)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Ако вярвате в супергерои, то Сам Деру със сигурност е един от тях. Капитанът на мъжкия национален отбор на Белгия прави феноменално Европейско първенство. Постижението е изключително, защото само преди десет месеца животът му бе поставен на пауза след диагноза рак. Благодарение на огромна воля, щипка хумор и подкрепата на своята партньорка в живота, той се завърна светкавично на игрището. Това е неговият разтърсващ път, разказан през очите на българската волейболистка и бивша националка Добриана Рабаджиева.
,fit(478:270)&format=webp)
Сам Деру: Няма нито част от мен, която да си мисли, че това е краят на кариерата ми!
Кой би си го помислил?
,fit(478:270)&format=webp)
Белгия на 1/4-финал на ЕвроВолей 2026 след обрат срещу Чехия
По-малко от десет месеца след като му откриват рак на лимфните възли с метастази, Сам Деру играе волейбол, сякаш никога не е преживявал трудности. Капитанът дори е топ реализатор на "червените дяволи" на европейски първенства с 96 точки.
Също толкова впечатляваща, колкото и представянето му на терена, е и изумителната скорост, с която Деру осъществи своето завръщане. Завръщане, което остави безмълвни почти всички във и извън волейболния свят.
&format=webp)
С изключение на един човек: Добриана Рабаджиева.
"Бих се изненадала само ако не се представяше на това ниво", категорична е българската му партньорка. "С неговата отдаденост на играта беше просто въпрос на време да се върне в топ форма."
Защото никой не знае по-добре какви жертви е направила двойката.
Трябва да се знае, че около Нова година Сам Деро преминава през три цикъла тежка химиотерапия. В същото време Рабаджиева е бременна с дъщеря им Миа, която се ражда в началото на юни.
Тежък период, който логично не се забравя лесно.
"Отдавам го на хормоните като прясна майка... Като го гледам сега как играе, ставам изключително емоционална", споделя тя. "Никой на този свят не го заслужава повече от Сам. Никой не е работил по-усилено за това от него."
&format=webp)
Незабравимият телефонен разговор
Дори и без спортния подвиг, пътят на двойката е изключителен.
"Месец преди диагнозата на Сам разбрахме, че съм бременна. Никога няма да забравя телефонния разговор с лекаря. Гаденето и неразположенията ми изчезнаха на мига", разказва цялата история Рабаджиева.
Светът ѝ се срива. А и как иначе?
"В началото ни беше много трудно, но бързо решихме, че ще се борим заедно през този период. Приехме го като "обикновена" контузия."
Подход, който Деру приема малко прекалено буквално: "В първия ден от терапията си ми се обади, за да ме попита дали мога да му донеса ластиците за съпротивление, за да може да тренира", смее се тя на този спомен.
"В този момент си помислих: не може да бъде, ти си луд!"
През всичките месеци на терапия не го чух да се оплаче нито веднъж.
Но именно в тази "лудост" се крие и енергията, от която двойката черпи сили. Жизненоважна през седмиците, в които са на ръба на възможностите си.
"Честно казано, понякога се смеехме на ситуацията", продължава Рабаджиева. "Приличахме на жалка двойка на дивана. Той се чувстваше зле, аз също. Така че се превърна в състезание "кой по-бързо ще се почувства по-добре"."
Така спортната закачка никога не е била далеч. Както и безусловната подкрепа. "Беше тежко, но го преодоляхме заедно."
"Аз бях неговата опора, а той – моята. През всичките месеци на терапия не го чух да се оплаче нито веднъж. Сам дори ми отстъпваше мястото си в болничното легло в моментите, когато аз се чувствах зле."
И това, разбира се, без да приема "не" за отговор.
Безгранична любов към "дяволите“
По пътя, който Деру изминава с бясна скорост, няма място за знаци "стоп". Крайната цел? Да бъде отново капитан на Белгия на игрището възможно най-бързо.
"За него е приказка, че отново играе за националния отбор", осъзнава бившата топ волейболистка. "Неговите "червени дяволи". Малко се смея на името, но за него "червените дяволи" са наистина семейство."
"Спомням си, когато за първи път спомена това име. Аз се шегувах непрекъснато, но това не промени с нищо неговата мания по този национален отбор."
Защото дори в година, изпълнена с обрати, отборът остава на преден план: "По време на химиотерапията си той вече правеше план за лятото. Дискутираше с треньора и чертаеше пътя към Олимпийските игри в Лос Анджелис."
Понякога си мисля, че Сам обича "червените дяволи" повече от мен.
"Дори се наложи да го карам да намали темпото и да се съсредоточи върху възстановяването си", подчертава Рабаджиева колко силно Деру не може да се откъсне от волейбола.
"Той казваше: "А, ще бъда готов". Лудост е... Самата аз не мога да обясня колко голяма е любовта му към този отбор. Понякога си мисля, че той ги обича повече от мен."
След това изказване последва ясен смях. Смях, който обаче изчезва за момент, когато капитанът на "дяволите“ иска да планира завръщането си дори още по-рано.
"Наложи се да му забраня да пътува с отбора за Япония за последната седмица от Волейболната лига на нациите. Сега можех да го направя, защото за първи път станах майка. Но в мислите си той вече е в Лос Анджелис."
,fit(478:270)&format=webp)
Добриана Рабаджиева и Сам Деру станаха родители
През юни Добриана Рабаджиева и Сам Деру посрещнаха на бял свят своята дъщеричка Миа.
&format=webp)
Амбиция, в която неговата половинка вижда логика: "Вярата ми в белгийците нарасна изключително много през последните години. Отборът е наистина добре сглобен."
"Например Стийн Д'Хулст е един от най-подценяваните разпределители, чието място е в топ клуб в чужбина. А с Регерс и всички останали добре покрити позиции, качеството е налице", завършва Рабаджиева.
Сега остава и бойният дух. При капитана той е в изобилие.
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)