)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Ектор Белерин отново е една от ключовите фигури в новия проект на Бетис. В интервю за „Гардиън“ десният бек коментира настоящия си период в клуба, както и кариерата си в Арсенал – отборът, срещу който ще се изправи тази вечер в приятелски мач в Ирландия. „Все още ги чувствам като семейство. Лондон ми даде пространство, в което можех да изследвам света си, да узрея. Има места, които могат да те ограничат, но Лондон беше място, където можех да се разгърна, да опозная живота“, споделя той, припомняйки си, че в клуба все още има познати лица като мениджъра и негов приятел Микел Артета.
Белерин е на 16 години, когато пристига в Лондон: „Първото нещо, което Лиъм Брейди, директорът на академията, ни даде, беше карта „Ойстър“ (смарт карта за многократно зареждане за обществения транспорт в Лондон). Печелехме по 400 евро на месец, но имахме усещане за независимост. Не се чувствахме нито прекалено защитени, нито изоставени. Трябваше да хващаме два автобуса и метрото, за да стигнем до тренировка. В продължение на 12 години живях на много различни места. Прекарах пандемията във ферма от 17-и век в Сейнт Олбанс, до която се стигаше само по черен път.“
&format=webp)
Играчът изразява радостта си от спечелената титла от Арсенал през изминалия сезон: „Едно от най-хубавите неща, когато спечелиха лигата, беше, че много хора ми изпратиха съобщения и се почувствах част от това. Говоря с много хора, всички сме фенове на Арсенал, и беше като освобождение, облекчение след толкова дълго време.“
&format=webp)
Относно Артета, който първо му беше съотборник, а после и наставник, той сподели следното: „Бих казал, че 80% от моя футбол произлиза от ума на Микел. Неговата визия е напълно различна. Има разбиране, наблюдателност, вижда модели и има много специфичен език. Смея да твърдя, че той ми даде допълнителни години в кариерата. Играя по напълно различен начин в сравнение с това, когато бях на 19. Това се дължи на опита, но и на много от нещата, които научих от Микел: как да помагам на съотборника си, как да създавам предимства в моята зона. Дължа му много.“
Идва и моментът за раздяла с Арсенал и преминаване в Бетис: „Няма конкретна причина. Нещо се случи, но не е нещо определено; по-скоро е вид прекъсване на връзката, при което почувствах, че вече не мога да помогна на клуба, нито клубът на мен. Разрешихме го по най-приятелския начин. Може би имах нужда да бъда близо до корените си, до дома. Беше минало много време. Когато напуснеш клуб като Арсенал, е страшно. Боли. Колкото и да знаеш, че времето ти е изтекло, това е бил твоят дом. Бил си там десет години, оставяш приятели, живот... не знаеш какво те очаква от другата страна. Аз имах късмет.“
Щастието, което намира в Бетис: „Това, което най-много ме впечатли, беше съблекалнята. Има нещо специално в отношенията с останалите служители. В другите ми клубове това не съществуваше. Това е нашата същност, това, което ни крепи. И то съвпада с моите ценности. В Севиля намерих град, който ме прие, който ми позволи да бъда себе си и извън футбола.“
&format=webp)
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)