През 80-те години почти всички тенисисти изпълняваха бекхенд с една ръка. От близо две десетилетия насам обаче само 35% от мъжете и 10% от жените използват тази техника. Финалният турнир за Купа „Дейвис“, който събира осем национални отбора между 24 и 29 ноември, отново повдига въпроса, съпътстващ тази промяна: дали бекхендът с две ръце предпазва гърба по-добре от този с една ръка?
Отговорът идва от д-р Анхел Руис Которо, директор на клиниката Tenis Teknon и специалист, който ръководи медицинския екип на Quirónsalud – официален доставчик на медицински услуги за Кралската испанска федерация по тенис (RFET). Неговото заключение е категорично: няма научни основания да се твърди, че единият вид бекхенд предпазва гърба по-добре от другия.
Два вида бекхенд, два начина за генериране на сила
При бекхенда с две ръце, обяснява лекарят, „двигателят е торсът“, който се завърта почти два пъти по-бързо, отколкото при изпълнение с една ръка. При едноръчния бекхенд натоварването пада в много по-голяма степен върху удрящата ръка – рамото, лакътя и китката.
Подготовката за удара също е различна. При бекхенда с две ръце тя обикновено е по-кратка и директна, като ръцете са изпънати, което позволява по-бърза реакция срещу силни и бързи топки.
При бекхенда с една ръка е необходим по-голям замах, тъй като ракетата се отвежда по-назад, а бедрата и раменете трябва да извършат по-широко завъртане.
Д-р Руис Которо припомня, че при младите тенисисти бекхендът с две ръце позволява генерирането на по-голяма сила. Според него това помага да се обясни защо през 80-те години почти всички са играли с една ръка, докато след 2008 година делът на използващите тази техника е намалял до около една трета при мъжете и една десета при жените.
Разпространено схващане, което изследванията не потвърждават
Идеята, че бекхендът с две ръце натоварва по-малко гръбначния стълб, е широко разпространена. Според лекаря обаче това е по-скоро мит.
Изследванията, които анализират поясната област при тенисисти, използващи двата вида бекхенд, не са установили разлики, които да подкрепят подобно твърдение.
Това, което действително се наблюдава, е разпределение на натоварването между двете ръце.
При бекхенда с две ръце скоростта на удара не се генерира само от едната ръка, тъй като участва и недоминиращата. За да поддържа ракетата стабилна, китката на тази ръка извършва по-крайно отклонение към малкия пръст, известно като улнарна девиация, което увеличава риска от травма.
При лакътя ситуацията е обратната. Тенисистите, които изпълняват бекхенд с една ръка, страдат значително по-често от т.нар. тенис лакът, отколкото тези, които използват две ръце.
При гърба обаче подобно разпределение на натоварването не е толкова очевидно.
„Когато двете ръце работят заедно, торсът се завърта повече и натоварването се прехвърля към гръбначния стълб“, предупреждава д-р Руис Которо.
По думите му по-равномерното натоварване на ръцете не означава, че гръбначният стълб е подложен на по-малко усилие.
Кои мускули и кои прешлени участват в движението?
При бекхенда с две ръце кoсите коремни мускули се съкращават, а коремната мускулатура се разтяга по време на подготовката за удара.
Във фазата на ускорение най-голямо усилие полагат коремните мускули и мускулите, които изправят гръбначния стълб. Според лекаря именно тези структури трябва да бъдат предпазвани.
Тъй като мускулите на недоминиращата ръка участват както в ускоряването, така и в забавянето на движението, завъртането на торса придобива особено голямо значение.
При бекхенда с една ръка натоварването е съсредоточено в горната част на гърба и областта на лопатката. Участват трапецовидният мускул, ромбовидните мускули, предният зъбчат мускул, подгръбначният мускул, кръглите мускули и задната част на делтовидния мускул.
Първоначално те се разтягат, за да натрупат енергия, а след това се съкращават в момента на ускоряване на удара.
На ниво стави измененията се появяват почти изключително в сегментите L4-L5 и L5-S1 на гръбначния стълб, където е съсредоточен най-големият процент от травмите.
