Изборът, който преобръща живота

След като ви запознахме с историята около завръщането на терена на капитана на Любо Ганев - Автосвят (Русе) Милена Ботева, е време да ви разкажем как започва всичко, преди почти 30 години. В същата зала "Дунав", в която триумфира като победител с Купата на България Висша лига.

Любо Ганев - Автосвят спечели първата Купа на България – Висша лига жени

След като ви запознахме с историята около завръщането на терена на капитана на Любо Ганев - Автосвят (Русе) Милена Ботева, е време да ви разкажем как започва всичко, преди почти 30 години. В същата зала "Дунав", в която триумфира като победител с Купата на България Висша лига.

Историята на едно завръщане - борба и много сбъднати мечти

BGvolleyball.com ви предлага втора част на специалния материал, посветен на опитната състезателка.

Изненадващо, без предварителна среща. Любов от пръв поглед. До 15-годишна възраст Милена Ботева се развива в съвсем друга сфера. Активно се занимава с академично гребане като ученичка в русенското спортно училище. Израства сериозно на ръст само за една година - от 13 до 14-годишна възраст достига 190 см (от 169 см). Здравословни проблеми обаче слагат на пауза тренировките и заниманията и поставят под въпрос бъдещето ѝ в спорта. И променят всичко. Само за ден.

"Започнах да се занимавам с волейбол в доста късна възраст. Бях на 15 години и до тогава се занимавах единствено с академично гребане. В шести клас с постъпването ми в русенското спортно училище бях висока 169 см, след което в рамките на година достигнах 190 см. По непредвидени обстоятелства, които нямаха общо със спорта се разболях сериозно и в рамките на един ден се промени всичко. Лекарите бяха скептични относно завръщането ми в гребането или препоръчваха да избера спорт с по-ниска физическа натовареност като волейбол или баскетбол", разказва Милена.

Боец от малка. Завръща се след година по-силна и дори се включва в републиканското първенство по гребане в Пловдив под ръководството на именития треньор Цоню Григоров. И става шампион за девойки старша възраст. Но точно тогава е срещата със специалиста Сашо Тодоров. Височината на Милена го впечатлява и той предлага да започне тренировки. И да я направи страхотен състезател.

"След близо година отсъствие от тренировъчни и учебни занятия по мое желание участвах на републиканското по гребане в Пловдив под ръководството на първия ми треньор Цоню Григоров. Междувременно високият ми ръст беше привлякъл вниманието на Сашо Тодоров, който дойде вкъщи да разговаря с родителите ми и успя да ни убеди, че от мен ще направи състезател от световна величина."

Бащата на Милена - Иван, е бил треньор по гребане и известно време майка ѝ Пепа е тренирала под негово ръководство. От малки насочват нея и сестра ѝ Ивелина в спорта. Учат ги на постоянство и последователност. Благодарна е за подкрепата, която получава от тях от самото начало. Мечтата на таткото е дъщерите му да печелят призови места в неговия спорт. Примерът му е последван от по-голямата му дъщеря, която продължава пътя му - с редица отличия на национално ниво и медал от световно първенство. За по-малката съдбата има свой план. Но волейболистката е сигурна, че и това е щяло да ѝ се получи.

"Мечтата на баща ми беше сестри Ботеви да участват в двойка на големи състезания и да печелят призови места, но това не можа да се реализира заради мен. Понякога човек си казва, че така е трябвало да стане и щом не се е получило, значи не е било твоето. Намесвам философията, когато не разбирам определени неща и под какво влияние те се случват. Но, да, определено щях да успея да се реализирам и в гребането. Имах тази картина пред очите ми в дадени моменти – аз и сестра ми в двойка скул или разпашно с нея загребна."

Волейболът става изключително важна част от живота на Ботева, изборът, в който не се съмнява, независимо колко трудно е било понякога. “Чувствам го като жизнена необходимост”, споделя тя. Първоначално състезателката играе с обичайната дясна ръка. Постепенно треньорът успява да промени навиците ѝ и да я приучи да използва за нападение лявата ръка. И то перфектно. Все пак немалко от най-големите звезди на поста са левичари.

"Движенията ми са доведени до автоматизация, което е усъвършенствано през всичките години на спортната ми кариера. Когато състезатели в моя пост - диагонал на разпределителя, са левичари затрудняват противниковия отбор. Моето предимство е, че понякога мога да отигравам и с дясна ръка."

Всяко хубаво нещо си има и трудните моменти - монетата винаги има две страни. В средата и края на 90-те години времената за спортисти и обикновени граждани не са леки. "Гладни" години, в които цените на всичко са нагоре, дори изхранването на състезателите. Това в крайна сметка принуждава Ботева, нейна съотборничка - 194-сантиметровата Калина Цанкова, заедно с треньора Сашо Тодоров да потърсят късмета си навън. Заминават за Италия, откъдето получават предложение малко по-рано.

"Заминаването ни се случи в трудните времена за България, когато за спорта у нас се правеше твърде малко. Бяхме я докарали дотам, че в спортното училище си плащахме филийка хляб за 40 ст. Тогава Тодоров даваше лични средства, за да имаме подсилки. Това правеха и родителите ми, защото с двуразовите тренировки беше необходима силна храна. През далечната 1998 година получихме предложение да заминем за Италия при добри условия на развитие и заедно с още една волейболистка - дъщеря на негов приятел, потърсихме реализация извън граница."

Така Милена, Калина и Сашо Тодоров сменят дестинацията. И се установяват в Сицилия, в отбора на Джелати Джелма Арагона. Започват от най-ниското ниво, но с много труд и тренировки печелят шампионата. Преминават през няколко нива и в крайна сметка стигат до Серия А2. Дисциплината и българският борбен дух проличават и на италианска земя. Стимулират те, дори когато си позагубил мотивация. Стискаш зъби и действаш, както се казва. Няма празници, делници - щом искаш да постигнеш целта си.

"Неизменно спортът оставя своя почерк в занимаващите се. Променя те не само физически, а и като личност. Приучава те на дисциплина, борбеност, упоритост, колективизъм, да устояваш на трудностите и да не се отказваш. В пълния смисъл на думата спортът изгражда характер. Мога да дам редица примери за моята школовка под ръководството на Тодоров. Един ден бях демотивирана и му казах, че не ми се излиза в мач. Той отговори: "Ти какво си мислиш, че един актьор, когато излиза на сцената и трябва да пресъздаде комедия, но му се плаче, той си позволява това ли?". Положението беше казармен режим, предполагам от рода на Top gun - висш пилотаж. На една от тренировките на плаж в Сицилия му казах: "Тренер, кога ще ме оставиш да си почина, гледай хората си лежат по кърпите и си пият безалкохолното, а аз все тренирам. Той ми каза: "Няма ти нищо, ти един ден като си добре, аз ще се занимавам с такива като теб.""

Когато до теб е правилният треньор, работата не просто спори. Върви като песен. А после си му благодарен, че не те е оставил да се откажеш от преследваното. Че сте отбор в истинския смисъл на думата. Но ти трябва да отговориш с отдаденост към спорта и старание.

"Да работя отново с него е привилегия, достойна за малцина. Когато станах майка, му казах: “Да си жив и здрав поне до сто години, за да направиш следващия Любо Ганев. Уникален треньор е. Много му разбира на този волейбол. Не мога да се меря с него все още", категорична е Ботева.

А когато състезател и треньор са такава невероятна сплав, създават и страхотни спомени. И на терена, и извън него.

"Спомените ми от Италия са многобройни. Трудно бих отличила най-хубавите, защото са много. Пет последователни спечелени шампионата до ниво Серия А2. Три шампионата на Италия за плажен волейбол, Купа Италия, Супер Купа и All stars game", разказва още 204-сантиметровата волейболистка.

Милена играе и в елита на Италия - с екипа на Сантерамо в продължение на два сезона (2006-2008). Във втория от тях начело на тима от Коле ди Вал д’Елза е бившият национален селекционер Драган Нешич. Ботева дори попада в състава на националния отбор под негово ръководство. Разбира се, не липсват и любопитни и забавни ситуации. Местните жители проявяват огромен интерес към нея, задават въпроси. Ръстът на нашето момиче събужда любопитството им, защото не всеки ден виждат толкова висок човек, камо ли жена.

