Срещата с Марк Видука е като връщане назад във времето – към епоха, в която нападателите не просто вкарваха голове, а доминираха защитите с характер и класа. Бившият голмайстор на Лийдс, Селтик и националния отбор на Австралия говори откровено за началото, върховете и трудните моменти извън терена. От улиците на Мелбърн до вечерите в Шампионската лига – легендата разказва за пътя, головете и уроците от футбола.
"Всичко започна, когато бях на 3–4 години", връща се назад Видука. Първият му досег с играта идва благодарение на баща му и мачовете на Мелбърн Найтс (тогава известен като Мелбърн Хърватия). Именно там се ражда мечтата му да стане професионален футболист.
Преходът към европейския футбол започва с Динамо (Загреб), а след това и Селтик. "Нивото беше много по-високо – интензитетът, качеството, всичко. Това беше огромна промяна и ключов момент в кариерата ми", споделя той. В Шотландия Видука дели съблекалня със Стилиян Петров, за когото пази топли спомени: "Беше страхотен човек. Помагах му в началото с езика – шотландският английски не е лесен. Беше тих и срамежлив, но на терена се справяше отлично".
Истинският пробив идва с трансфера в Лийдс Юнайтед, когато отборът участва в Шампионска лига. "Бяхме млад отбор с енергия и стигнахме до полуфинал. Това беше време, в което просто се наслаждавахме на футбола".
Няма как да се говори за Видука без да се спомене знаменитият му мач срещу Ливърпул, в който отбелязва четири гола.
"Имах четири положения и вкарах четири гола – това не се случва често. Понякога правиш всичко правилно и не вкарваш, а друг път всичко влиза".
Сред 92-те му попадения в Премиър лийг, един остава най-специален – срещу Арсенал през 2003 г.
"Беше последна минута на "Хайбъри". Те се бореха за титлата, а ние – за оцеляване. Този гол ще остане с мен завинаги".
Отказването от играта не е лесно: "Трябва време. Свикнал си с постоянен стрес и структура. Когато това изчезне, е трудно да се адаптираш."
Накрая Видука отправи важно послание към младите футболисти:
"Трябва да обичаш играта. Днес много деца харесват начина на живот, но не и процеса. Футболът е дълъг път с много препятствия – и физически, и психически. Най-трудната стъпка е преходът към мъжкия футбол. Там много се провалят".