)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Ирландските лекоатлетки Рашидат Аделеке и Кейт О'Конър посетиха легендарния стадион “Мемориъл Колизеум“ в Лос Анджелис – съоръжение, дълбоко свързано със славната спортна история на тяхната страна. Двете се надяват да добавят нови успехи към нея, когато се завърнат на тази арена след по-малко от две години за Олимпийските игри през 2028 година.
Посещението им в Калифорния включваше опознаване на ключови арени за следващия олимпийски форум. Именно на “Колизеум“ през 1932 г. Боб Тисдал печели злато на 400 метра с препятствия, а Пат О'Калахан триумфира с второто си олимпийско злато в хвърлянето на чук. Петдесет и две години по-късно, през 1984 г., Джон Трийси финишира на същата писта, за да завоюва сребърния медал в маратона.
Обиколката на Аделеке и О'Конър идва след паметно за тях лято. През изминалия сезон двете за първи път стигнаха до отличия на един и същи голям шампионат – европейско сребро на 200 метра за Аделеке и титла в седмобоя за О'Конър в Бирмингам.
Престоят в Съединените щати даде възможност на двете състезателки да обменят идеи и да планират подготовката си за следващите 21 месеца преди най-големия спортен форум.
,fit(1100:608)&format=webp)
“Самият факт, че сме тук, на “Колизеум“, поставя всичко в перспектива. Говорихме си колко е мащабно и си представяхме пистата и пълните трибуни. Това прави голямата цел много по-осезаема“, сподели Аделеке.
Спринтьорката подчерта важността на психологическата свежест и предпазването от преумора след физическите и емоционални изпитания в Париж, съпътствани от контузии:
“Осъзнах колко е важно времето за почивка, моментите със семейството и менталното разтоварване. Нужно е да тренираме по-умно, а не непременно по-тежко. Тежката, изтощителна работа вече сме я свършили и именно тя понякога водеше до контузии. Сега се връщаме към основите и залагаме на качеството, за да мога да давам 100 процента на пистата, без риск от ново прегаряне.“
Аделеке продължава подготовката си в базата в Тексас под ръководството на треньора Едрик Флореал. Въпреки че среброто на 200 метра с нов национален рекорд на Ирландия (22.28 секунди) ѝ открива нови възможности, дистанцията от 400 метра остава нейният основен фокус за следващите сезони и за Игрите през 2028 година.
За Кейт О'Конър пътуването до западното крайбрежие носи съвсем различен заряд след разглеждането на емблематични места като Венис Бийч, кея в Санта Моника и стария Маршрут 66. След като на Игрите в Париж завърши на 14-о място в седмобоя, тя гледа напред с променена нагласа и амбиция за призовите места.
“Париж беше повратната точка за мен. Тези Игри отвориха очите ми какъв атлет искам да бъда. Промяната в мисленето ми през последните две години е огромна и целта ми за Лос Анджелис е върхът на почетната стълбичка“, заяви О'Конър.
Тя припомни и трудния път до Париж след сериозно скъсване на връзки на глезена и увреждания на подбедрицата в края на 2023 г., които са поставили под въпрос сезона ѝ. Въпреки изпитанията, участието на олимпийската сцена остава сбъдната мечта и стабилна основа за бъдещите ѝ стремежи.
След разочарованието на Олимпийските игри в Париж О'Конър първоначално търси причините за неуспеха извън себе си.
“Определено си тръгнах крайно неудовлетворена и се опитвах да прехвърля вината. Посочвах с пръст баща ми (Майкъл), останалите треньори и целия щаб, който беше около мен. Питах ги дали не е време да опитам нещо напълно различно и ново“, спомня си атлетката.
“Около седмица по-късно обаче направих своята равносметка. Взех решение да променя абсолютно всичко, което зависи от мен – качеството на съня, хранителния режим, възстановяването, както и да започна да се раздавам на сто процента във всяка тренировка.“
Положителният ефект не закъснява. Само седем месеца след надпреварата в Париж състезателката от Дъндолк печели бронзово отличие в петобоя на Европейското първенство в зала. Този подиум дава началото на впечатляваща серия от седем медала на седем поредни големи форума, най-пресният от които бе златото в Бирмингам.
“През тази година разполагах с още потенциал за развитие, който така и не успях да разгърна напълно“, споделя тя. “Планът ми е да продължа да работя упорито върху всяка от седемте дисциплини. Най-силните състезателки постигат резултати от около 7000 точки, докато моят сбор в момента е 6750. Трябва да се доближа до тази граница, за да запазя реални шансове за челото. Изобщо не чувствам, че съм стигнала своя лимит, но в многобоя най-важното е да се предпазиш от травми.“
Когато настъпят Игрите в Лос Анджелис, О'Конър ще бъде на 27 години, а съотборничката ѝ Аделеке – едва на 25. И двете ще навлязат в най-силния етап от спортната си кариера.
“Разговаряхме доста през последните дни. Рашидат постигна огромни успехи още при подрастващите и веднага пренесе това ниво при жените. През 2025 и 2026 година обаче се сблъска с първите си сериозни препятствия – контузии и различни промени около екипа ѝ, но съумя да ги преодолее.“
“При мен пътят беше обратен. Като по-млада атлетка, докато навлизах при жените, непрекъснато страдах от контузии и трудно намирах правилния ритъм. Днес двете споделяме еднаква нагласа – искаме да бъдем във възможно най-добрата си спортна форма, когато дойде време за надпреварата в Лос Анджелис.“
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)