АНТОНИО БЕЛОНИ, "Марка"
Кой знае дали Мируан Суарсо, президентът на Комо 1907, е съжалил, че е отстъпил билета си на някои от най-старите фенове на клуба – родените през 1950 г. или по-рано. Той го направи, за да позволи на тези, които са следвали отбора през целия си живот, да изживеят една историческа вечер за града. Така обаче пропусна майсторската демонстрация на момчетата на Сеск Фабрегас, които, въпреки дебюта си в турнира, играха от първата минута с авторитета на отбор, сякаш прекарал години в Шампионската лига. Резултатът бе разгромна победа с 4:1 над РБ Лайпциг.
Дори трибуните на стадион „Синигалия“ бяха нови. Старата конструкция бе съборена, а новата издигната само за два месеца – перфектен символ за това как Комо напредва на всички нива с темпове, които нямат нищо общо с останалата част от италианския футбол: на терена, в офисите и дори по трибуните.
И така, от хълмовете на Предалпите, които се виждат на хоризонта на стадиона, докато само преди няколко години можеше да се гледа мач от италианската трета дивизия, днес, с малко по-остър поглед, може да се види един от най-бляскавите отбори в Европа, доминиращ в мач от Шампионската лига. А публиката е смесица от верни фенове, бивши легенди като Тиери Анри и Рафаел Варан – и двамата акционери в клуба – и холивудски актьори, готови да се насладят на уикенд в някоя вила край езерото след мача. Спектакълът, предложен в първата вечер от Шампионската лига, беше достоен за „Оскар“.
От първите минути, без никакви комплекси или прекомерно уважение, Комо демонстрира своята силна футболна идентичност и всички принципи, които само за няколко години го превърнаха в най-интересния и бързо развиващ се проект в италианския футбол. Висока и интензивна преса, в която участва целият отбор, и най-вече последователни изнасяния на топката от защита, които приканват съперника да пресира, за да може след това да се атакува пространството зад гърба му с постоянни включвания и движения. Когато футболистите без топка се движат, Комо се превръща в оркестър, готов да изпълни вибрираща симфония без нито една фалшива нотка.
Първият гол бе дело на Мартин Батурина. Той бе истинска мистерия през първите месеци на миналия сезон, когато присъствието на Нико Пас на същата позиция изглеждаше, че му затваря вратите. В крайна сметка обаче хърватинът експлодира като фалшиво крило, готово да влиза навътре и постоянно да разменя позицията си с аржентинеца. В ситуацията за гола Батурина получи топката отдясно, на 50 метра от вратата, освободи се от двама съперници с финт с тяло и перфектен контрол. След това изведе Дувикас в празното пространство, който се опита да му върне топката към центъра. Кълбото рикошира в Баку и се върна при Батурина, който се спъна, изправи се и с нов финт залъга двама защитници, преди да завърши с вътрешен удар. Три гола и две асистенции в първите четири мача от сезона – в момента той е най-силният футболист на отбора.
Комо продължи да произвежда футбол, ритъм и перфектно синхронизирани движения в свободните пространства. Лайпциг на Демикелис също се опита да се държи като класически отбор на Ред Бул, който пресира високо и търси незабавно отнемане на топката, но не успя да проследи ориентирите на Комо, чиито футболисти се движеха по целия терен и непрекъснато разстройваха персоналната защита на съперника.
Другите три гола в мечтана вечер за Комо бяха най-доброто възможно представяне на триумфа на колективната игра на тази машина, изградена от Сеск Фабрегас. Вторият се роди от дълго изнасяне на топката от защита: всичко започна от вратаря Бутез, отборът разигра от едната страна до другата и накрая намери левия фланг, където Алекс Вайе влезе навътре и комбинира с Батурина. Хърватинът поведе топката с външен фалц, освободи се от пресата и разсече линиите с гениален вертикален пас към Дувикас, който спечели позицията срещу Люкеба и завърши зад гърба на Вандервоорд.
Говорейки за истории и дебюти, Анастасиос Дувикас играеше в Селта само преди две години и вероятно никога не си е представял, че ще стане главен герой в нощ от Шампионската лига. Комо плати 13 милиона евро за него, Сеск успя да развие максимално качествата му и миналия сезон той завърши с цели 17 гола. Друга история, която не може да бъде пренебрегната, е тази на Луис Мия, продукт на Хетафе на Бордалас. Футболист, който може би достигна зрялост по-късно от обичайното и дебютира в Шампионската лига на 31 години. Докато останалите италиански клубове спяха, Комо плати само шест милиона за него. Снощи той беше един от най-добрите на терена.
В крайна сметка, това не е просто клуб, който разполага с пари, за да привлече някои от най-добрите таланти на пазара, много от които испанци. Напротив, това е клуб, който има средства, но ги харчи изключително добре и след това се грижи за развитието на всеки свой футболист благодарение на работата на изключителен треньор като Сеск Фабрегас.
През второто полувреме своя миг на слава намери и прероденият Асан Диао, който получи асистенция от Нико след поредната колективна акция на Комо. Той овладя топката и с прецизен удар с десния крак я прати до гредата. Този сезон може да се окаже решаващ за неговото утвърждаване. Контузиите през последната година бяха единственото, което досега го спираше да направи качествен скок, който би го превърнал във футболист от международна класа.
В мача имаше време и за гол на Макси Пероне, аржентински национал, който през миналия сезон беше един от тримата най-добри играчи на Комо, а тази година дори влиза от резервната скамейка. Този детайл показва до каква степен е нараснала дълбочината на състава, изграден от Суварсо и Сеск.
Преди шест години от студените трибуни на „Синигалия“ можеше да се наблюдава мач от трета италианска дивизия. Днес, благодарение на сериозни инвестиции, но най-вече на хирургически точно планиране, основано на спортен проект с визионерски треньор в центъра, този спектакъл се превърна в доминиран от Комо мач от Шампионската лига.
А знаете ли кое е най-вълнуващото? Този отбор на Комо няма граници. Статутът вече не е цел за достигане – днес Комо е един от грандовете на Италия, играе по-добре от всеки друг и харчи парите си по-разумно от всеки друг. Единствената трудност ще бъде намирането на билет за „Синигалия“. Те са малко. Трудно е да си представим, че Суварсо отново ще отстъпи своя. След тази вечер той вероятно вече съжалява.