"В южната част на Италия хората са много добронамерени, но любопитни. Когато видят нов човек сред тях, искат да знаят всичко за него. Където и да отидех, постоянно се чувствах център на внимание и започваше бомбардировка" от въпроси: "Колко съм висока, баскетболистка ли съм, имам ли си приятел и все от този род". В един момент се шегувах как ще си татуирам ръста на челото и да не ме питат повече. Като цяло ми се радваха и понеже рядко се срещаше висок южняк, твърдяха, че L’altezza е metà bellezza ("Височината е половината от красотата")", отбелязва с усмивка тя.

Италия е мечта за много състезатели. Не всеки я постига, а за голяма част от късметлиите, успели да се докоснат до нея, остава завинаги в сърцето. Дори остават там... Докато за 204-сантиметровата състезателка това не е точно така. Защото времето лети, а има мечти, различни от спорта, славата и парите.

"Определено имах възможността да остана в Италия, но някак не ми беше толкова на сърце. На 27 години си купих първото жилище в Русе в най-любимия ми регион от дете - "Парка на Младежта", и вече виждах как ще разхождам детето си по алеите. Само че продължих да правя сезон след сезон в чужбина, докато носталгията се усещаше все повече. Решението да се прибера беше добре обмислено. От едната страна на кантара бяха кариерата и парите, а от другата дете, семейство и мечтаното висше образование. Везните наклониха ясно накъде", заявява Милена.

И не греши в избора си. 10 години по-късно е реализирала поставените цели, бере плодовете на труда си и е щастлива да съвместява волейбол, майчинство, треньорство и преподаване. Особено удовлетворение ѝ носи досега с момичетата от Любо Ганев - Автосвят, които са съвсем млади. Черпят опит и умения от нея, помага им с каквото може. Енергия и позитивизъм, които се обменят.

"Момичетата от отбора ме приемат като човек, на когото могат да разчитат. Въпреки голямата ни разлика в годините, комуникацията ни е много добра и аз се радвам, че съм им такава опора. Всъщност това е двустранно. Сред младите, човек се чувства млад и в сили", споделя Ботева.

Какъв съвет би им дала? "Съветът, който бих дала на моите съотборнички, е да не спират да мечтаят, да не се предават колкото и да е трудно, защото тогава удовлетвореността е най-голяма."

Дългите години на терена и опита зад граница определено помагат на Милена в работата ѝ с подрастващите. Старае се да имплементира в практиката си полученото от нея като дете - с веслото, и с жълто-синята топка. Категорична е, че без упорство и старание, нещата няма как да се случат. А всичко това изгражда състезателите, от това зависи ще продължат ли да бъдат от двете страни на мрежата.

"Това, на което уча състезателите ми е търпение, постоянство, отборна и честна игра, и най-вече да мислят. Волейболът е интелигентен спорт, в който няма повторяемост на действията. Налага се да предвиждаш, да анализираш, да имаш бързина на реакцията, постоянно следене на топката, което означава високо ниво на концентрация в корелация с двигателните умения."

Взаимодействие като това между треньор и състезатели безспорно дава много и на двете страни. И се отплаща и на даващия, и на взимащия. Особено при поколения като днешните, когато подходът и общуването са ключови.

"Te също ме учат на търпение, на това как не можеш да приложиш еднакъв подход към всички, защото са различни едно от друго. Понякога и аз греша, но се уча от грешките си, за да бъда по-добрата версия на себе си. Понякога искат да ми кажат толкова много. Днешните деца имат огромна нужда от общуване."

Любопитно за Милена:

Какво би искала да кажеш на младото си "аз"?

Ти си значим и стойностен човек, и се справяш чудесно!

Най-хубавият ти мач до момента?

Най-хубавият мач беше този, който изиграхме пред нашата публика за Купа България. За пръв път да присъствам на изпълнението на българския химн. Емоцията беше невероятна. Надявам се да е първият от многото занапред, защото няма да спра дотук.

Спортна личност, на която се възхищаваш?

Напоследък се възхищавам много на Джокович. Изключителен спортист. Толкова много качества в един човек са рядко срещано явление в наши дни.

Най-голямото богатство за теб?

Най-голямото богатство за мен са здравето, психическото и физическото благополучие, трудоспособността и творчеството.

Ако не беше спортът, как смяташ, че щеше да протече животът ти?

Честно да си кажа - не съм си представяла някаква друга реализация освен спорта. Знаех, че това е пътят, който трябва да следвам. Не виждах различна алтернатива.

Следвай ни: