Две години след като акула отхапа крака ѝ, тя ще бяга на маратона в Ню Йорк

Али Трувит, която спечели два сребърни медала в плуването на Паралимпийските игри през 2024 г., никога не е губила надежда да се завърне към дистанцията от 42.2 километра. Акула отхапва крака ѝ, но по някакъв начин Али Трувит успява да се върне до лодката.

Един от първите, оказали ѝ помощ, Матю Бевилакуа, ѝ говори, за да я държи в съзнание. Трувит се пошегува: "Поне пробягах маратона си преди това.“ Бевилакуа не се съмнява: "Ще пробягаш и друг.“

Две години по-късно се оказва, че е бил прав. След като оцелява след атаката на акулата и претърпява операция за ампутация на крака си под коляното, Труит ще участва в маратона на Ню Йорк през 2025 г. на 2 ноември.

Труит завършва Йейл през 2023 г., където се състезава в плувния отбор на университета. Осем дни преди дипломирането си тя пробягва маратона в Копенхаген заедно с майка си. След това Труит отлита за островите Търкс и Кайкос с бившата си съотборничка Софи Пилкинтън.

Двете млади жени скачат от лодката и започват да се гмуркат с шнорхел. Намират се на около 55 метра от лодката, когато акула се врязва в Труит. Двете удрят и ритат акулата, отвръщайки на удара по единствения възможен начин. В рамките на няколко мига акулата отваря уста и я затваря около левия крак на Труит.

Виковете за помощ на Трувит и Пилкинтън са безполезни. Лодката, в която е техният водач, е твърде далеч. Докато кръвта шурти от крака ѝ, Трувит плува възможно най-бързо. Акулата продължава да ги блъска и заплашва, докато те си проправят път през водата.

На лодката Пилкинтън, която по това време учи медицина, прави турникет, за да забави кървенето. Техният водач се свързва по радиото за линейка, а друга лодка се приближава. Бевилакуа се качва на борда и започва да задава въпроси на Трувит. Поддържането на съзнание е ключът към оцеляването. Докато разговарят, той ѝ казва, че ще пробяга още един маратон.

"Просто съм толкова благодарна за начина, по който той не позволи на това съмнение да остане в ума ми дори за секунда“, споделя Трувит. С този мигновен отговор Бевилакуа ѝ дава надежда.

"Щом някой друг го мисли, може би в крайна сметка и аз ще го повярвам“, казва си Трувит.

Трувит е транспортирана по въздух до Маями, където родителите ѝ се присъединяват към нея. Тя се бори с инфекция в крака си, претърпява операция за отстраняване на заразена тъкан, след което е прехвърлена по въздух в Ню Йорк за ампутацията. На рождения си ден тя лежи в болнично легло – животът ѝ е спасен, но кракът ѝ е ампутиран под коляното.

Тя седи с майка си Джоди и се моли, повтаря мантри и плаче. "Защо аз?“, пита се тя. Но не си позволява да потъне в меланхолия за дълго.

"Исках да се измъкна възможно най-бързо от това състояние и да се насоча към въпроса: "Как ще осмисля всичко това?“, разказва Трувит.

Смел план

Възстановяването е болезнено. Трувит се учи да ходи с патерици, а след това и с протеза. Тя жадува за кардио тренировки. Липсва ѝ усещането за сила във водата и тичането, което променя съзнанието ѝ – когато бягането превръща лошото настроение в добро. Затова нейният физиотерапевт ѝ организира кардио тренировки в седнало положение, като бокс с гирички.

"Исках да се чувствам силна, уверена и могъща“, казва Трувит. "Просто исках да се върна към онези неща, които ми носеха толкова много радост в живота.“

Около три месеца след атаката тя отново е във водата и тренира. Напредъкът ѝ е бърз: от учене как да плува с един крак, до постигане на по-добри времена от тези преди инцидента. 13 месеца след нападението на акулата, Труит се класира за Паралимпийските игри в Париж през 2024 г. Там тя печели сребърни медали на 100 метра гръб S10 и 400 метра свободен стил S10.

"В нас има много повече, отколкото си мислим“, казва Трувит. "Всички ние разполагаме с неизчерпаеми възможности, за които не подозираме. Ако успеем да отключим съзнанието си за факта, че те може би съществуват, че когато умът ни казва, че нямаме повече сили, всъщност има още, мисля, че това променя всичко. Вярвам, че е истина и че носи огромна надежда.“

Когато Трувит се прибира от Париж, тя започва да тича по-често със своята протеза тип "острие“. Идеята, която Бевилакуа е посял в главата ѝ, започва да расте. "Ами ако мога да пробягам маратон?“

Тя започва сериозни тренировки и споделя плана си с Бевилакуа.

"Той реагира с думите: "О, Боже, знаех си, че ще го направиш, знаех, че ще се върнеш към това“, разказва Трувит. "Толкова е готино да имам неговата подкрепа от самото начало и през цялото време. Мисля, че той е много, много развълнуван.“

Труит използва протезата от около година. Има и предизвикателства. Тя забелязва, че много пътища са неравни и наклонени на една страна. С протезата неравните пътища изкривяват таза ѝ. А липсата на глезенна става усложнява изкачването и слизането.

Без стъпало, Трувит не може да усеща неща като малко камъче или дупка на пътя. Нещо, което едва би забелязала преди атаката на акулата, сега може напълно да я извади от равновесие.

"Трябва да държа очите си залепени за земята, за да мога да забележа всичко“, казва Трувит.

След това идва и подложката, която се поставя върху крака ѝ като бариера между него и протезата. Без достъп на въздух, тя събира пот.

"На практика трябва да спирам, да свалям протезата и да я подсушавам по няколко пъти по време на по-дълги бягания“, споделя Трувит. "Състезателният дух в мен си казва: "Толкова е разочароващо, че бих могла да бягам с темпо 8:50 минути на миля, а вместо това е 13:50, защото трябваше да прекарам пет минути в сваляне на крака си.“

Да следваш неотлъчно курса

Всички тези разочарования и трудности са реални. Но също толкова реално е и това: Трувит е на 23 години, две години след атака от акула, и тренира за маратон.

"Ако преди две години ми бяхте казали, че ще пробягам 16 мили с протеза по улиците на Ню Йорк, никога нямаше да ви повярвам“, казва Трувит, визирайки една от тренировките си.

Тя отдава заслуженото на много хора и чудеса за това, че е стигнала дотук. Майка ѝ е била особено важна.

"Майка ми е когнитивно-поведенчески терапевт и ме научи много за "приемането на диалектиката“: две противоположни неща могат да бъдат верни едновременно. От една страна, беше трудно да се науча да бягам отново и е изпълнено с болка, разочарования и неуспехи, и може да се чувствам така: "Просто ми липсва да имам два крака“, казва Трувит. "Но в същото време има толкова много радост, толкова много гордост, толкова много благодарност за факта, че, първо, мога да си позволя протеза за бягане и да мога да бягам, и второ, че си връщам тази радост от живота, която мислех, че няма да мога да си възвърна. Имаше време, когато мислех, че никога повече няма да изпитам еуфорията на бегача.“

Близките на Трууит ще бягат на маратона с нея. Родителите ѝ, Джоди и Мич Трууит, ще бъдат там. Софи Пилкинтън, нейната приятелка, която е била с нея по време на атаката, също ще бяга, заедно с други приятели.

"Същата подкрепа, която ме изведе на подиума на Паралимпийските игри, сега е подкрепата, която ми помага да пробягам 26.2 мили с протеза“, казва Трувит. "Цялата тази подкрепа направи завръщането ми възможно и тя ме мотивира да я върна чрез работата си с моята неправителствена организация.“

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages