59 000 бегачи и 100 млн. паунда за благотворителност: Лондонският маратон е в разцвет

Във въздуха винаги се усеща магия в сутринта на Лондонския маратон. Но тази година събитието обещава да заслепи и да се извиси повече от всякога. Рекорден брой от 59 000 души ще вземат участие в неделното състезание, събирайки близо 100 милиона паунда за благотворителност, докато по трасето от Гринуич до „The Mall“ ще бъдат консумирани 93 024 гела Lucozade. Носят се слухове и за опит за нов световен рекорд при мъжете. Най-големият шум обаче идва от онези, които възвестяват нова златна ера в бягането.

Цифрите са изумителни, а фактите – неоспорими. Повече от 1,1 милиона души са се записали в томболата за тазгодишното състезание, което е със 750 000 повече в сравнение с преди четири години. Прави впечатление, че една трета от тях са във възрастовата група 18-29 години, като жените съставляват най-голям процент сред участниците под 30 години.

Лондонският маратон вече е толкова мащабен, че както "Гардиън" разкри миналия месец, организаторите планират да го разделят на два дни през 2027 г., за да могат да участват 100 000 души. Но бумът в бягането, подхранван от поколението Z, жените и социалните мрежи, е нещо, което малцина са предвидили.

Водещата на BBC Софи Роуърт си спомня, че когато е започнала да бяга на 38 години, не е срещала много други жени по пътищата. Но когато през януари започва подготовката си за своя 13-ти Лондонски маратон, тя е изумена от това, което вижда.

„Срещнах се с една група до магазин за велосипеди близо до река Темза“, разказва Роуърт, чиято нова книга „Running on Air“ е любовно писмо към спорта. „На първото ни бягане се появиха 220 души. Средната възраст беше 29 години и повечето бяха жени. Беше 7:45 сутринта в неделя. Мислех си: когато бях на тази възраст, по това време още спях. Невероятно е.“

Експлозията на този нов тип клубове или „екипи“ за бягане е ключова за този бум. За разлика от традиционните клубове, техният акцент не е върху свръхбързите времена, а върху приобщаването, насладата от бягането и разговора, както и кафето след това.

Именно жените от поколението Z ги приемат най-силно. Според Джени Маниън, която основава женската група за бягане „Runners and Stunners“ през 2023 г., причината е, че след пандемията те търсят различни преживявания в реалния живот в сравнение с милениалите като нея.

„Преди локдауна бях голяма купонджийка“, казва Маниън, която организира редовни събития за бегачи с по-бавно темпо в Лондон, Бристол, Брайтън и Манчестър. „Вместо да търсят човешка връзка, като ходят на пъб, те избират да бягат.“

„Всичко това се разрасна изключително много и заради социалните мрежи. Много от 18- до 30-годишните използват Tiktok и Instagram. Когато опитат да бягат, откриват, че това е много полезно за психичното им здраве. Също така е много вдъхновяващо да бягаш в група от 200 жени в събота сутрин.“

Това мнение се споделя и от Лили Блийсдейл, която ръководи онлайн треньорската компания за жени „Passa“. Тя посочва и друг фактор: бягането в група кара жените да се чувстват в безопасност и прави по-вероятно новите участнички да продължат, дори ако в началото им е трудно.

„Жените активно търсят пространства, където се чувстват комфортно и в безопасност – когато тази среда е осигурена, те не просто участват, а остават и водят други със себе си“, казва тя. „Предаването от уста на уста е огромен двигател на нашия растеж. За много жени чувството за сигурност и подкрепа е фундаментално, за да бъдат постоянни в упражненията – а това е нещо, на което тези групи все повече дават приоритет.“

Междувременно най-големите спортни марки в света все по-често произвеждат обувки, които са по-меки и по-удобни от традиционната екипировка за бягане, като същевременно са и модерни.

Кевин Фицпатрик, вицепрезидент по бягането в New Balance, казва, че този подход е помогнал на компанията да постигне рекордни приходи.

„Това, което наблюдаваме след пандемията, е пълно пренаписване на културата на бягането и на това какво означава да си бегач“, казва той. „Виждаме много повече приобщаване. Наистина вълнуващото е, че този подем се дължи на по-младите бегачи. Много творчески личности от сферата на музиката, изкуството и модата също навлязоха в бягането, което създава много по-креативна и разнообразна общност, и това вече е място, към което хората искат да принадлежат.“

Той посочва наскоро пуснатия модел обувки на New Balance – Ellipse, който според него е привлякъл нови клиенти към компанията. „Ние сме марка за бягане от началото на 50-те години, но е изключително важно постоянно да следим как се развива културата и да поддържаме двупосочен диалог с нея“, добавя той.

Всичко това е много далеч от времето, когато Лондонският маратон стартира през 1981 г. Тогава финиширалите са едва 6255 души, 95% от които мъже. Дори преди 15 години състезанието все още е било с преобладаващо мъжко участие.

Директорът на Лондонския маратон, Хю Брашър, казва, че е възхитен от тези развития и от огромния растеж на бягането като цяло. И в свят, разкъсван от конфликти в Близкия изток, страхове от изкуствения интелект и толкова много икономическа несигурност, той изтъква последен аргумент защо неделното състезание е толкова важно.

„Смятам, че една от причините за популярността на маратонското бягане е, че то наистина обединява хората“, казва той. „Знаем, че си приличаме много повече, отколкото се различаваме. Пътувал съм от Лондон до Кейптаун с мотоциклет. Срещаш хора и осъзнаваш колко са добри и че огромното мнозинство са невероятно гостоприемни. Точно това показва Лондонският маратон. И мисля, че се нуждаем от повече такъв дух на общност и сплотеност.“

Следвай ни: