Тодор Скримов: Със сигурност оставам и догодина в Левски

Тодор Скримов отговори на всички въпроси на феновете в новото издание на рубриката "Питай ВК Левски София".

Левски даде гейм на Монтана, но е на победа от полуфинал в efbet Супер Волей

- Започваме с един от най-често задаваните въпроси и той е - да внесем яснота около твоя договор и най-вече: оставаш ли следващата година?

- Аз от самото начало имам договор за три години, следващият сезон е последната година от този договор и със сигурност оставам догодина.

- Какво е нещото, което най-много те впечатли в начина на провеждане на работа във Волейболен клуб "Левски" и защо го избра пред останалите клубове в България?

- То не е едно нещо, по-скоро е съвкупност от неща. Може би тук е мястото да кажем, че аз следя работата във ВК "Левски" откакто Владо Николов е начело на клуба. Много пъти съм провеждал тренировки с тях през лятото, за да поддържам форма, така че съм наясно с професионализма, с който се работи тук и затова го избрах. Иначе мога да кажа - страхотната база, която имаме, добрите треньори, физиотерапевти и въобще всичко, за мен Левски е най-доброто място за волейбол в България.

- Относно представянето ти този сезон - то кара някои хора да се чудят всъщност защо играеш в България. Как ти се играе в нашето първенство, като си във форма, която ти позволява да играеш поне още една-две години на по-високо ниво?

- Така е, истината е, че дори когато реших да се прибера в България, все още имах интересни оферти от чужбина, но това беше по-скоро един личен избор. Взехме го заедно със семейството ми, с моята съпруга решихме, че вече е време. Голямата ми дъщеря миналата година беше първи клас и искахме тя да учи в България. За жена ми също така беше добре да има и тя малко собствен живот, тъй като беше седем години в чужбина с мен, четири от които в Сибир. Така че, и на нея не ѝ е било лесно. Решихме, че сега е моментът, а пък вариант, в който аз играя в чужбина, а те са тук в България, не сме разглеждали никога, защото смятаме, че семейството трябва да бъде заедно.

- Още един въпрос в тази посока - какво те мотивира да продължаваш да играеш в Левски, като за съжаление - отбелязва нашият зрител, в повечето мачове залата е празна ?

- Със сигурност бих се радвал да има малко повече хора в залата, но това не е лесно, особено в София, където има безброй варианти за развлечения. Така че на хората може би им е малко по-удобно просто да си пуснат телевизора и да гледат мача. Но това не е проблем, в крайна сметка аз и останалите момчета сме професионалисти. Не бих казал, че ни влияе чак толкова негативно. Мотивация намирам не само в публиката, тя разбира се е едно от нещата, но докато обичам да играя волейбол, ще играя и ще го правя по най-добрия начин, на който съм способен.

- Мислиш ли за треньорска кариера, когато приключиш състезателната си такава?

- Мислил съм много пъти през годините и съм си се представял, честно казано, но откакто дойдох тук и видях как се работи с деца и с млади момчета, вече не съм убеден, че мога да се справя. Изисква се адски много търпение, което аз винаги съм си мислил, че имам, само че вече не съм много сигурен. Така че, не знам дали съм подходящ за тази работа. Иначе ми е интересно, но на първо време може би не. За известен период ще искам да се отдалеча малко от волейболната зала, така си мисля в момента. Нямам представа какво ще стане, пък на някакъв по-късен етап е възможно, да.

- Би ли завършил кариерата си в Перник?

- В Перник? Защо в Перник?

- Това е въпросът на нашия фен.

- Всичко е възможно в тоя живот, но нямам засега такива планове.

- Има и въпроси, които може би по-скоро са свързани с идеите на ръководството - дали следващия сезон ще се инвестира в нови играчи, дали отборът ще бъде конкурентноспособен за нашето първенство, както и за евротурнирите, но все пак въпросът е зададен - твоето виждане за развитието на Левски следващата година?

- Това ми звучи наистина малко повече като въпрос към ръководството, аз не съм напълно в течение какво се случва, какви преговори вървят, с какви състезатели, но това ще бъде много важно. Смятам, че със сигурност ще се борим за всички титли в България и догодина, а пък в чужбина се надявам да се представим по най-добрия начин. Иска ми се да влезем в групите, да направим нещо подобно като миналия сезон, когато имахме много силни игри и според мен малко не ни достигна да продължим напред. Така че ще дадем всичко от себе си и вече зависи амбициите на ръководството какви са.

- В Левски ли ще окачиш кецовете?

- Не знам, животът предлага различни изненади и обрати, но на този етап ми се вижда като може би най-логичното нещо.

- Беше ли левскар преди да дойдеш в отбора?

