Едва ли има много стадиони по света, които ако можеха да говорят, щяха да разкажат повече за историята на футбола от “Хемпдън Парк”. Футболната “катедрала” на Глазгоу е един от стадионите, които могат да носят с основание прилагателното “митичен" към името си и то стои наравно с такива места като “Маракана”, “Уембли”, “Ацтека” и прочие.
Домът на шотландския национален отбор всъщност е третото място, което носи това име. Сегашният е открит на 31 октомври 1903 г. с капацитет над 100 000 зрители. Между 1927 и 1937 г. вместимостта е увеличавана поетапно и достига своя връх от 150 000 места. Затягането на изискванията за безопасност води до намаляване на капацитета до 81 000 места през 1977 г.. Оттогава стадионът е изцяло реновиран, като последните значими ремонтни дейности са завършени през 1999 г. В навечерието на Игрите на Британската общност през 2014 г., "Хемпдън Парк“ претърпява допълнителни промени, включително изграждане на лекаатлетическа писта и други съоръжения, необходими за домакинството на събитието. Към момента капацитетът на съоръжението е малко над 50 000.
Справката показва, че в историята си “Хемпдън Парк” е място, което цели 49 пъти е приемал футболна среща, която е приютявала над 100 000 зрители. Мястото е свързано с чудовищни по мащабите си двубой. През 1937 година на мача между Шотландия и Англия се изсипват 149 415 зрители по официални данни, а неофициалните спомени и разкази свидетелстват за дори повече. Двубоят дълго време е рекорд за най-посещаван мач в историята преди няколко лудости на “Маракана” да го изместят. Тук е обаче стои непокътнат рекордът за най-посетен мач от европейски клубен турнир - межди Селтик и Лийдс през 1970 година. На срещата присъстват 136 505 души. В още 47 случая на стадиона са били над 100 000 човека, а историите за мачовете, които могат да се разкажат са безброй.
Десет от всички тези стохиледни събития са били домакинство на националния отбор на Шотландия срещу Англия. Битките между тези две страни никога не са били просто мачове. Те са били ритуали, обсади и огледала на историята. В продължение на почти век този стадион и тези мачове са мястото, където местната идентичност се бори срещу Империята, а победа над Англия възстановява макар и за момент историческия баланс. Тези битки на “Хемпдън” превръщат футбола в позволена форма на конфронтация и безопасен заместител на вековни напрежения. Затова за местните тези мачове остават в паметта не толкова с резултатите си, макар и да има и паметни победи, а с усещането, че цяла Шотландия е била там.
Забравеният шампион на Шотландия
В днешно време „Хемпдън“ запазва своята величественост – макар и по съвсем различен начин. Хаотичната маса от миналото е заменена от 50 000 седящи зрители, които аплодират пламенно, но и някак сдържано изявите на играчите. Няма го онова равенство, в което всички на стадиона са едно – глас, тяло, тълпа. На негово място са ВИП боксовете, рекламният продукт, безбройните камери и социални канали. Същото място, но сякаш друг свят. Същото важи и за футбола днес.