)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
„В крайна сметка просто караме в кръг.“
Уил Тидбол проявява скромност. Победата на Англия в отборното преследване на Игрите на Британската общност далеч не беше постигната по лесен начин. По-рано през деня, след неубедително каране в квалификациите, световният шампион Джош Чарлтън повърна върху велосипеда на свой съотборник.
Това наложи промяна в състава в последния момент и Англия трябваше да използва четворка, която никога преди не беше карала заедно. Въпреки това отборът победи олимпийския шампион Австралия и спечели златния медал.
„Всъщност изобщо не трябваше да участвам в тази дисциплина тази вечер“, заяви Тидбол пред BBC Sport. „Да бъда включен в последния момент, без да съм правил натоварвания с този отбор, на тази писта или в този ред, винаги щеше да бъде известен риск.“
Първите признаци за проблеми се появиха още по време на сутрешната квалификация. В отборното преследване състезателите започват като четворка, а след това остават трима, когато каращият отпред е дал всичко от себе си и се отдели. Последните трима трябва да пресекат финалната линия заедно. Чарлтън, който е световен шампион в индивидуалната дисциплина, обаче изостана четири обиколки преди края и все още излизаше от последния завой, когато съотборниците му Чарли Танфийлд и Итън Върнън вече пресякоха финала. Промените в състава за финалите не са необичайни в отборното преследване. Всъщност по-скоро обратното.
Използването на напълно неизпробван отбор обаче представлява риск. Англия изостана с две секунди от Австралия в квалификациите. Трябваше да бъде направена промяна.
„Има стратегия, значение имат различните височини и редът на състезателите“, заяви 29-годишният Танфийлд, който е ветеранът в този състав. „Аз и Итън завършихме с време, по-добро от това на Австралия в квалификациите. Знаехме, че ако направим чисто каране, можем да ги победим. Просто продължавах да напомням на момчетата, че дори да изоставаш, нещата могат да се променят.“
Промените означаваха, че Тидбол, Танфийлд и Върнън трябваше да застанат на старта заедно с 19-годишния Хенри Хобс, който участва на първото си голямо първенство.
„Просто трябва да следваш собствения си процес“, заяви Върнън. „Това не промени задачата ми. Имах същата роля, същата продължителност на смените и следвах собствения си ритъм.“
Дори във финала инициативата се променяше. Англия натрупа ранна преднина, преди Австралия постепенно да навакса и да поведе малко след средата на дистанцията. Решаващо обаче беше, че Хобс издържа. Англия остана с четирима състезатели за още три изключително тежки обиколки, след като Австралия вече беше преминала към тройка. Всяка допълнителна смяна помага на състезателите, които се движат защитени зад водача, и им позволява да запазят повече сили за финала.
„Хенри остана отпред много по-дълго, отколкото трябваше, а същото направи и Чарли“, заяви Върнън. „Усещах, че водим пред Австралия, но също така започвахме малко да се разпадаме. Поглеждах към другата страна на пистата и се опитвах да направя достатъчно, за да не изпусна съотборника си, но същевременно да останем пред австралийците.“
Между колелата на английските състезатели започнаха да се появяват разстояния, докато шумът от трибуните ставаше все по-силен. Върнън и Танфийлд бяха част от четворката на Великобритания, която загуби от Австралия във финала на олимпийските игри в Париж. А Чарлтън можеше единствено да наблюдава безпомощно.
„Беше по-напрегнато, отколкото да участвам“, заяви той. „На моменти беше много оспорвано, но вярвах, че в края ще се откъснат, и те го направиха.“
В крайна сметка Англия спечели с преднина от 1,131 секунди. Времето от 3:47,092 минути беше нов рекорд на Игрите на Британската общност, а австралийците бяха свалени от върха. Както винаги в колоезденето на писта, състезанието се води както на трасето, така и извън него. Този успех беше предупреждение от Англия към останалите за продължението на състезанието и за олимпийските игри след две години, когато Шотландия, Уелс и Северна Ирландия също ще могат да добавят свои състезатели към британския отбор.
„Австралийците винаги идват напълно подготвени за Игрите на Британската общност“, заяви Върнън. „Използват цялото си оборудване, добри състезателни екипи, качествена техника – всичко. В Англия подхождаме с различна нагласа. Запазваме някои неща за олимпийските игри. Не разполагаме с най-добрите състезателни екипи. Правим всичко по силите си и да ги победим без тях е нещо специално.“
За Танфийлд това беше втори златен медал от Игрите на Британската общност, осем години след първия му триумф в индивидуалната дисциплина. Върнън добави това злато към титлите си от национални, европейски и световни първенства. За него остава единствено олимпийската титла. Чарлтън, който се надява да бъде готов за индивидуалната дисциплина в петък, и Тидбол вече имат първите си медали от Игрите на Британската общност, които да добавят към отличията си от световната сцена.
„Днес не бях съвсем на необходимото ниво, но ще видим как ще се развият нещата утре“, заяви Чарлтън. „Ще дам всичко, което имам.“
Моментът обаче може би беше най-специален за тийнейджъра Хобс.
„Това е първата ми година при мъжете. Дори самото ми избиране за това състезание беше голяма изненада“, каза той.
„Да успеем да спечелим е невероятно.“
В крайна сметка в тази дисциплина има много повече от простото каране в кръг.
Анализ на Матю Хенри за bbc.com
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)