Мощен тупаник в лицето не значи нищо за Рико

През септември 2015 г. Тайсън Фюри, който никога не е бил почитател на конвенционалните методи, се обръща към професионален кикбоксьор, за да се подготви за най-големия боксов мач в живота си. Става дума за битка за световната титла в тежка категория срещу Владимир Кличко, а кикбоксьорът, към когото Фюри се обръща, е 26-годишният нидерландец Рико Верхувен.

По онова време изглеждаше доста странно Фюри да се готви за Кличко – шампион в тежка категория вече девет години – с помощта на човек, по-известен с ритниците си, отколкото с ударите с ръце. Верхувен беше висок – около 196 см – но само размерът не беше достатъчно обяснение за доверието на Фюри. Със сигурност имаше нещо повече от просто физика и вродена коравина.

Официално: Усик срещу Верхувен на 23 май в Египет

В опит да разбера причината, реших да интервюирам Верховен още през 2015 г., само два месеца преди Фюри да се изправи срещу Кличко и да промени не само баланса, но и бъдещето на тежката категория. По онова време Верхувен беше почти непознат за мен, както и за повечето хора в бокса – бях чувал името му, но никога не го бях виждал да се бие. Семейство Фюри обаче не само гарантираше за него, но и отдавна му се възхищаваше. Те всъщност знаеха за силния холандец от около три години, след като за първи път се бяха срещнали с него по време на тренировъчен лагер в Белгия. Именно тогава Фюри и семейството му видяха Верхувен отблизо и започнаха да се питат дали кикбоксьорите – или поне Верховен – не притежават издръжливост, която на боксьорите им липсва.

„Взимаха много холандци за спаринг, но това се превърна в истински проблем“, обясни ми Верхувен. „Повечето момчета се отказваха или ги пращаха да си ходят още след една сесия. Всички си казваха: "Няма начин, това не е за нас." Един от най-добрите боксьори в Европа по онова време им разбиваше главите само с ляв прав. Беше лудост. Те не бяха свикнали с това. За нас, кикбоксьорите, е напълно различно от онова, с което сме свикнали.

WBC одобри важен елемент за мача между Усик и Верхувен

Тогава треньорът ми ни свърза и започнахме да правим спаринги. Те дойдоха в нашата зала и направихме шест или седем рунда. Тайсън ми затвори и двете очи още в първите четири рунда, което беше сериозно постижение, като се има предвид, че носехме каски.

Определено ме изненада. След четири рунда треньорът ми каза: "Виж, той е голям човек, сега ще започне да се изморява." Каза ми да ускоря темпото. И двете ми очи вече бяха затворени, почти не виждах, но си мислех, че ще ускоря и ще му размажа физиономията.

Това така и не се случи. След четири рунда Тайсън смени гарда и стана левичар срещу мен. Не можех да повярвам. Вече беше левичар и пак ме пребиваше. Погледнах към треньора си сякаш да кажа: "Какво, по дяволите, прави този човек?"

За мъж с такъв размер – толкова голям и тежък – той се движи невероятно добре. Отстъпва към въжетата и аз си мисля: "Ето сега ще му откъсна главата!" Но той просто прави крачка встрани и аз почти изхвърчам от ринга. И си казвам: "Как го прави?" Обляга се на задния крак и пак може да се движи встрани. Наистина е лудост. Толкова е техничен. Роден талант. Десничар или левичар – няма значение. Понякога е просто невероятно да го гледаш.“

Това преживяване, както може да се очаква, оставя траен отпечатък у Верхувен, но гордостта му никога не е накърнена. В крайна сметка той е кикбоксьор и, съгласявайки се да влезе в света на Фюри – бокса – той се отказва от определени предимства, за да опита нещо ново. Вкусът от това преживяване – кръв и болка – може и да е бил горчив и не напълно по вкуса му, но това не отказва Верховен, нито го спира да иска още.

„Не ми хареса да ме пребиват, но беше страхотен урок за мен“, призна той. „Вече бях на добро ниво в кикбокса, трудно намирах подходящи спаринг партньори, а това беше нещо напълно ново. Хареса ми. Трудно беше да го уцеля, но знаех, че ако продължа да тренирам и да се подобрявам, ще имам цел, към която да се стремя. С всеки спаринг ставах малко по-добър.

