Престоят на Роберто Пиаца начело на мъжкия национален отбор по волейбол на Иран приключи след два сезона. Иранската федерация по волейбол реши да не се възползва от опцията за удължаване на договора на италианския специалист, с което се слага край на партньорство, което първоначално бе планирано да продължи потенциално до Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. Това решение е резултат от поредица срещи между президента на федерацията Милад Тагави, управителния съвет и треньора – родом от Парма – по време на които не бе постигнато съгласие относно условията за продължаване на съвместната работа.
Решението не е просто освобождаване поради спортни резултати, а по-скоро произтича от организационни разногласия относно времето, което италианският треньор може да отделя за националния отбор. Договорът, подписан през януари 2025 г., предвиждаше първоначален двугодишен срок с възможност за удължаване с още два сезона. В края на този първи период федерацията поиска по-големи гаранции от Пиаца по отношение на присъствието му в Иран – по-конкретно по-ранно пристигане за тренировъчните лагери, по-постоянно физическо присъствие на тренировките и по-пряко участие в подготовката на играчите.
Тези искания влязоха в конфликт със съществуващите професионални ангажименти на треньора в Европа. Пиаца има четиригодишен договор с полския клуб „Прожект Варшава“ (Projekt Warszawa), което би затруднило изпълнението на изискванията за ангажираност, поставени от иранската федерация – особено с оглед на изданията на Волейболната лига на нациите през 2027 и 2028 г. Федерацията счете за задължително старши треньорът да бъде в Иран значително преди пристигането на играчите, състезаващи се в чуждестранни първенства, като разглежда това условие като неотменимо изискване за бъдещото планиране.
Спортните постижения по време на двугодишния период на Пиаца включват както успехи, така и пропуски. През 2025 г. Иран завърши на девето място във Волейболната лига на нациите с шест победи, последвано от впечатляващо осмо място на Световното първенство – един от най-добрите резултати в историята на страната в този турнир. През 2026 г. обаче азиатският тим се сблъска със сериозни трудности във Волейболната лига на нациите и в крайна сметка завърши на петнадесето място. Въпреки това те постигнаха два значими успеха на континентално ниво: сребърен медал от Азиатското първенство и – което е най-забележително – златен медал от Азиатските игри в Нагоя.
Този последен успех беше основна тема в разговорите между Пиаца и Тагави, докато двамата правеха равносметка за напредъка на отбора и обсъждаха предстоящите олимпийски квалификации. Независимо от постигнатите резултати, страните не успяха да постигнат споразумение – главно поради различия във вижданията относно управлението на ежедневната дейност.
Федерацията възложи на Тагави задачата да намери нов, утвърден в международен план треньор – специалист, който да може да присъства по-трайно в Иран и лично да ръководи подготовката на отбора. Това поставя началото на нова глава за иранския волейбол, с цел изграждане на проект, който да осигури на тима възможно най-добра позиция по пътя към Лос Анджелис 2028.
За Роберто Пиаца това слага край на двугодишен период на работа на международната сцена, белязан от силно представяне на Световното първенство и спечелването на два значими медала в азиатски надпревари; сътрудничеството обаче няма да продължи през олимпийския цикъл, водещ към следващите Олимпийски игри.