Френските звезди Ерик Кантона и Жан-Пиер Папен пропуснаха Мондиал'94, защото Емил Костадинов им скъса билета. Рууд Гулит обаче сам се лиши от финалите в Щатите. И по-късно определи това като най-голямата грешка в кариерата му. Всичко заради неразбирателство с тогавашния наставник на Нидерландия Дик Адвокаат. Три седмици преди старта на световното. Да се върнем за малко назад във времето.
През 1986 г. "лалетата" бяха телевизионни зрители на шампионата в Мексико, а четири години по-късно, вече като европейски шампиони, се включиха на турнира в Италия като един от основните фаворити за златото. Гулит обаче беше пропуснал почти целия клубен сезон с Милан заради контузия в коляното, а в крайна сметка лекарските уверения, че ще е готов да поведе колегите си към световната купа не се оправдаха. "Оранжевите" отпаднаха безславно, без да запишат победа, елиминирани от бъдещия шампион ФРГ - един епичен мач на "Сан Сиро", от който се помнят спринтовете на Клинсман и плюнките на Рийкард върху косата на Фьолер.
БНТ ще излъчи всички 104 мача от Мондиал 2026, Sportal.bg ги дава онлайн
След европейското първенство в Швеция Руди Дил, както е рожденото му име, изпадна в миланския миманс. Няколко разправии с Фабио Капело и изваждането му от състава за финала в ШЛ срещу Марсилия, доведоха до преминаване в Сампдория. През сезон 1993/1994 нидерландският ас възроди кариерата си на "Мараси", където спечели Купата на Италия. "Моряците" бяха страхотен отбор наистина: Гулит, Манчини, Плат, Югович, Ломбардо, Евани, Палиука и др. "Рууд е като елен, който изскача от гората", казва за него бившият наставник на "Ла Самп" Вуядин Бошков.
Докато в Генуа нещата вървяха добре, кариерата на капитана на "лалетата" в националния тим беше в застой. Повече от година мултифункционалният футболист седеше извън състава, след несъгласие с треньорските решения по време на мача с Англия на "Уембли" - апропо, тази среща беше излъчена в пряко предаване у нас, което по онова време си беше събитие. В крайна сметка томахавката беше заровена и мегазвездата се завърна под знамената за контрола през пролетта на 1994 г. И отново греда. Къде трябвало да играе - отляво, като централен нападател, като халф? Същевременно Йохан Кройф отново почти пое Нидерландия, но само почти.
Така в предпоследния ден на май по света е съобщено, че Гулит се оттегля от националния отбор. Носителят на "Златната топка" за 1987 г. обявява решението си по дънково яке на пресконференция, седнал до самия Адвокаат. Това е вторият паметен брифинг на Рууд, след онзи в Милано при представянето му като нов играч на "росонерите" - показват му снимка на Джани Ривера, а нидерландският национал отвръща чистосърдечно: "Кой е този?". Италианските журналисти са сащисани. "Чух, че тук има три спортни всекидневника, които обичат да си пълнят страниците с глупости", продължава Гулит. "Той е много честно момче и винаги казва това, което му е на езика", опитва да замаже положението Адриано Галиани. Но да се върнем през 1994 г. Същия ден (30 май) във вилата си се самоубива легендарният халф на Рома Агостино Ди Бартоломей - точно на десетгодишнината от загубения финал за КЕШ срещу Ливърпул.
Така Нидерландия остана без своя голям лидер точно преди Мондиала. Капитанската лента отива на ръката на Роналд Куман. В Америка "оранжевите" достигнаха до четвъртфиналите, където бяха торпилирани от Бразилия. Този луд мач в Далас завърши 3:2 за бразилците. При 2:2 левият бек Бранко простреля Ед де Хой със снаряд от пряк свободен удар - така всичко свърши за нидерландците в САЩ, където пък е даден старт на аерофобията на Ледения Денис. Впрочем този мач можеше да има и друг изход, ако секунди преди да бъде отсъдено нарушението, от което Бранко подкастри "лалетата", беше свирнато явно такова срещу Марк Овермарс.
Снимки: Imago