Това ли е бъдещето на леката атлетика - сексапил и наука

„Скоростта и стилът се събраха“, написа в Instagram Кийли Ходжкинсън — най-бързата британка в историята на 800 метра, след като се състезава с изработен специално за нея изцяло черен аеродинамичен костюм. По думите ѝ създаването му е отнело една година. 24-годишната олимпийска шампионка завърши сезон с противоречиви резултати по категоричен начин на първото състезание „Атлос“ извън САЩ. Тя спечели бягането на 800 метра на стадион „СтоунЕкс“ в Северен Лондон с време 1:56,40 минути — малко над две секунди по-бавно от британския ѝ рекорд от 1:54,33, поставен през юни.

Създаден от съоснователя на Reddit Алексис Оханян, съпруг на 23-кратната шампионка от Големия шлем на сингъл Серина Уилямс, „Атлос“ е поредица от лекоатлетически състезания за жени. Идеята е състезателките да получават внимание по-често, отколкото им позволяват олимпийските игри. Предишните две издания — през 2024 и 2025 г. — се проведоха в Ню Йорк. Една от целите на „Атлос“ е да добави блясък към спорт, който невинаги успява да достигне до публика извън най-запалените си последователи. Това е място, където състезателките могат да покажат и своята бляскава страна, а Ходжкинсън нямаше намерение да пропусне възможността в петък.

Облеклото ѝ веднага привлече огромно внимание онлайн. Мнозина го сравниха с впечатляващите екипи на спортистки като Уилямс и Наоми Осака, чието влияние отдавна излиза извън спорта. След състезанието Ходжкинсън каза пред журналисти, че с костюма е искала „да се чувства малко секси“. Той обаче не е просто моден избор. The Athletic разглежда защо тя го облече и дали подобни костюми могат да бъдат бъдещето на лекоатлетическата екипировка.

Каква е историята зад костюма на Ходжкинсън?

Ходжкинсън е работила около 12 месеца с екипа на Nike за иновации по създаването на своя изцяло черен костюм, който покрива почти цялото тяло. Тя е настояла качулката задължително да има отвор, през който да излиза опашката ѝ. След състезанието Ходжкинсън го описа като „съчетание на мода, скорост и наука“ и заяви, че той би могъл да допринесе за бъдещето на спорта ѝ. Тя каза, че за нея е „чест“ марката да избере именно нея за първата, която ще носи костюма. Първоначално не били сигурни кога да го представят, но състезанието „Атлос“ се оказало идеалната възможност.

„Събитие само за жени, посветено на блясъка и на това вниманието да бъде насочено към тях — специален момент. Мисля, че това беше идеалният начин да завърша сезона“, каза тя.

Какви са предимствата?

Дан Фарън, вицепрезидент на Nike, отговарящ за дизайна на иновативното облекло, представил идеята на Ходжкинсън с думите, че компанията „може да я направи по-бърза, ако покрие повече от кожата ѝ“. Костюмът е предназначен да намалява въздушното съпротивление, да помага за регулирането на телесната температура и да подобрява скоростта. Отвъд техническите характеристики стои и по-субективен, но също толкова важен въпрос: как се чувства състезателката, докато го носи. Затова и опашката на Ходжкинсън се развяваше на лондонския вятър, докато тя бягаше, макар това да не е най-доброто решение от аеродинамична гледна точка.

„Според науката, чисто технически, когато косата ти е пусната навън, въздушното съпротивление те забавя“, обясни тя. „Но аз казах: „Това не подлежи на обсъждане. Косата ми ще остане навън.“ За мен е много важно да изглеждам добре и да се чувствам добре — този баланс между психиката и тялото.“ Тя добави, че е искала костюмът да ѝ бъде удобен, а откритият му гръб ѝ помага да не прегрява. „Честно казано, усещането е сякаш не нося нищо. Тренирах с него в Южна Африка при 37 градуса и беше добре.“

Носил ли е друг такъв костюм?

Nike създаде специален аеродинамичен костюм до коленете и за опита на Фейт Кипиегон миналата година да стане първата жена, пробягала една миля за под четири минути. Тя не успя, като финишира за 4:06,42 минути. Най-известният пример в леката атлетика обаче е австралийската бегачка на 400 метра Кати Фрийман. Тя спечели олимпийското злато в Сидни през 2000 г., облечена в зелено-златист костюм Nike Swift Suit, покриващ цялото тяло. Той се превърна в един от най-разпознаваемите екипи в олимпийската история. По-късно Фрийман каза, че макар да е имала „известни колебания“ за начина, по който изглежда с него, „в крайна сметка просто ми харесваше как се чувствах, докато бягах“.

Костюмът е резултат от сътрудничество между Nike, дизайнера на облекло Еди Харбър и канадския експерт по аеродинамика Лен Браунли, който няколко години по-рано е написал научен труд, озаглавен „Аеродинамични характеристики на спортното облекло“. За различните части на тялото са използвани различни материи според това как най-добре да се намали съпротивлението във всяка зона. Костюмът има и качулка, която прибира косата на състезателката.

„Като се връщам назад, мисля, че в известен смисъл тя го възприемаше като броня“, каза Харбър за решението на Фрийман да го облече за историческото си бягане.

Могат ли такива костюми да се носят на олимпийските игри?

За разлика от плуването, където банските костюми, покриващи цялото тяло, не са разрешени, спринтьорите и бегачите на по-дълги дистанции могат да избират между цял аеродинамичен костюм, къс прилепнал клин и потник, стига екипировката да е плътно прилепнала и да отговаря на официалните правила за униформи и брандиране. Попитана в петък дали други състезатели ще носят костюма на олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г., Ходжкинсън отговори: „Може би знаем някои неща, които другите не знаят. Това беше изпитание в състезателни условия. Не е нещо невиждано. Кати Фрийман и други състезатели преди време направиха нещо подобно. Това е обновената версия с новите технологии.“

Сънародничката ѝ Джорджия Хънтър Бел, която завърши втора в бягането на една миля на „Атлос“, каза пред журналисти, че костюмът ще бъде една от възможностите за британските спортисти на игрите през 2028 г.

„Много е интересно, защото след няколко години това ще бъде нормално, дори сега да изглежда странно“, каза тя. „Ще можем да изберем такъв костюм за олимпийските игри, когато получим екипировката си за отбора на Великобритания. Вълнуващо е, че го показваме още сега.“

Може ли това да е бъдещето на спорта?

Спортистите винаги ще търсят предимство — било то чрез нови технологии в екипировката, напредък в храненето или спортната наука. Ако марките успеят да докажат, че подобен костюм носи достатъчно голямо предимство, за да стане задължителен избор независимо от личните предпочитания и удобството на състезателите, на стартовата линия може да започнем да виждаме повече такива костюми, отколкото други видове екипировка.

Без убедителни доказателства обаче той вероятно ще остане само една от възможностите, а спортистите ще избират това, с което се чувстват най-удобно и най-бързи.

Има и още едно измерение: вниманието, което впечатляващите и запомнящи се облекла — както ги нарече Хънтър Бел — могат да привлекат към състезателките.

Оханян със сигурност иска събития като „Атлос“ да помогнат за това.

„Ако Кийли беше тенисистка, със своята популярност и с начина, по който общува с хората онлайн, тя щеше да бъде световна суперзвезда“, каза той. „Това е така, защото инфраструктурата на женския тенис съществува отчасти благодарение на Серина и Винъс Уилямс.“

По думите му възможността лекоатлетките да станат по-разпознаваеми може да се отрази на женския спорт в дългосрочен план. „Защото малкото момиче, което я гледа сега, ще види път към славата и успеха, какъвто има всяка друга знаменитост. Това ще привлече повече таланти… а то е добре за всички нас, защото означава още повече изключителни постижения.“

Анализ на Сара Шепърд за The Athletic

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: