Някои срещи са специални и носят повече от история, носят надежда. Малена Замфирова отваря дома си за нашия екип и за всеки един от вас, който се е трогнал от това, което тя преживя.
Малена Замфирова се върна в България
Месец и един ден след ужасяващия инцидент в Чехия, 16-годишната талантлива сноубордистка е усмихната. По-силна. По-голяма. И уверена, че най-доброто тепърва предстои.
Във видеото ще откриете не просто интервю. Това е разговор за оцеляването – физическо и емоционално. За онези най-тежки моменти, в които границата между страх и надежда е почти невидима. За пътя през болката и за силата да продължиш напред, когато всичко изглежда изгубено.
И не на последно място - разговор за подкрепата и за усещането, че не си сам, когато зад теб стои цяла една нация.
Малена бе пометена от скиор в чешкия зимен център Шпиндлерув Млин преди месец. Тя получи тежка контузия и се наложи да бъде подложена на няколко операции в Чехия и в Австрия - на таза, бедрената кост и рамото, както и на множество допълнителни процедури по стабилизирането.
"Спомням си като видях човека, че ще се блъсне. Беше на 3 метра и се движеше много бързо, а аз бях със сноуборд, двамата ми крака бяха закопчани и нямаше какво да направя. Тогава знаех, че няма да съм добре. Предполагах, че ще си ударя главата, ще ме боли гърбът, но не знаех, че чак толкова сериозно ще бъде. После си спомням сън, но не се усещаше като сън. Сънувах състезанието в Кринице, на което станах трета. Докато сънувах, се чудех дали това наистина се е случило или сънувам, че съм станала трета. Като си отворих очите, ме завиваха с едно черно одеяло, защото идваше хеликоптерът и да не ми пръска сняг. Но си помислих "Дали не съм... умряла?". После видях тате, като ме отвиха. Помислих си "Всичко е наред! Тате е тук! Тате е с мен!".
Не си спомних какво се е случило. Качиха ме в хеликоптера, много ме болеше крака. Мисля, че същия ден ме оперираха и ми сложиха външен фиксатор, за да ме закарат с линейка. От там нищо не си спомням! Като се събудих вече бях в болницата в Австрия, бутаха ме лекарите през коридорите и само отгоре белите лампи... И нищо не си спомням пак. Пак си помислих, че сънувам. Предполагах, че е лош сън. И мама дойде, и след състезанието и момчетата дойдоха.", разказва 16-годишната надежда на световния сноуборд.
Първите дни след инцидента и операциите са мъчителни - болка, температура, кръв.
"През повечето време първата седмица много спах. Бях много изморена и нямах време да мисля. Знаех, че не е добре, не се чувствах добре. Имаше един момент, в който кашлях кръв, защото имах травма на белите дробове. Тогава се притесних много. След първата седмица започнах да осъзнавам какво се случва, не можех да се движа, лежах само по гръб, болеше ме целият гръб, имах температура над 38 градуса, спах на отворена врата към терасата", спомня си Малена.
Вероятно ще ви изненада, но Малена мечтае за... мотор! Да, в плановете ѝ е отново да е на пистата, да кара, да е сред елита на сноуборда в света! Но първо - да се качи на любимия си мотор!
btvsport.bg