Когато Асафа Пауъл официално сложи край на състезателната си кариера на 40-ия си рожден ден през 2022 година, бившият световен рекордьор на 100 метра се надяваше да се откъсне от досегашното си ежедневие. Желанието му беше да отдели време за семейството си и за голямата си страст извън пистата – бързите автомобили. Любовта към скоростта обаче се оказа твърде силна, за да остане далеч от спорта задълго.
Ямайският спринтьор обяви, че започва нова глава в професионалния си път като консултант по високо спортно майсторство. Той планира да подготвя атлети, отбори и федерации от цял свят. Макар и досега да е провеждал единични индивидуални занимания, Пауъл усеща, че моментът да се посвети изцяло на треньорската дейност вече е настъпил.
Това решение носи и дълбок личен заряд. През юли, на 64-годишна възраст, почина дългогодишният му треньор и съосновател на лекоатлетическия клуб MVP Стивън Франсис. За Пауъл новото предизвикателство е начин да отдаде почит към паметта на своя ментор и да продължи неговото наследство.
Под ръководството на Франсис ямаецът се утвърди като едно от най-великите величия в спринта. Наричан "Кралят под 10 секунди“, той бяга под тази психологическа граница впечатляващите 97 пъти в кариерата си. Пауъл си спомня за уникалния метод на своя наставник, който е изисквал максимално себераздаване до самия предел на човешките възможности, комбинирайки стриктни научни експерименти и методическа яснота.
Бившият двукратен бронзов медалист от световни първенства признава, че изграждането на собствен треньорски подход изисква съобразяване с индивидуалността на всеки състезател. Пауъл отбелязва, че макар техниката му да се смята за еталон, спортистите трябва да адаптират неговите елементи към собствените си възможности – точно както направи американската звезда Ноа Лайлс.
Интересът към експертизата на Пауъл нараства бързо, като той вижда широко поле за изява не само в леката атлетика, но и в спортове като класически футбол, американски футбол, баскетбол, тенис и ръгби, където скоростта често е решаващият фактор за успех.
Запитан с кого от съвременния спринтов елит би искал да работи най-много, Пауъл без колебание посочва именно Ноа Лайлс. Според легендарния ямаец, ако настоящият олимпийски шампион на 100 метра успее да оптимизира излизането от стартовите блокчета и първите 30 метра от бягането, резултатите му могат да достигнат невиждани висоти.
Спринтът при мъжете днес изглежда коренно различно от периода, в който Асафа Пауъл се съревноваваше на пистата с величия като Йохан Блейк, Тайсън Гей, Джъстин Гатлин и, разбира се, Юсейн Болт. Въпреки че технологичният напредък позволи подобряването или доближаването до редица считани за непостижими рекорди в леката атлетика, върховите постижения на Болт на 100 и 200 метра (съответно 9.58 и 19.19 секунди) от 2009 година изглеждат непоклатими. Миналата година световният рекордьор заяви, че това се дължи просто на по-големия талант на неговото поколение в сравнение със сегашните спринтьори. Пауъл обаче има собствена гледна точка по въпроса.
"Ерата е напълно различна“, споделя Пауъл. "Не че днешните атлети не са бързи. Те постигат силни времена, но не и онези резултати, към които наистина се стремят. Според мен има прекалено много намеса на технологиите и състезателите се пренапрягат.“
"Ние бяхме истински зверове на пистата. Това беше време, което не бих заменил за нищо на света. Когато се състезавахме аз, Юсейн, Тайсън, Джъстин... Не знам кога отново ще видим подобно нещо, но тогава епохата беше друга. Може би ако разполагахме с днешните технологии тогава, щяхме да бягаме по-бавно или пък по-бързо. Няма как да знаем със сигурност, но според мен сега просто преследват постиженията твърде настървено. Разчитат прекалено много на технологиите, за да гонят бързи времена.“
Липсата на постоянство в съвременния спринт
Означава ли това, че съвременните атлети трябва да подходят по-спокойно и да оставят резултатите да дойдат естествено?
"Нека го кажем така – най-постоянният спринтьор в момента е Ноа“, отбелязва Пауъл. "Всички останали показват огромни колебания. Ако спрат да се вманиачават по преследването на бързи времена и цялата тази шумотевица, вероятно ще видим по-голямо постоянство. Някои днес бягат за 9.8 секунди, а утре записват 10.0. Други правят 9.7, а на следващия ден спират хронометъра на 10.1. В даден ден никога не знаеш кой ще спечели или дали ще има бързо, или бавно бягане. Ако намалят фокуса върху гоненето на секунди и обърнат повече внимание на самите атлети, ще се появи и стабилността.“
Постигането на постоянство беше изкуство, което самият Пауъл усъвършенства до съвършенство по време на своята активна кариера.
"Разбивах бягането на 100 метра на отделни етапи“, обяснява ямаецът. "Влизах в зона на пълна концентрация, в която чувах само стартовия изстрел. След излизането от блокчетата мисълта ми беше насочена към мощното ускорение и запазването на ниска позиция до 40-ия метър. След това си повтарях да се отпусна. Водех си вътрешен монолог през цялото време, за да бягам винаги по един и същи начин. Това беше моята стратегия.“
Съперничеството в една епоха с Болт направи индивидуалните отличия изключително трудни за завоюване, въпреки че Пауъл има във витрината си една олимпийска и две световни титли в щафетата 4 по 100 метра. Именно неговият планетарен рекорд от 9.74 секунди беше подобрен от Болт през 2008 година при поставянето на първото му световно върхово постижение на 100 метра.
Пауъл постави този рекорд в Риети година по-рано, а впоследствие записа и най-бързото бягане в кариерата си – 9.72 секунди в Лозана, дошло след разочароващото пето място на Олимпийските игри в Пекин. Кое от множеството състезания обаче остава най-ярко в съзнанието му?
"При бягането за 9.72 знаех, че съм бърз, но не очаквах чак такъв резултат“, разказва той. "Това беше перфектно изградено бягане. Бях изключително разочарован от Олимпиадата, защото се намирах в прекрасна форма, а финалът не се разви по желания начин. Така че това беше завръщане за мен и едно от онези състезания, в които бях пределно уверен.“
"Бях напълно спокоен, отпуснат и не мислех за крайния изход. Изобщо не мислех за рекорди. Започнах да мисля за тях едва след финала. Това бягане винаги изпъква, но за онези 9.74 секунди... и до днес се ядосвам, че намалих на 70-ия метър. Спрях да натискам на 70-ия метър и въпреки това записах 9.74, така че все се питам какво ли щеше да стане, ако бях продължил на пълни обороти до финалната линия.“
Този въпрос ще остане без отговор, но в момента Пауъл е концентриран върху нови предизвикателства. Неговият бивш треньор Франсис, който изведе до големи триумфи звезди като Шели-Ан Фрейзър-Прайс и Шерика Джаксън, остава важна фигура за него в треньорското му поприще. Пауъл подчертава, че с радост би помогнал на клуба MVP при необходимост, но допълва: "Треньорът остави забележително наследство. Смятам, че те са в добри ръце.“
Бившият спринтьор приема с ентусиазъм и последните новости в леката атлетика, включително проекти като шампионата Ultimate, които носят по-сериозни финансови приходи за звездите на пистата.
"Това не е благотворителност, а нашата професия“, категоричен е Пауъл. "Трудим се също толкова усърдно, ако не и повече от представителите на други спортове. Затова състезателите заслужават подобаващо възнаграждение, а настоящите процеси са огромна стъпка за тях. Сумите не са колосални в сравнение с други спортове, но все пак са нещо съществено.“
"Леката атлетика все още не получава признанието, което заслужава. Вярвам, че това трябва да се промени – и промяната е напълно възможна“, завършва Пауъл, който в новата си роля може да изиграе ключова роля точно за това.
Снимки: Gettyimages