Според ново проучване на Международната федерация по шахмат (ФИДЕ) три от всеки четири жени и момичета, участвали в анкетата, са били подложени на дискриминация или тормоз в шахматната среда, а 44% признават, че са обмисляли да се откажат от играта. Жените и момичетата представляват приблизително една шеста от активните шахматисти, регистрирани във ФИДЕ. Делът им е още по-нисък сред състезателите с международни звания, съдиите, треньорите и ръководителите на националните федерации.
Какво би помогнало на повече жени и момичета да започнат да се занимават с шахмат, да развият потенциала си и да останат в спорта? Именно тези въпроси разглежда Комисията по женски шахмат към ФИДЕ в ново проучване, посветено на препятствията пред жените и на начина, по който преживяванията им в шахматната общност влияят върху тяхното участие.
Изследването, озаглавено „Представителство, участие и развитие на жените в шахмата“, е ръководено от Архан Бойд от Индийското училище по бизнес и женския кандидат-майстор Трис-Ан Ричардс, председател на комисията. Анализирани са 672 отговора от представители на 127 федерации. Резултатите са публикувани на 13 октомври. Участието в анкетата е било доброволно, поради което резултатите описват опита на анкетираните, но не могат да се приемат за представителна оценка за всички жени в шахмата. Повечето въпроси не са били задължителни, а процентите са изчислени спрямо броя на отговорилите на съответния въпрос.
Като цяло 63% от анкетираните съобщават, че са се сблъсквали с предразсъдъци или сексизъм, основани на пола, докато 76% са преживели поне една от осемте форми на дискриминация или тормоз, включени в проучването. Тези показатели са още по-високи сред пълнолетните участнички и шахматистките с международни звания.
„Това са най-тревожните числа в доклада“, отбелязват авторите.
Проучването установява още, че 38% от анкетираните са били обект на онлайн обиди или тормоз, а 37% съобщават, че са били изключвани от възможности за тренировки, участие в отбори и турнири или заемане на ръководни позиции. Шестнадесет процента заявяват, че често се сблъскват с предразсъдъци или сексизъм, основани на пола. Въпросът как жените да бъдат задържани в шахмата разкрива някои от най-значимите резултати в доклада.
Сред анкетираните на възраст между 18 и 24 години 64% са обмисляли да се откажат от шахмата. Сред притежателките на женски шахматни звания на ФИДЕ този дял достига 65%. Сред участничките, които съобщават за дискриминация, основана на пола, 56% са обмисляли да напуснат спорта. За сравнение, сред жените, които не са преживявали подобно отношение, делът е 23%. Тази зависимост се запазва дори след отчитане на фактори като възраст, шахматно звание, географски регион и степен на ангажираност с играта. При жените, съобщили за дискриминация, вероятността да са обмисляли отказване от шахмата е приблизително три пъти по-висока.
Президентът на фондацията Women in Chess Foundation (WICF) Емилия Кастелао приветства публикуването на проучването от ФИДЕ. Нестопанската организация работи за създаването на по-безопасна и приобщаваща среда за жените и момичетата в шахмата.
„Трябва да бъда откровена – тези числа не ме изненадват, като се има предвид колко много жени са се обръщали към WICF за подкрепа във връзка с тормоз и дискриминация, както и липсата на политика за безопасна спортна среда (SafePlay) в нашия спорт“, заяви тя пред Chess.com. „Смятам, че тези резултати най-вероятно отразяват доста точно преживяванията на жените в шахмата“, добави Кастелао.
Финансовите разходи и липсата на време са най-често посочваните пречки пред развитието и участието в шахматни състезания. Участничките са могли да изберат до три основни препятствия. 66% посочват разходите за пътувания, треньори и такси за участие, а 48% отбелязват недостига на време заради училище, работа или семейни задължения. Общо 84% определят препятствията, пред които са изправени, като значителни или умерени.
Отделно изследване на Women in Chess Foundation установява сходни проблеми сред кандидатките за програмата WICF Chessable Scholars. Анализът на 175 мотивационни есета показва, че 41% споменават финансови затруднения, а 33% – липса на достъп до треньори или структурирана подготовка. Участничките в групово интервю разказват също за социална изолация, сексистки коментари и стереотипи относно способностите на момичетата.
Международният майстор при жените Лусиана Моралес, директор на програмата WICF–Chessable Scholars, заяви пред Chess.com, че двете изследвания установяват сходни проблеми.
„Нашата работа във Women in Chess Foundation и неотдавнашният доклад на ФИДЕ разкриват поразително сходни препятствия: финансови ограничения, неравен достъп до тренировки, полови стереотипи и трудности при намирането на подкрепяща общност. Момичетата се нуждаят от инвестиции и възможности за развитие, но също така имат нужда от среда, в която да се чувстват уважавани, подкрепяни и добре дошли.“
На въпроса какво би подобрило най-много участието на жените в шахмата в техния регион, анкетираните най-често посочват увеличаването на финансовата подкрепа (65%), организирането на повече местни турнири (60%), подобряването на достъпа до треньори (52%) и по-голямото представителство на жените на ръководни позиции (46%). Докладът препоръчва предоставяне на финансова помощ за пътувания и такси за участие, организиране на повече местни турнири с валиден рейтинг, създаване на регионални тренировъчни програми и изграждане на по-ясни възможности за включване на жени в ръководството на националните федерации.
Авторите настояват още за въвеждането на кодекси за поведение, които да обхващат турнирите, отношенията между треньори и състезатели и онлайн пространството. Сред препоръките са създаване на поверителни канали за подаване на сигнали, независимо разглеждане на оплакванията и обучение на съдии и организатори за разпознаване и адекватна реакция при случаи на тормоз.
Авторите на проучването заключават:
„Две от всеки три жени са се сблъсквали с дискриминация, основана на пола, в шахматната среда, а близо две от всеки пет са преживели сексуален тормоз. Жените, достигнали най-високите нива в спорта, са и тези, които са най-силно изложени на подобно отношение. Влиянието върху решението им дали да останат в шахмата е очевидно от самите числа и не изчезва дори когато се отчетат всички останали фактори. Шахматът губи голяма част от жените в началото на третото десетилетие от живота им, като непропорционално голям дял от отказващите се са именно онези, които са преживели дискриминация.“
Авторите признават, че сред участничките в проучването има непропорционално голям брой активни състезателки и шахматистки със звания, както и представители на федерации, които са популяризирали анкетата. Изследването също така не обхваща преживяванията на жените, които вече са се отказали от шахмата. Регионалните различия трябва да се разглеждат внимателно, тъй като участничките може да имат различни представи за това какво представлява дискриминация и различна готовност да споделят подобни преживявания.
Кастелао заяви, че резултатите от проучването трябва да бъдат последвани от конкретни действия от страна на Международната федерация по шахмат и нейния президент Тимур Турлов.
„Трябва отново да настоявам ФИДЕ и Тимур Турлов най-накрая да въведат международна политика за безопасна среда (SafePlay), която националните федерации да могат да прилагат по гъвкав начин“, заяви тя.
През ноември 2023 г. ФИДЕ обяви партньорство със Safe Sport International за разработване на рамка за защита срещу сексуален тормоз и за закрила на деца и други уязвими лица. Председателят на Комисията по женски шахмат Трис-Ан Ричардс също призова за ясни процедури за защита, когато представи проучването на заседание на комисията на 22 септември в Самарканд.
„Категорично настоявам да бъде въведена ясна политика за справяне с подобни инциденти – ясна политика на ФИДЕ, както и всяка национална федерация да разполага с процедури за действие, когато възникнат такива случаи. Това, към което се стремя и за което ще работя, е всяко събитие, всеки голям шахматен турнир, публично да обявява какви мерки за защита са въведени.“
Резултатите идват след години, през които редица шахматистки публично разказваха за тормоза, на който са били подложени, и за последствията от него. През 2023 г. 14 от водещите шахматистки на Франция получиха международна подкрепа, след като публикуваха отворено писмо, в което заявиха, че тормозът и сексуалното насилие допринасят за отказването на жени и момичета от шахмата.
През същата година международният майстор при жените Сабрина Шеван, треньор по шахмат и двукратна участничка на шахматни олимпиади с отбора на Англия, публично разказа за сексуален тормоз и женомразство, които са сред причините да прекрати професионалната си състезателна кариера.
Според Лусиана Моралес задържането на жените и момичетата в шахмата заслужава също толкова внимание, колкото и привличането им към играта.
„Когато дори успешни и утвърдени шахматистки обмислят да напуснат спорта, трябва да се запитаме къде грешим. Прекарваме толкова много време в обсъждане как да привлечем повече момичета към шахмата. Време е да започнем да подхождаме със същата сериозност и към въпроса как да им дадем причини да останат“, заяви тя.