)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Един от най-добрите снукър рефери в света Пролетина Величкова беше главен герой в “Интервюто на Sportal.bg” с Даниел Любомиров и разказа за невероятните емоции от Световното първенство за ветерани в “Крусибъл”, спечелено от Рони О’Съливан.
&format=webp)
Пролет за втора поредна година имаше честта да съдийства на финала, а тя сподели и за неповторимото преживяване по време на най-драматичния турнир в снукър сезона, който често оставя в сянка - квалификациите за Световното първенство за професионалисти в Шефилд.
Накрая на разговора Величкова отговаря и на въпроси от зрителите, като можете да гледате цялото ѝ гостуване във видеото горе.
“Смятам, че Световното за ветерани мина доста добре, поне от моя гледна точка — от съдийска гледна точка”, започна Пролетина в студиото на Sportal.bg. “Усещаше се разликата. В предишни години в турнира нямаха право да участват играчи от топ 64. Тази година вече имаха такова право. Критерият е: могат да участват аматьори над 40 години и професионални играчи над 45. Турнирът се провежда в „Крусибъл“. През повечето сесии залата беше пълна. Всъщност аз се изненадах още миналата година, когато в някои следобедни сесии през седмицата залата беше пълна. Особено за мачовете на Джими Уайт. Интересът към него все още е огромен, въпреки че той вече е на 60 години. Хората продължават да си го обичат, продължават да искат да го гледат. Но да, тази година определено имаше един допълнителен заряд в публиката.
&format=webp)
До миналата година турнирът се провеждаше с 16 състезатели. Тази година те вече са 24. Винаги има някакъв брой квалификанти, които често отпадат в първия кръг. Понякога стигат и до една победа. Но за тях всъщност е изключително преживяване. Това зрителите не го виждат, но за тях е изключително преживяване. Това са хора, които цял живот са играли аматьорски снукър на някакво съвсем любителско ниво. Много често никога не са стъпвали в „Крусибъл“, никога не са стъпвали във Великобритания. И в един момент те се оказват на Световното първенство за ветерани с играчи, които са гледали години наред. Успяват да играят срещу тях, понякога успяват да запишат и победи. Това е изключителна емоция за тези хора.
За играчите, които никога не са били особено успешни в кариерата си, те са там да дадат най-доброто от себе си. Това е шансът на живота им. От друга страна, за тези стари кучета, които ние си ги познаваме, къде е въпрос на чест да се представят добре, къде те държат да докажат на себе си, че все още го могат. Така че състезателният елемент го има, но има и много силен елемент на демонстративен снукър.
Рони, мисля, че все пак се отнесе доста сериозно към турнира. Той си беше дошъл за победата. Беше дошъл и със семейството си, и с приятели. Беше с подкрепа, те викаха за него през цялото време. Не се беше отпуснал. Мисля, че и от чисто психологическа гледна точка му беше важно да вземе една победа след повече от две години без победа в турнир. Предполагам, че е важно за повдигане на самочувствието. Това е била доста важна победа за него.
&format=webp)
За мен беше скъпо преживяване, но и изключително добър тренинг. Мисля, че зрителите наистина не осъзнават колко много мачове се изиграват не пред камерата. Не се излъчват по телевизията. Всъщност аз много често работя не пред камерите — в квалификации или в мачове от основната схема, които не са по телевизията. Да, беше супер приятен тренинг — доста мачове един след друг в телевизионна фаза да съдя.
Ние, снукър реферите, не сме толкова заети. Имаме може би около 50, 60, 70 работни дни годишно като рефери. През останалото време все нещо трябва да се прави. Аз лично се занимавам с уеб дизайн, което ми позволява да си съчетавам времето много добре със снукъра и да решавам сама кога искам и кога мога да пътувам. Аз много години наред съм работила от 9 до 17 в офис и непрекъснато съм била в ситуация, в която трябва да искам неплатен отпуск, трябва да преговарям с мениджъри да ме пуснат за някой турнир, трябва да преговарям с колегите кой кога ще си вземе отпуската, което всъщност е изключително изтощително. Години наред това ми тежеше. Сега се радвам, че в момента поне не съм в такава ситуация.
От друга страна пък финансовият стимул изобщо не е сериозен. По-скоро това е нещо, което ти позволява до някъде да си покриеш сметките, но не можеш да се издържаш изцяло само със снукър. Така е изградена системата, че нашата работа се разделя сравнително равномерно между всички нас. Съответно всеки един от нас не работи на пълно време като съдия. Приходите ни от реферство не са толкова големи. Едното нещо, което за мен абсолютно винаги е важно, е да се развивам и винаги да се старая да ставам малко по-добра в това, което правя. В крайна сметка аз от една страна го правя за себе си, но от друга — моята работа е да улесня работата и живота на състезателите.
Мисля, че зрителите не осъзнават, че ние трябва да работим като екип. Трябва да бъдем добър колектив. Въпреки че винаги на масата има един съдия, ние сме зависими един от друг в работата си. Помагаме си дори по време на мача, дори преди мача. Работим заедно. Много е важно да знаем как да го правим и да ни е приятно заедно.
&format=webp)
Включително, понеже от няколко години във футбола има VAR като най-популярният спорт, особено в Европа, много хора започнаха да разбират какво е VAR. Това в снукъра си го има много отдавна, макар и дори с телевизионни повторения понякога да сте се опитвали. Има работа един съдия да подсказва по такъв начин на своя колега на масата. Така че това също е екипна работа. И то постоянно по време на двубоя. Няма как да се отпускаш в нито един момент.
Квалификациите за Световното остават в сянка. За мен това е турнирът през годината, който е моят скрит фаворит за най-интересно нещо, което се случва през годината. Играчите не само се стремят да се класират за Световното, за „Крусибъл“. Много от тях се борят и да запазят статута си на професионалисти. Така че има много голяма драма в квалификациите. Има хора, които със зъби и нокти се борят да останат в тура. Както видяхме тази година с Антони Ковалски, който всъщност имаше нужда да спечели 4 мача, за да остане в тура, и той успя да го направи. Въпреки че не мисля, че някой му даваше особено големи шансове”, каза Величкова в студиото на Sportal.bg, във видеото можете да видите и как отговори на зрителските въпроси.
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)