Люк Литлър определи като „специално усещане“ влизането си в елитния и много кратък списък от играчи, които са успявали да защитят световната титла по дартс.
Люк Литлър защити световната си титла в дартса по абсолютно безапелационен начин
Литлър разгроми новия №1 на Нидерландия Джиан ван Вийн на финала, като спечели седем поредни сета по пътя към категорична победа с 7:1. С този успех той стана едва четвъртият играч, който печели титлата поредни години, редом до Фил Тейлър, Адриан Люис и Гари Андерсън, както и първият след „Летящия шотландец“ Андерсън, който постигна това през 2016 година. Освен това Литлър се нарежда до Тейлър, Джон Парт, Люис, Андерсън, Майкъл ван Гервен и Питър Райт като един от малцината, печелили най-голямата награда в дартса повече от веднъж.
Литлър не криеше, че основната му цел преди турнира е била да стане първият играч от десетилетие насам, който защитава световната си титла, а сега вече е изпитал това „специално усещане“, което малцина в спорта някога ще познаят. А ако продължи да играе със своя „неудържим“ стил и да „преследва“ големите титли, които все още му липсват, изглежда вероятно да го изпита още много пъти.
Литлър вече е носител на титлите от Световното първенство, UK Open, World Matchplay, World Grand Prix, Grand Slam и Players Championship, световен №1 и първият победител, получил наградата от 1 милион паунда за триумф в „Александра Палас“. Единствените големи трофеи, които му липсват, за да завърши колекцията си, са World Masters и Европейското първенство.
„Чувството е невероятно. Това е, от което са направени мечтите. Всеки иска първата си световна титла, но да се върнеш тук и да я спечелиш отново, да я защитиш – това е нещо изключително“, каза Литлър. „Нищо не може да се сравни с първата световна титла в който и да е спорт, защото това е първият път. Но този път всичко беше насочено към защитата ѝ, да я занеса отново у дома за още 12 месеца и да добавя името си към списъка на шампионите, които са печелили поред. Това е много кратък списък, но аз съм в него.
На сцената понякога съм неудържим. Печеля мачове, губя мачове – това е дартс, не винаги побеждаваш. Но световната титла отново е моя. Следващият голям турнир е World Masters в края на януари, който все още не съм печелил. Останалите големи титли по-късно през годината ще ги преследвам. Това е специално усещане. Това е всичко, което исках да направя още от World Grand Prix насам, по пътя към Световното първенство. Милионът е там, но идва след трофея. Трофеят винаги е на първо място. А името ми е в този кратък списък.“
Литлър направи феноменално представяне на финала със среден резултат от 106,02, 16 пъти 180, 19 пъти 140, 46% успеваемост на дабълите, седем поредни спечелени сета и чек-аут от 147, с който подпечата победата и показа пълния си потенциал. Това беше ниво, с което Ван Вийн не успя да се справи, като 18-годишният призна, че е очаквал съперникът му да извади още повече и да достигне нивата, които показа срещу Люк Хъмфрис и Гари Андерсън на четвъртфиналите и полуфиналите.
„Определено играх по-добре след първия сет. Искам да започвам бързо и не искам съперникът ми да повежда с 1:0“, добави Литлър. „Винаги искам да задам тона в мача, да поставя стандарта, но не успях да го направя. След първия сет обаче всичко беше магия. Ако играеш със средно 106 точки в осем сета, в девет от десет случая ще спечелиш. Първият ми мач от Премиър лийг миналата година срещу Майкъл ван Гервен беше истинска магия и от двете страни – това са мачове, които понякога губиш. Джиан винаги беше там. Пропусна няколко дабъла. Можеше да поведе с 2:0 и това щеше да промени всичко. Аз щях да съм много по-раздразнен. Очаквах Джиан да хвърли всичко срещу мен.“
Литлър се сблъска и с предизвикателства по време на турнира, най-вече освиркванията след коментарите му след победата над Роб Крос в четвъртия кръг. Той изглеждаше изнервен на моменти и отпразнува бурно успеха си, като повтаряше „А сега какво?“ към публиката след победата си в последния лег на шестия сет. След края на мача срещу Крос Литлър се обърна към трибуните с думите: „Притеснява ли ме? Наистина ли ме притеснява?! Изобщо не ме притеснява! Мога ли да кажа нещо? Вие плащате билетите и вие плащате наградния ми фонд, така че благодаря! Благодаря ви за парите! Благодаря ви, че ме освирквате! Благодаря – хайде!“
След това той беше посрещнат с още освирквания, но по-късно призна, че е искал отново да спечели публиката на своя страна. По негови думи този момент вече е отминал и оттогава насам феновете са били зад него.
„Очевидно се обърнаха срещу мен, но аз пак спечелих мача си и стигнах до четвъртфиналите“, каза Литлър. „Всеки иска публиката да е на негова страна. Оттогава насам, на четвъртфиналите, полуфиналите и тази вечер, публиката беше с мен, така че голямо уважение към тях.
Те платиха парите си, за да ме подкрепят този път. Имаше няколко притеснени хора тази сутрин, когато се събудих. Като погледнеш към тях, всички казват ‘хайде’. В един момент в мача с Роб Крос погледнах и всички бяха навели глави. Казах им: ‘Дръжте главите си горе, защото ако ви гледам с наведени глави, това няма да ми помогне’. Тази вечер нямаше за какво да се тревожа.“