А бекхендът с една ръка? Няма причина да бъде изоставян
От гледна точка на здравето на гръбначния стълб лекарят не вижда основания тази техника да бъде обезкуражавана.
Той я определя като въпрос на технически избор и лични предпочитания на тенисиста.
Бекхендът с една ръка е сравнително разпространен сред състезатели с добра координация, силна мускулатура на торса и ръцете, разнообразна игра и способност естествено да преминават от сечен към топспин бекхенд.
Всяка техника има своите предимства и недостатъци: повече проблеми с лакътя при бекхенда с една ръка и повече травми на китката на недоминиращата ръка при бекхенда с две ръце.
Сервисът – ударът, който натоварва най-много поясната област
Ако има удар, който заслужава особено внимание от гледна точка на риска от травми, това е друг елемент от тениса.
„Именно сервисът действително създава най-големите рискове от контузии при тенисистите“, заявява д-р Руис Которо.
При младите състезатели по време на сервис поясната област е подложена на сили на странично накланяне, които могат да бъдат седем-осем пъти по-големи от тези при лекоатлетически бегач.
Сред различните видове сервис най-голямо натоварване и риск за долната част на гърба създава сервисът с топспин заради страничното накланяне на торса.
На въпроса дали бекхендът с две ръце осигурява специална защита на поясната област лекарят отговаря:
„Не можем да твърдим подобно нещо.“
Това, което действително предпазва гърба, е добрата техника на сервис, силната и балансирана мускулатура на торса, добрата подвижност на тазобедрените стави и избягването на прекомерни натоварвания.
На тенисистите, които използват бекхенд с две ръце, той препоръчва специфични упражнения за укрепване на поясната област и косите коремни мускули.
Къде се контузват тенисистите според възрастта си?
При младите състезатели най-често срещаната патология е спондилолизата – стресова фрактура на малка част от прешлена, разположена в долните отдели на гръбначния стълб, най-вече в петия поясен прешлен, но също и в четвъртия.
При продължителна болка в кръста, припомня лекарят, „винаги трябва да се мисли за тази възможност“.
При младите тенисисти се наблюдават също леки дегенеративни изменения, дискови протрузии, дискови хернии и малки ставни увреждания.
При по-възрастните състезатели картината е различна и е свързана предимно с дегенеративни процеси, включително по-изразени дискови хернии и по-чести ставни увреждания.
При любителите д-р Руис Которо вижда основната причина за техническите грешки в недостатъчната физическа подготовка за толкова взискателен спорт.
Ако мускулите на краката не са достатъчно силни, торсът и ръцете трябва да компенсират липсата на сила, което води до травми.
Ако мускулатурата около тазобедрените стави не е достатъчно развита, въртеливото движение се извършва за сметка на по-експлозивно натоварване на торса.
Как да предпазим гърба извън корта?
Превенцията започва още преди излизането на корта.
Необходими са добра подготовка на коремната мускулатура и мускулите, които изправят гръбначния стълб, гъвкавост на хълбочно-поясния мускул и задната бедрена мускулатура, както и силни мускули около тазобедрените стави.
Лекарят препоръчва също правилно дозиране на натоварването и постепенното му увеличаване, като трябва да се избягват резките скокове в интензивността от един уикенд до следващия или от една седмица към друга.
Важно е и доброто загряване, включващо мобилизиране на тазобедрените стави, гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб, раменете и коленете.
При младите тенисисти трябва да се отчита и биологичната им възраст.
„Именно тази постоянна превенция ще ни донесе успех“, подчертава отново специалистът.
Предупредителни признаци, при които болката не бива да се пренебрегва
Мускулните болки и дискомфортът в поясната област са често срещани в тениса. Важното е да се следи как се развиват симптомите.
При деца и юноши болка в кръста, която продължава повече от една-две седмици, трябва да бъде изследвана, за да се изключи възможността за спондилолиза.
Ако болката продължава, разпространява се към крака или не се подобрява осезаемо след почивка, препоръката е да се потърси лекарска помощ независимо от възрастта.
Материал на Хуан Карлос Бронкано в "Марка"
Снимки: Imago