Колко голяма е разликата между младите български футболисти и връстниците им в чужбина и какво всъщност им липсва, за да направят следващата крачка? Селекционерът на България U17 Светослав Петров говори откровено за един от проблемите, които вижда в развитието на родните таланти - отношението към тренировъчния процес и разбирането какво означава да бъдеш професионалист.
Бившият капитан на ЦСКА е поредният гост в подкаста на БФС. В близо едночасовия разговор Петров, който вече година и половина е начело на България U17, разказва за работата с едно от най-важните поколения за бъдещето на националния ни футбол и за уроците, които младите играчи получават още с първите си стъпки зад граница. Според него именно годините, в които талантите преминават от детско-юношеския към мъжкия футбол, могат да определят посоката на цялата им кариера.
България U17 започна контролите в Етрополе с равенство срещу Естония
"Това, което се опитвам в момента да обясня на играчите, е, че тази и следващата година са най-важните във футболната им кариера. Единият път може да им даде възможност да стигнат до най-високо ниво, а в другия случай до 2-3 години да са се отказали. Знаете ли, сега от набор 2010 има доста хора, които излязоха в чужбина. Първият въпрос, който им задавам след месец-два, е дали има разлика. "Тренер, то няма нищо общо." А защо няма нищо общо? Защото тренировките са по два часа, всеки ден ходят на фитнес, има дисциплина. А защо не го правихте у нас - не знаят.
Ново равенство за България U17
Миналата година бяхме на лагер 20 дни, почти никой… Ако не ги накараме ние, треньорите, да влязат във фитнеса, няма да го направят. Набор 2010 имат повече професионалисти. Това е проблемът - нашите футболисти не са свикнали да работят. Ние с Жоро Илиев, който е в моя щаб, искаме повече от тях да станат добри футболисти. Да се развият и да отидат на най-високо ниво. Това е много сериозен проблем, върху който съвременните поколения трябва да се замислят. Няма как с един час тренировка на ден да станем футболисти, които да отидем да играем в чужбина или да сме основни играчи в националния отбор. От събуждането до лягането трябва да си професионалист."
Но разговорът далеч не остава само в настоящето. Светослав Петров се връща и към собствената си кариера, в която не липсват любопитни истории и моменти, способни да променят изцяло пътя на един футболист. Как в последния възможен момент се разминава с трансфер в Динамо (Киев)? Защо днес не пази тениските на Андрий Шевченко и Андреа Пирло? И как Милен Радуканов слага край на футболната му кариера?