)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Световната атлетика съобщи новината за смъртта на Кери О'Брайън, един от водещите австралийски бегачи на дълги разстояния през 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Той е починал на 13 декември на 78-годишна възраст след продължително боледуване.
В онази епоха за австралийските бегачи е било изключително трудно да оставят трайна следа. Легендата Рон Кларк е бил толкова доминираща фигура в общественото съзнание, че е оставял малко място под прожекторите за останалите. О'Брайън обаче е един от малцината, които успяват да излязат от сянката му.
Той се състезава превъзходно както на писта, така и в крос-кънтри бяганията, като поставя световен рекорд в основната си дисциплина – 3000 метра стийпълчейз, и завършва четвърти на олимпийски финал. О'Брайън се отличава и в дистанциите от 3000 до 10 000 метра, поставя световен рекорд на две мили в зала и печели национална титла в крос-кънтрито.
О'Брайън привлича допълнително внимание, като редовно се състезава и побеждава Кларк в последните години от кариерата на именития си сънародник. В месеците преди последното участие на Кларк на Игрите на Британската общност в Единбург през 1970 г. О'Брайън го изпреварва в осем състезания. Когато О'Брайън постига личния си рекорд от 13:37.2 на 5000 метра в Мелбърн през март 1970 г., Кларк остава втори, както и по-късно същата година, когато О'Брайън записва най-доброто си време от 13:11.0 на три мили в Портланд.
Роден през 1946 г., О'Брайън пробива на международната сцена още като тийнейджър. Малко след като навършва 20 години, той печели сребърен медал на 3000 метра стийпълчейз на Игрите на Британската общност в Кингстън през 1966 г., финиширайки зад Питър Уелш от Нова Зеландия и пред Бенджамин Кого от Кения. На същите игри той участва и в бягането на една миля, където се класира осми с време 4:02.72.
Най-големите си успехи О'Брайън постига между 1969 и 1971 г. – период, който обаче включва и някои от най-големите му разочарования. На Игрите на Британската общност в Единбург през 1970 г. той пада при водното препятствие в предпоследната обиколка, докато води във финала на стийпълчейза, и не успява да завърши, а съотборникът му Тони Манинг печели златото.
Само три седмици по-рано обаче О'Брайън прави може би най-силното бягане в кариерата си, поставяйки световен рекорд от 8:21.98 (ратифициран като 8:22.0) на турнира ISTAF в Берлин. Този рекорд остава национален на Австралия в продължение на почти 23 години. По-късно същата година О'Брайън завършва четвърти на 3000 метра стипълчейз на Олимпийските игри в Мексико Сити.
От 1967 до 1972 г. О'Брайън е редовен участник в състезанията на закрито в САЩ. През 1971 г. в Сан Диего той пробягва две мили за 8:19.2, което по онова време е най-бързото време, регистрирано някога на тази дистанция, както на открито, така и в зала.
Нещастията го преследват и на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., където О'Брайън губи едната си шпайковка, след като е настъпен по време на сериите в стипълчейза, а по-късно пада на едно от препятствията.
В кариерата си О'Брайън печели седем титли на Австралия на 3000 метра стипълчейз, една на 5000 метра и една в крос-кънтрито. Кариерата му е преждевременно прекратена от контузия и той се оттегля от състезателната атлетика едва на 26-годишна възраст.
Въпреки че броят на медалите му от големи първенства е ограничен, световният рекорд на О'Брайън, четвъртото му място на олимпиада и постоянните му силни международни изяви го утвърждават като един от водещите състезатели в стипълчейза на своето време и сред най-добрите австралийски бегачи на дълги разстояния.
След като се оттегля от атлетиката, О'Брайън се радва на успехи като развъдчик на състезателни коне.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)