Най-бързата жена в историята на Уелс заяви, че е “лудост“ правилата за селекция на нацията да ѝ попречат да се състезава на Игрите на Британската общност през 2026 г. в Глазгоу. В понеделник в Лондон Хана Брайър подобри 44-годишен национален рекорд, пробягвайки 200 метра за 22.79 секунди.
Това време, достатъчно бързо за бронзов медал на последните Игри, обаче е постигнато осем дни след крайния срок за селекцията на отбора на Уелс, който беше определен за 17 май.
Тази дата е с три седмици по-ранна от тази за отбора на Шотландия и с четири седмици по-ранна от крайния срок за атлетите, надяващи се да представят Англия.
28-годишната Брайър сподели, че е съсипана от пропускането на това, което вероятно щеше да бъде последното ѝ участие на Игрите. Междувременно от Welsh Athletics – управляващият орган на спорта – заявиха, че още през март са изразили притеснения, че крайният срок е “изключително ранен“ за лекоатлетите.
В изявление отборът на Уелс посочи, че няма да коментира индивидуални случаи, добавяйки, че пълният процес на селекция е публикуван на уебсайта им “за пълна прозрачност“.
Брайър вече беше покрила норматив “Б“ за Игрите от 23.07 секунди преди крайния срок, но политиката на отбора на Уелс изисква атлетите да подобрят, а не просто да изравнят този стандарт, за да бъдат селектирани.
След това спринтьорката затвърди статута си на най-бързата уелска жена на всички времена, като подобри националния рекорд на 200 метра, поставен от Мишел Скът през 1982 г.
“За нас, уелските атлети, е много трудно, защото на практика трябва да покажем най-добрата си форма през април или май, което е лудост, когато първенството е през август“, каза тя пред BBC Sport Wales.
“Стандартите са трудни, но сравнително справедливи, но трябва да се преразгледа колко рано се определят крайните срокове.“
“Това ме кара да си мисля, че ако бягам тези времена сега, през май, какво ли ще бягам през август, защото оттук нататък резултатите само ще се подобряват.“
Брайър е била само на 16 години, когато се състезава на първите си Игри на Британската общност в Глазгоу и отчаяно е искала да се наслади на последните си в същия град.
“Да бъда във формата, в която съм сега, знаейки, че мога да отида там и да се боря за медал на последните си Игри на Британската общност, е наистина съкрушително“, каза тя.
“Преди четири години в Бирмингам казах, че това ще бъде последното ми участие, а ето ме сега – бягам уелски рекорди и европейски стандарти.“
“Но с развитието на спорта ще ми бъде много трудно да продължа да бягам стандартите, които постигам сега, и след четири години.“
Джеймс Уилямс, главен изпълнителен директор на Welsh Athletics, определи ситуацията като “изключително разочароваща“ за Брайър.
“Още миналия март повдигнахме пред отбора на Уелс въпроса, че крайният срок за номинации е изключително рано в лекоатлетическия сезон. Трябваше да съобразим нашите срокове за номинации с изискванията на отбора на Уелс“, каза той.
“Редица атлети коментираха допълнителното време, предоставено на спортистите от Шотландия и Англия за постигане на необходимите резултати – ако то беше еднакво за цяла Великобритания, сега щяхме да водим съвсем различен разговор.“
Снимки: Gettyimages