Отборът на Ирландия за следващите Олимпийски игри в Лос Анджелис може да получи сериозно подкрепление, след като южноафриканската надежда Бенджи Ричардсън е напът да смени националността си и да представлява родината си.
Южноафриканският вестник The Citizen съобщи миналия вторник, че Ричардсън ще смени спортното си гражданство в полза на Ирландия, като ирландската атлетическа федерация (Athletics Ireland) вече е подала официално заявление до Комисията за преглед на националността към Световната атлетика от негово име.
Ричардсън е изключително обещаващ спринтьор, който е печелил националния шампионат на Южна Африка на 200 метра и притежава множество световни медали за юноши под 20 години на 100 метра и в щафетите. Само на 20 години, той остана на едва 0.02 секунди от времето за класиране на олимпийския финал на 100 метра в Париж миналата година, което подчертава колко ярък талант е.
Роден в Дъблин, Ричардсън е отгледан в Южна Африка от своите баба и дядо, но сега изглежда решен да представлява родината си занапред.
Промяната е смел ход, който малцина са очаквали. Решението на Ричардсън да смени националността си, след като вече е представял Южна Африка на олимпийски игри, обърка не един и двама наблюдатели.
В ексклузивно интервю за Balls.ie тази седмица ирландската атлетическа легенда Дейвид Гилик се опита да хвърли светлина върху възможните причини зад това решение.
Дейвид Гилик разговаря подробно с Balls.ie във вторник, по повод излизането на неговата завладяваща автобиография "Състезанието“.
Като световен финалист в спринта за Ирландия, малцина са по-квалифицирани от Гилик да коментират неочакваното решение на Бенджамин Ричардсън.
"Приветстваш такъв талант“, каза Гилик за добавянето на Ричардсън към все по-дългия списък с ирландски атлетически надежди. "Странно е защо го прави точно сега, разбирам това. Очевидно той беше на Олимпиадата в Париж. Явно е обмислил нещата, по една или друга причина, може би тук има повече възможности по отношение на финансиране и структура.“
Гилик заяви, че разбира защо някои хора може да имат резерви относно този ход, но той го възприема като огромна възможност да се внесе още повече вълнение в ирландския спринт.
"Някои хора може да гледат на това от негативна гледна точка“, каза Гилик. "Аз бих искал да го погледна като възможност да оползотворим таланта, който той притежава. Говорим за щафетни отбори 4х100 метра – някой като него дава огромен тласък на отборния дух и на целия състав. Видяхме колко позитивен ефект имаха щафетите в тази страна, особено смесената щафета и женската 4х400.“ "Освен това, той ще предизвика останалите. Атлети като Израел (Олатунде) и Бори (Акинола) ще си кажат: "Добре, трябва да вдигна нивото, защото този човек има постижения, има резултати“. Ако всичко бъде одобрено от Световната атлетика, той може да облече ирландския екип. Вероятно той гледа и към Лос Анджелис (2028), така че сега е моментът.“
Гилик обаче твърди, че ако Ричардсън иска да стане пълноправна част от отбора на Ирландия, той трябва напълно да се потопи в атлетическата култура на страната.
"Бих се радвал да видя някой като него да прекара малко време и тук“, каза Гилик. "Да дойде и да усети каква е атмосферата, и да се надяваме, да взаимодейства със следващото поколение млади атлети. Ако той е способен да постига такива времена, под 10 секунди, това е невероятно. Искаме това да вдъхнови следващото поколение. Така че, ела, прекарай малко време тук, опознай обстановката, вдъхнови това и следващото поколение.“
Само на 21 години, личният рекорд на Ричардсън на 100 метра е 9.86 секунди – по-бързо от всеки друг ирландски атлет в историята. Ако той успее да мотивира и останалите около себе си да достигнат тези висоти, ирландската атлетика може да я очакват още по-вълнуващи времена.
Снимки: Imago