- Винаги съм подкрепял Левски. Но никога не съм бил левскар в истинския смисъл, както аз го разбирам - да следя всеки един мач, да ходя на стадиона. В този смисъл не, но винаги съм подкрепял Левски.

- В кой от настоящите младоци виждаш своя заместник - той разбира се ще бъде натоварен с големи очаквания? Виждаш ли в някой от младежите бъдещия Тодор Скримов?

- Първо не ми се иска да говоря персонално за младите момчета. Едната от причините е това, което ти казваш, другото е, че аз ги виждам като едно цяло, като една група, на която аз искам да помогна, опитвам се да помогна. Така че в този смисъл виждам потенциал в много от тях. Смятам, че имат всичко необходимо да стигнат моето ниво и дори повече, защо не. Вече зависи от самите тях, ако работят упорито, не се отказват, смятам, че в много от тях има потенциал.

- Един интересен въпрос, малко по-различен. Кого би предложил на ръководството да е следващият играч - известен, обичан, влиятелен като теб, на когото да му бъде предложено да направи последните стъпки в кариерата си именно в Левски?

- Да не обидим някого, трябва да е някой поне на моята възраст, с когото съм играл. Бих казал Цецо Соколов, защо не.

- Интересно какво мислиш, ако Мони Николов беше останал в Левски, заедно с брат си и теб - това е една чудесна фантазия, докъде би стигнал един такъв състав?

- Това наистина е фантазия, както казваш, реално не може да се случи. Няма и логика да се случва. Със сигурност отборът щеше да е много по-силен с тях двамата в състава. Докъде бихме могли да стигнем - не знам, тук сега спекулираме, но според мен излизане от групите на Шампионската лига, да кажем със сигурност.

- Как успяваш да си толкова спокоен, дори в най-напрегнатите ситуации. Всъщност спокоен ли си или само така изглеждаш?

- Това щях да кажа, че може би така изглеждам. Не винаги съм спокоен, опитвам се, разбира се, гледам в тези трудни моменти да оставя малко настрана емоциите, да се концентрирам повече върху техническата част на играта, да си припомня преди всяка точка какво трябва да свърша точно и така малко да забравя за емоциите. С концентрация, бих казал.

- Един въпрос, свързан с елемента от играта, който е твоята запазена марка - къде и как си се научил да изпълняваш толкова силен и точен сервис, с минимално количество грешки?

- Мисля, че е невъзможно да се отговори. Според мен това е цял процес, не мога да кажа един клуб или една година, в която аз съм се научил. Смятам, че сервисът е съвкупност от три неща - сила, техника и в същото време психика. Сила, очевидно за да можеш да удариш силен сервис. Техниката е за да го контролираш, защото силата без контрол волейбола няма много голяма стойност. Психиката е точно това - да овладееш емоциите във важните моменти и да се концентрираш върху това да изпълниш технически правилно цялото движение. През годините съм се опитвал да работя и върху трите неща и продължавам всъщност да работя, защото вярвам, че винаги можеш да научиш нещо ново, дори и в края на кариерата си. Това е, просто се опитвам да ставам по-добър всеки ден.

- Да допълним малко този въпрос, понеже е любопитно в някакъв момент от развитието ти ли стана това, че ти видя, че имаш потенциала да се развиваш сервиса да ти е наистина отличим белег на твоята игра, някой каза ли ти го, помогна ли ти да се развиеш или беше чисто твое усещане, че ще заложиш на това?

- Може би по-скоро мое усещане е било. Имаше един момент, в който аз изпълнявах даже флот сервис в националния отбор, понеже имаше много изпълнители на сервис с отскок. Тогава треньорът, мисля че беше Камило Плачи, за да има някакъв баланс все пак и по-малко грешки, той ме съветваше да бия флот сервис. Но след това в някакъв момент минах на сервис с отскок, видях че имам потенциал и така просто си повярвах. Това е най-точното, повярвах си и нещата нещата тръгнаха само нагоре.

- Можеш ли за този елемент да даваш напътствия на младите играчи?

- Разбира се, че им давам. Гледам да не прекалявам, защото вярвам, че на първо място това е работа на треньорите и един състезател, колкото и опитен да е той, не би трябвало да прекалява със съветите и да иззема по някакъв начин функциите на треньора. Но се опитвам да дам някой съвет или пък ако някой дойде да ме попита, винаги се опитвам да му помогна. Така че да, но това е много индивидуален елемент, няма едно нещо, което да работи за всички. Просто всеки човек и състезател е различен - на някои им е по-удобно да си хвърлят по-високо топката, други по-ниско, така че всеки сам трябва намери това, което работи за него.

- На колко сантиметра се отделяш от земята при максимален отскок, когато си бил във върхова форма ? Сега това защо е в минало време - “бил” си във върхова форма?

- Не, правилно е зададен въпросът. В момента не знам, нямам наистина представа. Най-многото, което съм измервал през годините е било около метър и десет.

- Най-големият успех през твоята кариера?

- Ще кажа - четвъртото място на олимпийските игри в Лондон. За жалост така малко повече в началото на моята кариера, но така се случи. Наистина това си го броя за най-големия успех, най-добрият спомен бих казал, че ми е останало, най-големите емоции.

- След толкова години как запазваш любовта към волейбола?

- Любовта или я има, или я няма, според мен. Просто засега ми е приятно да играя, да тренирам. Всеки ден бих казал, че идвам - или почти всеки ден, хайде да не прекаляваме, но почти всеки ден идвам с желание на тренировка и в добро настроение. Просто се забавлявам. Бих казал даже, че се забавлявам много повече, отколкото в последните ми години в чужбина.

- Имало ли е случаи, в които си бил отчаян и си мислел да прекратиш кариерата си?

- Да съм бил отчаян - да, категорично е имало. Имах няколко много трудни години в Италия, където за жалост играх в по-слаби отбори, в които правиш по три-четири победи за цял сезон, което психически е много трудно. Но да се откажа - не, никога. Просто знаех, че това може би е някакъв момент и никога не съм мислил за такова нещо, продължавал съм напред.

- От колко голямо значение е психиката във волейбола?

- От голямо значение. Предишният въпрос беше свързан и с това нещо - когато ти е трудно, все пак да успееш да продължиш, да не се откажеш. Смятам, че е от много голямо значение за всичко във волейбола.

- Според теб Локомотив Авиа справят ли се добре ?

- То не е субективно, има факти. Миналата година играха финал, тази година завършват редовния сезон на второ място само с три загуби, така че определено се справят добре. Мисля че всеки би се съгласил с това нещо.

- Обичаш ли да гледаш други видове спорт и кои?

- За съжаление не ми остава много време между волейбола и семейството да гледам, но обичам всякакъв вид спорт. Ако попадна на някакъв спорт по телевизията, винаги се заглеждам. Най-много обичам може би футбол и тенис.

- Малка провокация - би ли си признал докосване на топката при блокада, ако няма видео чек и отборите спорят, а съдията се чуди?

- Зависи от ситуацията, случвало е да си призная, случвало е и да не си призная. Зависи колко феърплей е мачът, колко феърплей е другият отбор. Но като цяло, за да отговоря малко по-ясно: не смятам, че един състезател е длъжен да си признае. Все пак има съдии, вече имаме за щастие и видео чек, така че не смятам, че един състезател трябва да си признае задължително.

- Направи своя дрийм тийм от 7 играчи, независимо активни или не.

- Въпреки че има много млади състезатели в момента, аз все пак ще избера малко повече доказали са такива и утвърдени, някои може би приключили с кариерата си. Да започнем от разпределителя - бих казал Кристенсън, диагонал - ще кажа Иван Милкович. Имах щастието и късмета да играя срещу него два пъти, мисля, че е страхотен състезател наистина, който преди това само бях гледал, така че казвам него за диагонал. На четири не мога да не сложа Матей Казийски - още един състезател, когото съм гледал и след това играл срещу него в определен момент. Категорично най-добрият в света, така че избирам него. Другият ще бъде Вилфредо Леон, просто феноменален и мисля, че няма нужда дори да го коментираме. В центъра останаха - Мусерски трябва да сложим, въпреки че той последните години игра така повече като диагонал. Аз също съм играл няколко пъти срещу него, просто истинска стена на блок, по-добре да не се опитваш въобще да забиваш оттам. Другият е кубинецът Симон, може би най-добрият нападател въобще в центъра за всички времена. И либеро слагаме Теди Салпаров, кой друг. Наистина много години игра на много високо ниво, страхотен лидер на игрището, помагал ми е безкрайно много в националния отбор, така че избирам него за либеро.

- Той сега ще прави бенефис, ще се включиш ли?

- Разбира се, стига да имам възможност, ще се включа задължително.

- Много наши фенове те поздравяват и ти пожелават да си здрав, да продължаваш да играеш за Левски и да постигаш успехи. С всички тези хубави думи за теб слагаме начало на плейофните серии и ако ти искаш да отправиш няколко думи към всички наши фенове, които ти писаха.

- На първо място искам да благодаря за хубавите думи, винаги е приятно да чуеш нещо такова. Винаги е хубаво хората да оценят труда ти, така че много им благодаря. Благодаря за интереса към мен лично и към клуба, за интересните въпроси, благодаря на всички фенове за подкрепата до момента и се надявам да бъдат многобройни в нашата зала за тези плейофи, защото наистина ще имаме нужда от тях и са от голяма помощ.

Следвай ни: