)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Бен Уитакър си осигури шанс да се бие за световната титла на IBF в полутежка категория, след като победи ирландеца Конър Уолъс с единодушно съдийско решение в „Утилита Арена“ в Бирмингам.
На хартия това беше най-трудното изпитание за Уитакър и се оказа точно такова, посочва BoxingScene. След като натрупа солидна преднина, той внезапно изпадна в сериозни затруднения през последните три рунда. 29-годишният Уитакър, който беше спечелил предишните си четири двубоя в рамките на два рунда, за първи път в кариерата си трябваше да измине пълната дистанция от 12 рунда.
Уолъс загуби повечето от началните рундове, но впоследствие вкара Уитакър в дълбоки води и едва не го потопи. Дванадесетият и последен рунд беше тревожна гледка за Еди Хърн, който е инвестирал сериозно в Уитакър. Британецът залиташе по ринга и отчаяно се опитваше да издържи до края.
В крайна сметка Уитакър, чийто баланс вече е 13 победи, нито една загуба и едно равенство, с 9 нокаута, оцеля под натиска и спечели със съдийски оценки 117:111, 116:112 и 115:113.
След двубоя Уитакър призна, че в по-късните рундове е загубил концентрация. В началото обаче той доминираше, опипвайки защитата на съперника с джаба си, преди да нанесе дъговиден десен удар отгоре, който мина на косъм от Уолъс.
30-годишният ирландец беше усетил силата на ударите му дори през ръкавиците и изглеждаше предпазлив при влизането в размени. Уолъс се оказваше труден за прицелване, движеше се леко на пръсти и от обратния си гард пласираше левия си удар всеки път, когато Уитакър пропускаше с десния.
Уитакър се радваше на успеха си — може би малко прекалено — и танцуваше по ринга, вместо да притиска Уолъс. Впоследствие съжали за това. Към началото на осмия рунд той вече не приличаше на опасния нокаутьор от предишните си четири двубоя и от началните рундове на този мач.
Уолъс беше натрупал увереност, понасяше добре ударите на Уитакър и беше започнал да намира целта с лявата си ръка. Не след дълго ирландецът разклати Уитакър, чиято издръжливост е поставяна под въпрос още от спорното му равенство с Лиъм Камерън през 2024 година. Уолъс го улучи с ляв удар, който накара непобедения боксьор в полутежка категория да залитне.
Уолъс обаче се увлече и прекалено скъси дистанцията, задушавайки собствените си атаки. В един момент дори събори Уитакър на пода при съприкосновение. Следващите рундове бяха тежки за гледане както за Хърн, така и за треньора на Уитакър Анди Лий. Уолъс засилваше натиска, а краката на Уитакър изглеждаха нестабилни. В началото на дванадесетия и последен рунд Уолъс отново го зашемети и изглеждаше, че следващият удар може да сложи край на двубоя.
Уитакър, уморен, но все още бдителен, се озова на пода няколко пъти, но реферът Киърън Маккан не отчете нито едно от паданията като нокдаун.
Уитакър оцеля след огромната уплаха, но представянето му повдигна повече въпроси, отколкото даде отговори. След поражението балансът на Уолъс стана 17 победи и 2 загуби, с 12 нокаута. Ирландецът поиска реванш.
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)