В понеделник вече в театър „Паладиум“ в Лондон Хари Кейн достигна върха на своята сензационна кариера. На 33-годишна възраст английският нападател получи от списание „Франс Футбол“ престижната „Златна топка“, превръщайки се в първия британец с това отличие след Майкъл Оуен през 2001 г. и едва петия в историята. Така Кейн записа името си в изключително елитна компания, в която фигурират още трима рицари на британската корона: Стенли Матюс, Боби Чарлтън и Кевин Кийгън.
След като постъпва в академията на Тотнъм през 2004 г., Кейн прави дебюта си за първия състав на лондончани през 2011 г. В периода до 2013 г. той трупа опит под наем в няколко клуба от по-ниските ешелони на английския футбол: Лейтън Ориент, Милуол, Норич и Лестър. Именно в първия от тях – Лейтън Ориент – неговият път се пресича с този на един на румънски футболист. Това е Адриан Пътуля, бивш нападател с богат опит в местната Лига 1, където е носил екипите на Фарул Констанца, Поли Яш, ФК Васлуй, Астра и Петролул Плоещ.
15 години след съвместния им период в съблекалнята на Лейтън Ориент Адриан Пътуля даде ексклузивно интервю за „Газета Спортурилор“, в което върна лентата към първите стъпки на Хари Кейн в професионалния футбол. Румънецът разказа за едно скромно момче, изключително дисциплинирано и изненадващо зряло, което обаче тогава изобщо не е подсказвало, че притежава качествата да се превърне в един от най-великите на планетата.
„Прекара четири месеца в Лейтън Ориент (пролетта на 2011 г. - бел.ред.). Не бяхме особено близки, имаше и сериозна възрастова разлика между нас – той беше на 17, а аз на 25 години. Когато дойде от Тотнъм, беше ясно, че идва, за да натрупа игрова практика.
Успя да се пребори, макар че за 17-годишно момче беше изключително трудно да играе. Аз бях нападател, имаше и други опитни нападатели с много голове. И все пак му се отвори място, макар че чисто индивидуално може би не заслужаваше да играе вместо останалите. Но младостта и солидната академия зад гърба му помогнаха да влезе в игра. И слава богу, че стана така!”, разказа румънецът.
“Хари Кейн получи и онази доза увереност, от която се нуждае всеки 17-годишен юноша. Демонстрираше изключителна игрова дисциплина за възрастта си. Беше дисциплиниран и действаше изключително зряло за 17-годишно момче. В съблекалнята беше свит, беше истински пример. Ако трябва да дам пример на собственото си дете за поведение, бих посочил Кейн от съблекалнята. Беше сдържан, не показваше нахалство, имаше страхотно възпитание“, заяви още Адриан Пътуля.
„От моя гледна точка това е напълно заслужена “Златна топка”. Изключително трудно е да бъдеш голмайстор в две толкова силни първенства като Англия и Германия. Ако затвориш очи и не гледаш на Кейн като на днешния носител на “Златната топка”, никога не би си помислил, че ще стигне до този трофей. Той нямаше необходимите качества, нямаше тази експлозивност, нямаше онова, което по онова време се търсеше у носителите на приза. Представете си Меси, Кристиано Роналдо, Роналдо Феномена, Роналдиньо. Разликата беше колосална, прекалено голяма пропаст в класата. Кейн тогава беше семпъл футболист – нападател, който играеше за отбора. Пласираше се отлично пред вратата и имаше усет към гола – нещо, което прави и днес. Определено показваше качества на чист нападател, но никога не изглеждаше способен да постигне това, което направиха Кристиано или Меси. Нямаше физическите данни за такова нещо“, сподели още бившият нападател от румънския елит.”
„Това е невероятен житейски урок. Това е ясен сигнал за всеки играч – да разбере как футболист като Кейн, който нямаше вроден бразилски талант, доказа какво означават сериозността и възпитанието. Това е плесница за всички онези таланти, които се мислят за нещо повече. Трудът побеждава таланта! Невероятно е. Като бивш съотборник и колега много го харесвах, но ми беше немислимо да си представя, че ще спечели “Златната топка”. Но ето какво постига упоритата работа!“, допълни Пътуля.
По това време с него беше и още един играч – Андрюс Таунзенд. С него бях в по-близки приятелски отношения. Ако ме бяхте попитали тогава кой от двамата е по-добър или с по-големи шансове за пробив, щях категорично да посоча Таунзенд. Но вижте какво стана! „Трудът побеждава таланта“ са само три думи, но зад тях стоят безброй часове във фитнеса, огромна вътрешна мотивация и воля за победа. Трябва да се наредят толкова много неща, за да стигнеш до мига, в който Кейн вдига „Златната топка“. Невероятно е!” завърши Адриан Пътуля.