Синът на Марк Уилямс набира все повече скорост в снукъра

"Марк Уилямс се изнервя по време на снукър мачове. Мислехте, че е с лед във вените и пулс, стабилен като метроном? Помислете пак. За да сме точни — трикратният крал на „Крусибъл“ все още не усеща напрежението, когато самият той играе, дори под напрежението на световен финал. Нервите идват само когато гледа сина си Джоел."

Така започна специален материал на сайта на World Snooker Tour:

13-годишният Джоел вече показва обещаващи признаци, че върви по стъпките на баща си. Той е печелил турнири в Уелс при юношите до 14 и до 16 години и се класира за тазгодишното Европейско първенство в Испания. Участва в турнирите до 16 и до 18 години и макар да не успя да премине груповата фаза, записа победи срещу по-големи съперници.

Гордият му баща беше сред зрителите край масата, макар да признава, че се чувства много по-комфортно, когато самият той държи щеката.

„Трудно ми е да го гледам“, призна Уилямс, който на 51 години все още е в топ 8 на световната ранглиста. „Наистина се изнервям, особено когато фреймовете станат оспорвани — ръцете ми се потят, а сърцето ми бие силно. Никога не се изнервям, когато играя, но да гледам Джоел е много по-трудно. Трудно е и за него, защото хората винаги ще го сравняват с мен.

Той спечели няколко мача на Европейското и можеше да спечели още, ако беше измъкнал някои от фреймовете, които се решаваха на розова и черна. Един от мачовете му беше срещу Михал Шубарчик, който вече е в тура. Джоел загуби, но няколко от фреймовете стигнаха до цветните топки. Обичам да се разхождам и да се опитвам да забележа играчите с най-голям потенциал. Говорех колко добре изглежда Шубарчик много преди да влезе в тура.“

Макар да не вдига очакванията прекалено високо, тъй като Джоел има още години пред себе си на юношеската сцена, Уилямс вижда нещо от собствената си техника и талант в тийнейджъра.

„Намерих снимка на себе си, когато бях на същата възраст, сложих я до негова снимка — една до друга — и наистина си приличаме много", каза бащата. "Той е като мое мини копие. Аз направих първия си сенчъри брейк, когато бях на 13. Той току-що навърши 13, а най-високият му брейк е 76, така че се опитва да ме настигне.

Той трупа добър опит, като играе срещу доста по-големи съперници. Когато аз бях на неговата възраст, нямах възможност да ходя по турнири в Европа. Цялата заслуга е на Джо, съпругата ми, защото тя е тази, която го кара навсякъде — на тренировки и турнири. Очевидно аз не мога да го правя, когато играя.

У дома от време на време играя с него по един фрейм или мач до две победи, но не го оставям да печели. Няма напрежение върху него, но ако стане достатъчно добър и иска да тръгне по моите стъпки — чудесно. Ако някога влезе в тура и се падне срещу мен, пак няма да го оставя да победи.“

Следвай ни: