)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Националният отбор на България по хандбал за юноши до покори Европейския шампионат II 2026 в Телави и спечели европейската титла след впечатляващо представяне в Грузия. Националите ни записаха пет победи в шестте си срещи, а на финала взеха убедителен реванш от домакините с 35:28.
,fit(478:270)&format=webp)
България е европейски шампион по хандбал до 18 години в Дивизия Б
Зад този успех обаче стои много повече от едно силно представяне в рамките на седмица. Това е резултат от натрупания международен опит на поколението, последователната работа на треньорите в клубовете и националните гарнитури и най-вече от вярата, че българските състезатели могат да се конкурират с най-добрите. Старши треньорът на България Виктор Симеонов разказа за пътя, който извървя отборът до европейското злато.
Пътят започна много преди Телави
"Този отбор, набор 2008 и по-малки, тази година участва в Средиземноморските игри, където премери сили с отбори от сериозни хандбални школи в Европа и света. Натрупахме мачове срещу Италия, Хърватия, Турция, Словакия, Тунис, Сърбия и Косово.
Изиграхме много силен мач срещу една от най-сериозните школи – Сърбия. Още тогава техните треньори дойдоха при нас и ни казаха: "Не знаехме, че в България има добър хандбал." След тези думи ние, като треньорски щаб и ръководство, получихме още по-голяма амбиция да покажем, че можем.
Ключово за този успех беше, че седем-осем от момчетата участваха и на Европейския шампионат II за младежи до 20 години в Косово, където натрупаха още международен опит. Там победихме шампиона Финландия. За съжаление, загубата от Словакия ни лиши от участие във финала, но отново направихме добър турнир и завършихме с победа над силния отбор на Белгия и бронзови медали."
От Свиленград до Телави
След турнира в Косово подготовката продължи с лагер в Свиленград.
"Момчетата изпълняваха стриктно указанията в тренировките и постепенно се получи една много добра атмосфера. След 15-часово пътуване пристигнахме в Грузия.
Домакините се опитаха да ни извъртят номер, който не ми се беше случвал досега. Изпратиха вратаря си да бъде водач на нашия отбор и да присъства на тренировките ни, а след това го включиха в състава. В крайна сметка това се оказа без значение, след като нещата завършиха по най-добрия за нас начин."
България спечели уважението
"Още след първия ни мач срещу Косово отборите започнаха да имат респект от нас. В последвалия двубой с Грузия не издържахме на напрежението, направихме пропуски и загубихме. Домакинският фактор също го имаше, но това не е оправдание.
В мача с Великобритания целият отбор се раздаде и победихме с огромна разлика. След това дойде двубоят с Белгия – изключително добър отбор, който според нас и според мнозина други заслужаваше да играе на финала.
Изиграхме много силен мач на високо темпо. Полувремето завърши 20:20. Това беше изключително бърз, динамичен и новаторски хандбал и от двата отбора. През втората част защитата ни започна да работи много стабилно, а напред Даниел Иванов беше неудържим и направи огромно впечатление на хандбалната общност със своите 17 гола. Победихме с 41:36.
Оставаше да надиграем и Кипър, за да участваме на финала, и това се случи без притеснения."
Финалът – план, характер и вяра
До финала България стигна като победител в групата, а съперник отново беше Грузия.
"Домакините се класираха по изключително драматичен начин. Въпреки подкрепата на своята публика и всичко останало те загубиха последния си мач в групата от Белгия с три гола. При победа с четири Белгия щеше да е финалист. Минута и 50 секунди преди края белгийците водеха с шест гола, но направиха три пропуска. Грузия съкрати пасива си и по голова разлика стигна до финала.
Във финала момчетата бяха перфектни и спазваха стриктно всички треньорски указания. Бяхме разузнали силните страни на съперника и имахме план как да спрем най-добрия им играч – левия гард с №10.
Момчетата бяха притеснени и пропуснахме три 7-метрови наказателни удара през първата част, но въпреки това взехме аванс от два гола – 12:10. Имахме една добра защита и един перфектен вратар.
През втората част с разнообразни комбинации и движения, които момчетата изпълниха по нашите задания, бяхме много по-раздвижени и разнообразни в нападение. На вратата Алекс Бойчев продължи да играе на ниво. Отпред много силно заигра Тодор Кънев, подкрепян от Даниел Иванов. Велизар Драганчев също направи много силен мач.
Христо Йорданов, Георги Василев и изобщо всички момчета бяха невероятни. В защита Иво Иванов беше великолепен. Така успяхме да смълчим публиката в залата."
България спечели финала с 35:28 и завоюва златните медали.
"Бяхме отбор, бяхме едно"
Особено впечатляващ за Симеонов е фактът, че българският отбор спечели уважението и на съперниците.
"Любопитен факт е, че отборите на Белгия, Косово и Великобритания през цялото време скандираха и подкрепяха нашия отбор.
Изключително радостен и горд съм от постигнатото. Мисля си, че върнахме българския хандбал на европейската карта. Винаги съм твърдял, че с нищо не отстъпваме на европейските отбори. С нищо нашите деца не са по-малко от другите. Това трябва да се говори постоянно от всички треньори."
Успехът принадлежи на целия български хандбал
За старши треньора европейската титла не е само постижение на конкретния национален отбор. Тя е резултат от труда на всички, които работят с младите състезатели в България.
"Този успех е резултат от труда на всеки един треньор, който е изпратил състезатели в националния отбор. На всеки един треньор, който е дал хандбалната топка в ръцете на дете и го е запалил да остане в нашата динамична и интересна игра.
Благодаря на ръководството на Българската федерация по хандбал за гласуваното доверие. Вярвам, че го оправдахме.
Имахме голямо разбирателство в треньорския щаб с Николай Георгиев и Юли Симеонов. Всеки знаеше какво прави и вършеше работата си на ниво. Васил Владов като физиотерапевт също беше от голяма помощ на отбора."
Поглед към бъдещето
Златото е най-големият успех на това поколение до момента, но според Виктор Симеонов това трябва да бъде начало, а не крайна цел.
"Мисля, че скоро не е имало такъв успех. Успех, постигнат благодарение на треньорите в България и труда на състезателите.
Бяхме концентрирани, бяхме отбор, бяхме едно, вярвахме си и нещата се получиха.
Това е пътят и мисля, че бъдещето е отворено пред това поколение."
Снимка: Giga Gurashvili / Georgian Handball National Federation
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)