Шон Мърфи - кариера в цвят и емоция

Шон Мърфи участва във видео на спонсора на "Мастърс" - Johnstone's Paint - преди началото на турнира, в което разказа за най-любопитните и знакови моменти от професионалния си път в снукъра.

Ето какво разказа за кариерата си Магьосника във видеото:

"Здравейте, аз съм Шон Мърфи и това е моята кариера в цвят и емоция.

Първото, което трябва да кажа, преди да продължим, е, че това е визия, за която вече доста съжалявам – изборът ми на панталон беше катастрофален. Какво да се прави. Да започваме. Ставане професионалист на 15 години – по-ново начало от това няма, нали? Затова ще избера „ново начало“. Дали се дават бонус точки, ако се рисува в очертанията? Ще направя някакъв външен контур. Ще добавя и „щастие“. Това е кактус. Беше ново начало, но и изключително щастлив момент. Еуфория, радост, постигнах целта на живота си – да стана професионалист, и то като най-младия в историята, на 15. А само 12 месеца по-късно – изпадане от тура. Обратно надолу. Не беше достатъчно добър. Това е чиста фрустрация. Къде са тези упорити дървета? Вече не играех срещу деца, които родителите им развеждат из страната. Сега се изправях срещу професионалисти, които обикалят света и изкарват прехраната си с това. Оказа се, че задачата ще е доста по-трудна, отколкото си мислех. Малко като тази картина.

На 19 години направих дебюта си в „Крусибъл“. Помня как чаках жребия, много развълнуван, слушах имената… и кого получих? Самия Бог. Има ли нещо по-трудно за млад играч от мач срещу Стивън Хендри на световното първенство, и то в неговия двор? Чувствах се доста „син“, защото в крайна сметка загубих. Самото класиране за „Крусибъл“ беше огромна цел. Да стигна дотам 10 години по-късно беше наистина грандиозно постижение.

Преминаваме директно към 2005 година, когато бях на 22. Това беше третото ми участие в „Крусибъл“, а в предишните две не бях спечелил нито един мач. Нямах никакви амбиции да печеля турнира. Никой не беше по-изненадан от мен самия от начина, по който се развиха нещата. Невероятно. Шон Мърфи печели първата награда от 250 000 паунда.

Тук ще избера „страст“. Това е мокър корал. Ще запълня обилно, защото това беше може би най-големият момент в живота ми – и до днес. Спечелването на световната титла няма по-голямо значение от това. Нямаше никакви очаквания. Никой не вярваше, че ще направя нещо значимо. Затова нямаше облекчение – беше просто невероятен, магически момент, който, ако съм честен, не съм успявал да повторя.

Прехвърляме се към 2008-а и UK Championship. По това време играта ми беше в пълни руини. Не правех нищо, нямах никаква форма. И изведнъж нещо щракна. С всеки кръг ставах по-силен, по-уверен, по-добър. Към края вече наистина вярвах, че мога да го направя. Финалът беше трилър 10:9, завършил след полунощ. С Марко изиграхме страхотен мач. Поглеждайки назад, това беше смесица от облекчение и удовлетворение. Ще ги комбинирам. Малко облекчение, защото след години слушане на хора, които казваха: „Е, той просто излъга световната титла, никога повече няма да направи нищо“, беше огромно облекчение да им затворя устата. А после дойде и удовлетворението.

Следва седемгодишна пауза – от победата в UK Championship през 2008 до 2015, когато завърших магическия комплект от „Тройната корона“. Това беше огромен момент. Кактус в цвят. Много от него, защото това е единственият цвят, който ще използвам тук. Спомням си, че бях напълно изпълнен с щастие.

През 2020 година, в разгара на пандемията, когато никой от нас нямаше право да излиза, почина бившият ми мениджър, ментор и най-добър приятел Брандън Паркър. Това беше напълно съкрушително. Няма цвят за „разбито сърце“. Но не съм единственият, който е загубил близък човек в този период. Беше изключително труден момент. Той много ни липсва. Но беше прекрасно, че турът призна заслугите му и преименува трофея на German Masters в негова чест – трофей „Брандън Паркър“, за който всяка година се борим в Берлин. Брандън, разбира се, би мразил това, защото беше заклет фен на Манчестър Юнайтед и със сигурност би мразил асоциацията със синьото. Но ще трябва да го преживееш, приятелю. Много тъжен спомен, но толкова много хубави моменти и толкова много направено за снукъра.

През 2021 година играта току-що се беше върнала след локдауна. Бяхме сред първите спортове, които допуснаха публика отново. С Марк Селби се срещнахме на финала пред пълни трибуни. Това беше четвъртият ми финал, но отново не успях да спечеля. Загубата от Марк Селби не е срамна никога. Играем един срещу друг от 9–10-годишни. Никой не е губил от него повече пъти от мен. Мачът имаше от всичко. Беше ново начало за играта, имаше разочарование, защото загубих, имаше фрустрация, защото никой не обича да губи, но имаше и облекчение, че се връщаме към нормалността след пандемията. Затова ще избера едновременно облекчение и фрустрация – рисковано, особено с тези бели панталони.

На 41 години направих 147 на Shootout, определян от мнозина като един от най-добрите максимуми в историята. Беше невероятно преживяване. Бях част от екипа, който тестваше правилата на Shootout преди години, и тогава дори не вярвахме, че някой ще направи стотачка. А за 147 – изобщо не сме си го представяли. Не мога да повярвам, че бях аз. Беше щастие, беше страст. Ще избера страст.

Постижението беше феноменално. Лично аз все още смятам, че 147 на Рони О’Съливан на световното първенство преди толкова години е най-добрият максимум, който сме виждали – пет минути и няколко секунди, при това на световно първенство, когато залогът е най-голям.

И накрая, след четири часа и две смени на панталоните, стигаме до 2025 година – първият ми успех в турнир от „Тройната корона“ от десетилетие насам, когато победих Кайрън Уилсън на финала на Мастърса. Бях започнал искрено да вярвам, че времето ми за големите титли е отминало. Мислех, че може би ще печеля по някой по-малък турнир, че ще съм сред добрите играчи – и това е. Но за големите шампионати смятах, че съм приключил. Затова никой не беше по-изненадан от мен самия, че стоях с трофея в края на седмицата. Абсолютно щастлив. Един от най-добрите моменти в кариерата ми, без съмнение. Световното първенство остава номер едно за мен, но от всички останали турнири, които съм спечелил след това, втората победа на Мастърса е изключително високо в личната ми класация.

За това избирам „удовлетворение“, защото за един снукър играч няма нищо по-удовлетворяващо от победата. Това е. Това са моите триъгълници от цвят. Какво мислите? На мен ми харесва. Закачете го на стената. Благодаря. Мисля, че се справих отлично", завърши с усмивка Магьосника във видеото.

Следвай ни: