)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Години наред Александър Везенков преследваше тази мечта - трофея в Евролигата. Години наред българското крило на Олимпиакос бе най-добрият играч във втория най-силния клубен баскетболен турнир в света. Саша, както мнозина в средите на европейския баскетбол го наричат, обираше индивидуално отличие след индивидуално отличие, но голямата цел - купата на Евролигата все се изплъзваше. До малко преди полунощ в неделя, когато нашето момче и доминиращият му последните години в турнира отбор най-сетне се пребориха за ценната награда.
&format=webp)
Но това не е просто една нова страница в клубната история на Олимпиакос или в личната кариера на Везенков. Триумфът на Александър и съотборниците му след драматичната победа над Реал Мадрид на финала в Атина ще остане завинаги един от паметните моменти в българския спорт. А те не са никак малко и няма да ги изброяваме сега, но как звучи това само - българин е MVP и шампион в Евролигата! Само преди десетина година това изречение би звучало абсурдно, сюрреалистично, майтапчийско... Но ето, че се случи. И напълно заслужено, при това. Затова нека се насладим на този момент и нека му отдадем дължимото.
&format=webp)
А България има традиции в баскетбола, нека само да припомним, че първият играч от Източна Европа е българин - Георги Глушков. България има немалки постижения в играта с оранжевата топка, за съжаление голяма част от тях - в миналото. И трябва да използваме този момент, това трябва да бъде един импулс да събудим родния баскетбол, да си припомним на самите нас, че някога ние сме учили другите на баскетбол, а не обратното...
&format=webp)
Разбира се, някои ще побързат да омаловажат този огромен успех на Сашо, да посочат, че той не е направил нищо в НБА, че е избрал да бъде пръв на село... Има го този прочит на нещата и макар да не е изцяло лишен от основания, може би все пак това е едно малко повърхностно разбиране за нещата. Защото точно финалът в неделя показа, че решението на Везенков да се раздели с НБА и да се върне в Олимпиакос, за да довърши недовършеното, се оказа правилно. Защото, замислете се, кой наистина би останал някъде, където би се чувствал недооценен, където не е получил реалния шанс, който е заслужавал... И кой не би избрал мястото, където е обичан, боготворен и оценяван? Където се е чувствал като част от семейство, където го е чакала недовършена мисия... Да, най-лесното е да разглеждаме нещата извън контекста, да игнорираме нюансите, детайлите, фактите... като например фактът, че Везенков попадна в един от най-зле управляваните отбори в НБА от началото на хилядолетието. В баскетболния ад, както са се изразявали, говорейки за Сакраменто Кингс през годините, различни личности от средите на НБА... И къде е сега, две години по-късно, Сакраменто Кингс без Везенков - ами, ето къде е - в баскетболния ад, отборът с може би най-лошото бъдеще в НБА в момента.
,fit(1100:608)&format=webp)
Щеше ли на Сашо да му се получи в Торонто Раптърс? Може би да, може би не, никой не знае. Той взе своето решение и то се оказа вярното. За него самия, за българския баскетбол. За българския спорт. Александър Везенков е богатство за родния спорт, ресурс, който трябва да ценим и да използваме. Не го ли направим, няма да сме първи и на село...
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)