На 15 февруари 1981 г. Спартак (Варна) постига една от най-паметните победи в своята история, елиминирайки с 2:1 гранда ЦСКА в 1/8-финал за Купата на България. По това време "армейците", водени от легендарния треньор Аспарух Никодимов, са сред най-силните отбори в Европа. Само месеци по-рано те отстраняват Нотингам Форест в турнира за КЕШ, а впоследствие и великия Ливърпул, преди да отпаднат драматично на полуфинал от Байерн (Мюнхен). Въпреки че през сезона варненци се състезават в "Б" група, те изиграват изключително организиран и вдъхновен мач на клубния си стадион.
В 50-ата минута младата звезда Живко Господинов прави блестящ рейд отдясно и открива резултата, изправяйки трибуните на крака. Отличен мач изнася и стоперът Пламен Михов, който води тежка битка с тарана на столичани Спас Джевизов, а халфът Тодор Попов се превръща в герой в самия край. ЦСКА натиска след почивката и в 86-ата минута Ради Здравков изравнява с коварен удар по земя. Когато всички очакват продължения, в последните секунди Тодор Попов отбелязва с параболичен шут, изненадвайки вратаря Тодор Арсов и хвърляйки публиката в екстаз.
Стадионът, с капацитет 10 000 души, събира над 12 000 зрители — мнозина наблюдават срещата от съседните кооперации и дори от дърветата около арената. Срещата остава като най-посетената в историята на клубния стадион. В следващата фаза Спартак (Варна) отстранява Янтра на 1/4-финал, а на полуфинала губи драматично с 0:2 от Пирин (Благоевград) в Благоевград. Тази победа остава символ на духа на "соколите" – вдъхновени от препълнените трибуни и от новия клубен химн, прозвучал за първи път преди началото на двубоя, варненци доказват, че във футбола няма невъзможни неща.
Пламен Трендафилов