Спечелих и уважението им – на семейство Фюри. Бях различен от другите бойци, които бяха намирали в Нидерландия. Просто не спирах. Дори когато Тайсън ме пребиваше, аз не се отказвах. Продължавах, поемах ударите и с времето си спечелих уважението им. Беше взаимно.“

Въпреки че Верхувен вече има над 75 професионални мача в кикбокса, той е изиграл само един професионален боксов двубой, въпреки че още през 2012 г. е усетил вкуса на бокса. Този единствен мач – нокаут във втория рунд срещу Янош Финфера – се състоя в Германия през 2014 г., но след това Верховен повече не се боксира професионално. Следващото му отклонение към друг боен спорт дойде година по-късно, когато в ММА той спря Виктор Богутски в първия рунд на мач в Румъния. И това също беше еднократно приключение – просто опитване и изследване на други опасни възможности на собственото му тяло.

Все пак, разширявайки хоризонтите си, настоящият шампион на GLORY в тежка категория има доста добра представа за разликите между бойните изкуства. Дори е по-добре подготвен от повечето да ги обясни.

„Не искам да казвам, че нашият спорт е по-тежък, но когато те ритат в тялото, в крака и в главата, не е приятно – боли адски много“, каза той. „Но трябва да продължиш и да преминеш през болката. Не можеш просто да спреш. В бокса са само ръцете – това е най-голямата разлика. В кикбокса, когато получиш ритник право в бедрото, болката е несравнима, особено ако не си свикнал.

Способността да се биеш през болката определено беше нещо, което екипът на Фюри харесваше у мен. Свикнал съм да ме удрят и да ме боли. Това ме прави психически много силен. Силен удар в лицето за мен не означава нищо – просто си казвам: "Това ли беше?"

Освен това, в бокса имаш 12 рунда. Имаш време да се огледаш и постепенно да влезеш в мача. В кикбокса не е така. Мачовете са много по-кратки и влизаш директно в екшъна. Моите шампионски битки са по пет рунда. Повечето други са по три. Щом удари гонгът – започваш да се биеш. Няма време за губене.“

Верхувен, който навършва 37 години следващия месец, вероятно прилага същата логика и към собствената си кариера. Непобеден от 11 години в кикбокса, той вече е в етапа от живота на един боец, в който последните квадратчета трябва да бъдат отметнати, а останалите „сърбежи“ – задоволени. Ако това означава отново бокс, така да бъде. Ако означава не просто бокс, а сблъсък с най-добрия тежка категория в света – Верхувен, на 37 години, очевидно е готов.

Защото на 23 май в Египет точно това ще направи Рико Верхувен – с професионален боксов рекорд 1–0 (1 нокаут). Той ще се изправи срещу Олександър Усик – най-добрия боксьор в тежка категория в света – едва във втория си професионален боксов мач, около 12 години след последния. Вероятно тогава ще осъзнае, че всичко, което е преживял в спарингите с Тайсън Фюри, не може да се сравни с опита да се биеш с Усик – двукратен победител над Фюри – в официален 12-рундов двубой. И ще осъзнае също, че е едно да помагаш на някого да се подготви за атака на световната титла, както направи Верховен през 2015 г., и съвсем друго – самият ти да предизвикаш световния шампион на WBC в тежка категория. За това е нужна не само коравина. Там вече не си помощникът – ти си този, който има нужда от помощ.

В този случай това означава Фюри да помага на Верхувен, а не обратното. По-конкретно – Питър Фюри, чичото на Тайсън, ще тренира и ще бъде в ъгъла на Верховен за мача му срещу Усик на 23 май. „Ще бъде велика вечер – предстои много тежка работа“, написа треньорът в социалните мрежи. „Двама страхотни хора, двама велики шампиони, всеки в своя спорт. Каква привилегия.“

Последният път, когато Питър Фюри беше в ъгъла на племенника си, двамата бяха в Дюселдорф, Германия, където Тайсън Фюри шокира света, сваляйки Владимир Кличко от трона в една студена ноемврийска вечер. Оттогава много неща се промениха – мачове бяха спечелени и загубени, допинг тестове бяха провалени, титли смениха притежателите си, връзки се разпаднаха и никога не бяха възстановени. Но едно нещо остана неизменно през последните 10 години: Рико Верховен беше кикбоксьор, а не боксьор.

Коментар на Елиот Уорсел за BoxingScene

Следвай ни: