Забравеният шампион на Шотландия

В южната част на Глазгоу има редица паркове – “Куинс Парк”, “Маунт Флорида Парк”, “Полък Парк” и други. Ако човек тръгне в северна посока от митичния стадион “Хемпдън Парк“, минавайки покрай редицата от сивопокривни сгради в околността, след около 400 метра ще се озове в още един. Поредното зелено парче от ландшафта на Острова. Нищо особено – трева, пътеки, кучета, катерички и кал и локви през 300 от 365 дни в годината. Но ако слезе още малко по-надолу, ще види бетонни тераси и стълби. Без седалки и без табели. Това е "Каткин Парк" – някогашният дом на Търд Ланарк, третият отбор от Глазгоу, освен Рейнджърс и Селтик, който е ставал шампион на Шотландия.

Клубът е създаден в една друга епоха – през 1872 г., като отбор на доброволчески военен полк от Глазгоу. Затова и името му звучи странно, а не като комерсиална емблема. Идеята за създаването идва от войниците от поделението, вдъхновени от първия в историята на футбола международен мач, признат от ФИФА. Той е изигран две седмици по-рано – отново в Глазгоу, когато един срещу друг се изправят Шотландия и Англия. Търд Ланарк изгражда стабилна организация и скоро започва да участва в турнира за Купата на Шотландия, която печели през 1889 г. Клубът става един от основателите на Шотландската футболна лига през 1890 г., а 14 години по-късно – през 1904-а, става шампион на страната.

В следващите шест десетилетия, с изключение на кратък период, тимът е част от елита на шотландския футбол, печели още веднъж Купата на Шотландия и играе още два финала. През 60-те години на XX век започва упадъкът на клуба и през 1967 г. той е разформирован заради лошо финансово управление – само няколко години преди да отпразнува вековния си юбилей.

Ако се върнем към историята на “Каткин Парк”, градът взима необичайно решение – просто да го остави. Стадионът не е съборен, не е продаден и не е превърнат в мол или жилищен квартал. Той не е легендарен със своите трофеи или митични мачове. Тук няма табели, статуи на футболисти или туристи, които искат да видят къде е играла някоя легенда. Последният съдийски сигнал на официален мач на този терен е прозвучал през април 1967 г., когато Ланарк и Куин ъф дъ Саут завършват 3:3. Оттогава обаче футболът продължава. Противно на всякаква бизнес логика, градът взима решение за стадиона – и то е… да не решава нищо. Вече близо 60 години мястото е арена на непрекъсната игра от деца, аматьори или просто хора от квартала. “Каткин Парк” е оставен без охрана, а околностите му са оформени като обществен парк, но теренът е запазен благодарение на инициативата на местната общност, която поддържа тревата в приемлив вид и периодично разчертава белите линии.

Съдбата на стадиона е обяснима с факта, че в Глазгоу почти всяко зелено петно от градския ландшафт е свързано с историята на футбола, особено в най-ранните му стъпки. В края на XIX и началото на XX век градът не просто се запалва по играта, а се превръща в един от основните двигатели на нейното развитие. Тук, както споменахме се играе първият признат от ФИФА официален мач – през 1872 г.. Няколко десетилетия по-късно отново между Шотландия и Англия, отново тук, поставят невиждан рекорд от близо 150 000 зрители на един двубой. Именно в Глазгоу започва по-осъзнатото въвеждане на тактиката във футбола. Докато англичаните залагат повече на индивидуалната игра, шотландците утвърждават играта с пасове и колективните усилия пред единичните качества. Тук се ражда и едно от първите истински дербита – Олд Фърм между Селтик и Рейнджърс, което остава жива емблема на шотландския футбол и до днес.

Ако Англия създава правилата на играта, то Глазгоу в голяма степен създава нейната култура. В този смисъл “Каткин Парк” не е музей и не иска да бъде такъв. Той е живо доказателство, че футболът в този град не се пази зад витрини, а се изживява във всеки момент. Тук последният съдийски сигнал е даден отдавна, но играта продължава.

Следвай ни: