващ късно в пеналтерията халф “made in Premier” като Сеск, притежаващ същия генетичен код като Чави и Иниеста.

Нещо подобно се случва от страна на съперниците, излизащи срещу Мадрид. Разликата е, че отборът на Моуриньо е абсолютно същият като миналия сезон, но по-изцеден физически и психически. Идването на Модрич бе с такава цел – добавяне на нов вариант, макар че до момента няма очаквания резултат. Той е отборен играч, не главен герой. По-доброто включване в атака на Кедира предполага негово преместване напред, но му липсва нужната за “десетка” елегантност. Неговите включвания от задни позиции не са като на Марсело, а точно това липсва на тима.

Въпреки това Мадрид заслужаваше повече срещу Юнайтед, особено заради отправените удари през първото полувреме. После намали интензитета и срещна отпора на набралия сила Де Хеа, а накрая наистина постави под риск класирането си. 1:1 е лош резултат, да си го кажем ясно, но не е окончателна присъда предвид огневата мощ на “белите” на който и да било терен.

Качеството на Кристиано има антидот в лицето на защитаването при статични положения – няма начин за Моу да спре кръвоизлива. След повдигнатите съмнения около излизанията на Касийяс сега те се настаниха и около Диего Лопес, колкото и добри спасявания да направи.

В четирите първи осминафинални срещи в ШЛ никой домакин не спечели, което доказа класата на победителите в групите. Барселона и Мадрид остават двата най-всепризнати отбори на планетата, ала да се уповават в това теоретично превъзходство е, по мое мнение, грешка, която вече допуснаха миналата година.

Видяхме Борусия Дортмунд и Байерн да са по-добри от “белите” и като игра, и като изражение в резултата, а и видяхме Барса да пада от Челси, когато не е способна да превърне владението си върху топката в гол.

Поради това, когато говорим за два от най-добрите отбори на света, да се вгледаме малко повече навън и не толкова навътре, преди да правим анализ. И двата отбора трябва да играят, за да победят, а не за демонстрират, че са кралете на футболния свят. Иначе рискуват короната да падне от главите им. Нека Мадрид започне с този подход на “Олд Трафърд”!