)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
В новия епизод на Volleycast Анатоли Гьонов разговаря с Теодор Салпаров - едно от емблематичните имена в българския волейбол. Разговорът не е просто ретроспекция на славни години. Той е дълбок поглед към характера, дисциплината, психиката и цената на това да бъдеш част от националния отбор в едно от най-силните поколения в историята ни.
Салпаров споделя за началото си в спорта, за преминаването от футбол към волейбол и за първите големи сблъсъци със световния елит. Още през 2003 г. националният отбор показва, че успехите не са случайност, а резултат от системно надграждане:
,fit(1100:608)&format=webp)
„2003-та, когато се върнахме от Световната лига, ние играхме тогава много силно на финалите. Аз дебютирах във Варна, срещу Олимпийския шампион Сърбия. Жесток мач с имена като братята Гърбич, като Бошкан, като Милкович диагонал. Герич в центъра. После 2004г. отново играхме на финали в Рим, в „PalaLottomatica“. Паднахме на полуфинал от Сърбия, но пак много тежък мач, трудно ни биха. 2005г. пак много силно играхме и бихме в двореца на спорта Италия, Франция, Куба, така че не е само 2006г., а то си има едно надграждане, и си има едно ниво, което отборът го е държал и преди това.“
Теодор разказва и за забавните моменти, преживени със съотборниците:
&format=webp)
„Седим 2003г. година в автобус, тръгваме за тренировка, върнали сме се след 15 години в Световна лига и Владо закъснява с 5-10 минути. И му се звъни, и той не вдига. И в един момент идва запъхтян. Милорад Киац тогава старши треньор и Ники Иванов капитан. „Човек, какво става, целият отбор чака?“: "Абе" - вика, "чаках на пристанището, паркирам кораба на играта". Представяш ли си? Той е паркирал кораба на играта. На пристанището нямало място и целият отбор го чака. А ние трябваше да сме се съблекли и да сме влезнали в залата да тренираме“.
Салпаров е категоричен - това поколение не е било просто талантливо. То е било изградено от характери:
„За всички беше ясно кой с кого не си говори и с кои предпочита да прекара времето си, много силни характери в това поколение ти говоря 2003, 2004, 2005, 2006г. Много силни характери бяха вътре. И ние по- младите с Андрей, с Матей, Боян, те после влязоха и Тошко Алексиев, Гайдарски и т.н.. И тия старите кучета като Ники Иванов, Пламен, Пушката, Владо Николов, Христо Цветанов. Всички бяха наистина мъже и с голяма буква характери. Такива вече трудно се раждат.“
Кариерата на професионалния спортист е не само върхове, а и тежки падения. Салпаров говори откровено за една от най-тежките си контузии:
„Ако не беше ме сглобил Иван Василев на един път в операцията, която беше в 7 часа… Освен кръсната връзка предната, менискус и най- лошото беше пателарното сухожилие, бях го пръснал. Съвкупността от тия работи просто е усложнила всичко. Ако трябваше да я направи на два пъти, както беше първоначалната идея на Иван Василев, може би нямаше да играя волейбол повече.“
&format=webp)
Една от най-интересните теми в разговора е сравнението между поколенията:
„Със сигурност имаше такива играчи технически надарени и физически, разбира се, Матей за годините си беше явление, ако Микиелето примерно е някакво явление в Италия, повярвай, Матей е две класи над това момче, в годините говоря, когато той беше млад. Имахме на всеки пост страшна конкуренция, имаше хора, които в момента могат да играят в този национален отбор, технически грамотни говоря, а оставаха резерви тогава.“
,fit(1100:608)&format=webp)
Посланието към младите е ясно- физиката е важна, но техниката и мисленето печелят мачове.
Разговорът с Теодор насърчава спортистите да се забавляват, упражнявайки любимия си спорт, но и да са професионалисти, отговорни за колегите, отборите и публиката си.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)