Жарко Петрович: Жалки лични интереси спъват водната топка в България

Преди 3 години новото по това време ръководство на БФВТ успя да убеди именития и титулуван Жарко Петрович (достатъчно е да бъдат споменати 7-те му титли на Сърбия като играч на Партизан и 2-та му златни олимпийски медала като част от сръбския треньорски екип) да застане начело на националния отбор на България по водна топка за младежи (до 16 години). През 2025 г. той изведе тима до 2-рото място в европейската Първа дивизия, което означаваше и изкачване в Дивизия Елит. В началото на 2026-та Петрович пое работата с националите до 20-годишна възраст. От идването си в България до старта на европейския шампионат за мъже U20 във Варна (16-20 август) сръбският специалист сякаш нарочно избягваше публичността. Два дни преди турнира обаче, треньорът обеща да даде интервю след края на състезанията. Буквално секунди след началото на уговорената тогава среща той първи влезе в темата.

- Три години мълчах, но дойде времето да кажа някои неща, които смятам за много важни за развитието, и особено за бъдещото развитие на водната топка в България. Ще започна обаче с благодарности. Благодаря на играчите, защото дадоха всичко от себе си! Гарантирам, че никой от тях не се е пестил дори за секунда. За мен това е най-важното. Благодаря на публиката, която пълнеше трибуните и бурно ни подкрепяше! Такова нещо не се забравя и знам, че отборът ще го запомни завинаги. Благодаря на ръководството на федерацията, начело с Дарий (Дановски), което успя да ни осигури чудесни условия за подготовка! Специално отправям благодарности към Деси, Стоян и Орлин от „Аква Лайф“ в Кранево, за всичко, което направиха както по време на лагера ни преди това европейско, така и за вниманието и грижите към състезателите ни през последните три години! За нещастие, много хора, включително от клубове по водна топка, искат да се провалим. И на тях благодаря от сърце! Дадоха ни допълнителна мотивация.

- Каква по-конкретно е оценката Ви за представянето на българския отбор?

- Изпълнихме нашата програма минимум – да останем в елитната дивизия на Европа. Това е добре. Можеше ли да се класираме на по-високо място от 14-тото, за да е още по-добре? Да, можеше, но в края на мача срещу Франция допуснахме обрат и загубихме с 11:13. Иначе отивахме в битка срещу суперсилния отбор на Хърватия за място в четвъртфиналите. Загубата от французите трябва да послужи преди всичко като важен урок за нашия тим. Но като цяло нямам основания да отправям тежки критики към играчите. В нито един от 50-те дни, през които отборът се подготвяше за първенството и участва в него, повтарям, в нито един от тези дни, не бяхме в пълен състав. Вируси, контузии, какво ли не... Дори по време на турнира (Кристиян) Желязков, Денис (Каракашев) и Леон (Касан) играха със здравословни проблеми. Не го казвам като извинение. Нито ще използвам за извинение това, че нашият тим беше най-младият в турнира. Хората се интересуват от това как играе отборът и най-вече: с какви резултати завършват мачовете. Не са длъжни да знаят за проблемите по време на подготовката и на състезанията. Но мога да ги уверя, че във всеки мач влизахме само с една мисъл: победата. Със сигурност момчетата натрупаха безценен опит по време на шампионата. И, както вече казах, дадоха всичко от себе си. Супер момчета са!

- За какво мълчахте три години? И защо?

- Мълчах не защото не е имало какво да кажа, а защото исках да работим възможно най-спокойно с ватерполистите и те да стоят по-далеч от скандалите, интригите и злобата. Нищо чудно след това интервю хората, които наистина работим честно за нашия спорт и постигаме добри резултати, да бъдем атакувани още по-злостно, но се чувствам длъжен да хвърля камък в блатото. На сръбски има доста по-цветист израз, но понеже е и нецензурен, ще го спестя...

- Жалко... А от кои посоки идват интригите, злобата, критиките?

- Най-вече от хората, които много искат да се провалим. Някои от тях са вечните мрънкачи и псевдоспециалисти, понякога криещи се зад анонимни или фалшиви профили в социалните мрежи, но най-безумното е, че дори в клубове по водна топка има хора, които искат да ни видят провалени. Те са по-големият проблем в случая. Искат да се провали федерацията, искат да се провали националният отбор на България. Уж поне малко свикнах с това, но продължавам да не го проумявам. И аз съм човек от Балканите, знам за някои странности в манталитета в региона, но ми се струва абсурдно. Пълен абсурд! Чудят се с какви доводи да омаловажат добрите резултати на младежките отбори на България в последните години, както и постигнатото от федерацията. И знаете ли кое е върхът на абсурда? Става дума и за клубове, които имат национални състезатели. Как е възможно да изпращаш играчи в националния отбор и да искаш провал, който би бил и техен провал?!

- Звучи като виц, но явно не е...

- Разбира се, че не е. Аз никога няма да кажа, че хората от федерацията са идеални, че президентът Дановски е идеален, че изпълнителният директор Любо Бонев е идеален, че аз съм безгрешен. Никой не е. Но е безкрайно нечестно да се твърди, че през последните няколко години не са постигнати добри резултати. Има значителна разлика между резултатите след 2023 година и тези от предходните най-малко 25-30 години. Истината е, че върнахме българската водна топка на картата на Европа. Всеки, който твърди обратното, е лъжец. И друго важно: ако не си на картата, кой ще ти даде домакинство на голям шампионат? За съжаление, броят на клубовете оплаквачи, е по-голям от броя на клубовете, които работят както трябва.

- Какво се случва в „клубовете оплаквачи“, както ги наричате?

- Работи се лошо, непрофесионално и само и единствено в полза на личния интерес. За три години съм видял достатъчно и съм категоричен в това, което казвам. Трябва всички да го разберат! През тези три години беше направено много, най-вече на фона на пропадането на българската водна топка в десет пъти по-дългия период преди това. Разликата в резултатите е много голяма. И в същото време някакви хора ни сочат с пръст и сипят лъжи. Най-лесно е да сочиш с пръст. Но когато го правиш, а не си постигнал абсолютно нищо, си смешен и нелеп. Единственото, което тези хора, могат да постигнат, е да подкопаят и дори да разрушат бъдещето на водната топка в България. Младите български национали са страхотни момчета и спортисти. Те имат нужда от пълната подкрепа на собствената им общност, а от голяма част от нея получават обратното. Как ще се развиват успешно? И на какво ще стъпят тези, които идват след тях?

- Не посочвате конкретни имена. Защо?

- Причините са две. Първата е, че тези, за които се отнасят думите ми, и без това лесно ще се разпознаят. Дано поне пред себе си признаят, че съм прав. Защото не очаквам да го кажат на глас. Втората и по-важната е, че не смятам да създавам допълнителен дискомфорт на състезателите. Така или иначе, след това интервю хората, които искат да ме няма наоколо, вероятно ще го поискат още по-силно. Но вместо да ги движат долни страсти, много по-добре би било да работят за бъдещето на спорта, на който уж са се посветили. Може би няма да им е лесно, но трябва да забравят за омразата, да забравят за жалките си лични интереси, и да работят както трябва да се работи. Само това е начинът да дадем по-добри шансове за бъдещето на тези състезатели. Както и на следващите.

- За успешно развитие на водната топка в страната ни в този момент обаче трябва да има не само добра и честна работа в клубовете. Инфраструктурата е меко казано лоша и недостатъчна, не смятате ли?

- Категорично, точно така е. Държавата и общините също трябва да правят много повече за водната топка, както и за останалите плувни спортове. Трябва да има повече басейни, а голяма част от съществуващите имат нужда от модернизация и поддръжка. Ето, да вземем за пример плувния комплекс „Приморски“, в който европейският шампионат премина блестящо. Да, но се наложи единият от двата басейна да бъде затворен за 10 месеца и всичките 4 местни клуба по водна топка, плюс плувци и така нататък, да тренират в само един басейн. Не е нормално и че Варна, която се превърна в столицата на водната топка в България, няма закрит басейн с олимпийски размери. За кризата с басейните в София дори не ми се отваря дума. А в много от големите и средно големите градове няма дори по един свестен басейн.

- Тази меко казано нестабилна среда как се отразява лично на Вас? Искате ли да продължите работата си в България?

- Нека първо да видим какво ще се случи на 30 септември, когато ще има избори за ръководство на федерацията. Ако дойдат нови шефове, те може да имат различни планове от сегашните. Нищо чудно да не са свързани с моята работа и с моето име. Иначе мен омразата и безпочвените критики не могат да ме съборят. Тези, от които идват, няма как да не са го разбрали през трите ми години като треньор в България. Въпреки всичко отрицателно, продължавам да работя с амбиция и с удоволствие.

Никола Стойнов

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: