От сянката към светлината: възходът на 17-годишна японка до Олимпийските игри

Влизайки в сезон 2025/26 по фигурно пързаляне – първия си сезон при жените – Олимпийските игри дори не бяха в плановете на 17-годишната състезателка от Япония Накаи Ами. Разбира се, кое японско тийнейджърско момиче, занимаващо се с фигурно пързаляне, не мечтае за Олимпиадата?! Но конкретна, реалистична цел? В никакъв случай, смяташе тя.

Шест месеца по-късно обаче всичко това е напълно реално за Накай, която е готова да направи олимпийския си дебют в женското състезание на Зимните олимпийски игри Милано–Кортина 2026 във вторник (17 февруари).

„Когато сезонът започна, изобщо не мислех за Олимпиадата“, каза Накай пред Olympics.com, след като беше обявена за една от трите състезателки в единичното пързаляне, които ще представляват Япония на Игрите. „Мислех, че това е нещо много далечно и дори не го осъзнавах. Вървях състезание по състезание и така се получи, че си спечелих място на Олимпиадата. Никога не съм си представяла нищо подобно и все още съм в шок.“

Самата Накай може и да е изненадана от начина, по който протича първият ѝ сезон при жените, но ако се вгледаме по-внимателно, не е никаква изненада, че тя изгря толкова ярко на голямата сцена.

Родена и израснала в префектура Ниигата, Накай започва да се пързаля на петгодишна възраст като голяма почитателка на олимпийската сребърна медалистка Асада Мао. И подобно на Асада, Накай изпълнява троен аксел – скок, който ѝ донесе победа на Гран при на Франция, сребро на Финала на Гран при и на Шампионата на четирите континента, както и бронз на Skate Canada.

Тя завърши четвърта на националния шампионат на Япония, чрез който се определя олимпийската селекция, като по-голяма тежест имат медалистките. Въпреки това представянето на Накай през целия сезон впечатли комисията на Японската федерация по кънки до такава степен, че ѝ даде шанс за Милано заедно с оттеглящата се трикратна световна шампионка Сакамото Каори и неизменно постоянната Чиба Моне – единствената състезателка с две победи в сериите от Гран при през сезон 2025/26.

Макар тройният аксел безспорно да е основното ѝ оръжие, Накай в никакъв случай не е състезателка с един-единствен номер. Колкото и изключителна да е атлетичността ѝ, тя не разчита само на нея – в арсенала си има още пет различни тройни скока. Дори когато допусне грешка на аксела, тя не позволява цялата ѝ програма да се разпадне.

Способността на Накай да се адаптира и да остане концентрирана по време на изпълнение се дължи и на зрялост, която далеч надхвърля нейните 17 години. Когато говори, тя гледа събеседника в очите, а в погледа ѝ се усеща увереност. Самата Накай споделя, че често хората се съмняват във възрастта ѝ, когато я срещнат за първи път.

„Успях да постигна някои добри резултати, откакто преминах при жените, и това е нещо, което ми дава увереност“, каза тя. „Дори когато не приземя тройния аксел, през сезона разбрах как да събирам нужните точки, така че съм спокойна в това отношение. Доста добре умея да анализирам себе си. Обичам да преглеждам собствените си изпълнения – да виждам какво е сработило и какво не. Това е момент, в който се изправям пред себе си и мисля, че ми помага да бъда истинска.

Правя и ментални тренировки, чета за това как спортистите се борят със собствените си демони. Чета книги за различни атлети и как преодоляват страховете си, и съм взела много от това присърце – опитвам се да разбера какво работи за мен и какво не.“

В годините си при девойките Накай прекарва по-голямата част от времето в сянката на друга Мао – Шимада, младежка олимпийска и трикратна световна шампионка. Двете са на една и съща възраст, но Шимада е родена с четири месеца твърде късно, за да покрие възрастовия критерий за Милано – Кортина. Накай никога не е завършвала пред нея в юношеските състезания.

Излизайки на светлината на прожекторите, Накай не просто се наложи при жените – тя направо разби конкуренцията. И най-страшното е, че постигна всичко това с едно око, насочено към следващите Олимпийски игри през 2030 г. във Френските Алпи.

Най-доброто от Накай може би предстои след четири години. Но версията, която предстои да видим сега, е повече от достатъчно добра – дори по-добра, отколкото тя самата предполага.

„Искам да участвам на тази Олимпиада с мисъл за следващите четири години. На моята възраст ще имам още един шанс след време. Имам още толкова много да дам и затова искам да извлека максимума – да усетя напрежението, да разбера как се минава през цялото олимпийско преживяване.

За всяко състезание целта ми е да мога да се върна назад и да кажа, че съм му се насладила и че се чувствам добре със себе си. Олимпиадата се случва веднъж на четири години и искам да мога да погледна назад и да почувствам, че това е бил най-светлият момент в живота ми. Такова представяне се надявам да направя.“

Следвай ни: