От началото на сезона във Формула 1 ахилесовата пета на Ферари е максималната мощност, а основната причина за това е по-малката турбина, която Скудерията има.
Тя дава известно предимство на Скудерията на по-спънатите трасета, но на тези, на които преобладават високоскоростните отсечки, тимът от Маранело страда. В Мексико този уикенд този дефицит ще е още по-изразен и заради високата надморска височина, на която се намира „Ерманос Родригес“.
Мексиканското трасе се намира на над 2200 метра над морското равнище, което прави въздухът там много по-рядък, отколкото на повечето други трасета. За сравнение втората най-високо разположена писта е „Интерлагос“ в Бразилия, която се намира на „само“ 800 метра надморска височина. Следва австрийската „Ред Бул Ринг“ (700 метра), а другите две трасета, които са намират на над 500 метра над морското равнище са „Мадринг“ (680) и уличната писта в Лас Вегас (620).
Разреденият въздух в Мексико Сити кара отборите да правят много компромиси с настройките на своите коли, най-вече с тяхното охлаждане. Традиционно на „Ерманос Родригес“ виждаме екстремно големи отвори за охлаждане както на задвижващите системи, така и на спирачките.
Леклер дели топ постижение със Сена в Мексико
А турбините са още по-натоварени, за да компенсират разредения въздух и съответно колкото по-голяма е турбината, толкова по-малка е разликата в представянето на една задвижваща система. В случая на Ферари турбото беше обновено за „Монца“, но дори и след този редизайн това си остава дефицит на Скудерията, който ще бъде много по-изразен на „Ерманос Родригес“, отколкото на всяка друга писта до момента през сезона.
Програма на уикенда за Гран При на Мексико Сити във Формула 1
Снимки: Gettyimages