Лебедовата олимпийска песен на една японска икона

Време е да кажем сбогом на Каори Сакамото. Вече трикратна олимпийска медалистка. Трикратна световна шампионка, шесткратна национална шампионка на Япония. Безброй усмивки. Така започва анализът на Оlympics.com за знаменитата азиатска фигуристка.

Ще има ли 25-годишната японка последния смях – онзи топъл, заразителен смях, с който стана толкова добре позната през бляскавата си кариера – когато състезанието по фигурно пързаляне на Олимпийските игри Милано–Кортина 2026 приключи?

Сакамото е в отлична форма за своите трети и последни Игри, като помогна на Япония да спечели сребро в отборното състезание, отстъпвайки съвсем минимално на Съединените щати, след като спечели както кратката, така и волната програма.

Но индивидуалното състезание при жените, което започва във вторник от 19:45 часа (17 февруари), ще бъде съвсем различно предизвикателство. Всяка от нейните шест японски и американски съпернички, както и Аделия Петросян, е способна да се качи на най-високото стъпало на почетната стълбичка в конкретния ден.

Ще бъде много – и дори повече от това. Сакамото го знае от първа ръка, след като вече има зад гърба си две Зимни олимпийски игри. По природа тя може да бъде скромна и срамежлива и няма да го каже директно. Но по заобиколен начин сякаш в нея се усеща тиха увереност.

„Вероятно ще умра. Ще бъде лудост“, каза тя пред Olympics.com преди да поеме на последното си олимпийско пътешествие. „Малко е страшно. Ако кажа „злато“ и не го постигна, дори със сребро ще се чувствам разочарована и може да съжалявам. Медалът сам по себе си е невероятно постижение. Но няма да имам нищо против да е един по-добър от последния път.“

Последният сезон в кариерата на Сакамото е емоционално влакче на ужасите, изпълнено със сълзи – от радост, фрустрация, разочарование и признателност.

На Финала на Гран при през декември в Нагоя, на родна земя, Сакамото беше пета от шест в кратката програма, след като удвои началния си троен лутц – грешка, която тя самата смяташе за немислима. Тя беше съсипана и се разплака публично, както не беше правила от години. След това се събра и спечели волната програма, което ѝ донесе бронз. Плака отново – този път от облекчение, че все пак е на подиума.

Сакамото плака и на националното първенство – петата ѝ поредна титла – не само защото автоматично се класира за Милано–Кортина. Това беше последното ѝ състезание в Япония, 21 години след като за първи път е обула кънки.

Тя признава, че последният ѝ сезон е бил различен от всички останали и изключително труден за управление. „Направих грешка, която никога не съм очаквала“, каза тя, връщайки се към Финала на Гран при. „Бях по-скоро шокирана от всичко. Помислих си: дори на тренировка не правя такава грешка, а сега я правя? Беше прекалено. Истински шок за системата.

Не можех да си позволя нито една грешка във волната програма – бях притисната до стената. Бях отчаяна, защото усещах, че се отдалечавам от олимпийската селекция, и трябваше да го спра на всяка цена. Така успях да се справя. На националното първенство грешката от Финала ми изникна отново в съзнанието, но трябваше да изпълня всичко перфектно – нямах избор. Имаше грешка на лутца, но се стегнах и така минах през това.“

По време на отборното състезание в ледената зала в Милано Сакамото – сребърна медалистка в отборното и бронзова в индивидуалното състезание на Пекин 2022 – беше обсипана с любов и аплодисменти от публиката, което подчертава глобалната ѝ популярност.

Обичана от съперници, фенове и медии, сякаш няма човек в света на фигурното пързаляне, който да не иска тя да завърши кариерата си по най-добрия начин.

Сакамото, която планира да стане треньор след края на състезателната си кариера, беше елитен състезател и достойно представяше спорта през всичките тези години. Тя е заявена за участие на Световното първенство в края на март в Прага, но ако успее да спечели мечтаното индивидуално олимпийско злато и да завърши пълния комплект медали, какъв по-добър финал би могъл да има?

Всичко хубаво има край, както гласи поговорката. Малцина биха се противопоставили на щастлив край за Каори Сакамото.

„В Пекин не се чувствах толкова притисната, колкото в Пьончан. Бях в идеалното състояние – спокойна, но не прекалено. Имам опита да постигна добър резултат и в отборното, и в индивидуалното състезание, така че знам какво да правя и кога. Имам представа как да разпределя дните си и да пестя силите си, и това е разликата спрямо предишните две Олимпиади. Това просто прави подготовката малко по-лесна.

Изпитвала съм всякакъв вид напрежение, за което можете да се сетите, така че си мисля, че ще мога да го свържа с нещо от миналото. А ако съм го преживявала преди, вярвам, че мога да се справя и сега.“

Следвай ни: