Изпълнителният директор на UFC Дейна Уайт беше дълбоко разчувстван от новината за смъртта на легендата в кеча Хълк Хоган.
Отиде си легендата на кеча Хълк Хоган
Тери Болеа, познат на света като Хълк Хоган, почина в четвъртък на 71-годишна възраст вследствие на сърдечен арест. Член на Залата на славата на WWE, той беше лицето на професионалния кеч през 80-те години и след това. „Хълкаманията“ завладя света и издигна кеча до нови висоти. Влиянието му е оставило отпечатък и върху Уайт, който признава, че е бил негов фен в детството си — както милиони хора по света.
„Аз съм на 55 години, така че израснах точно в онова време, когато WWF беше колосално явление, а Хълк се превръщаше в огромна звезда“, каза Уайт в интервю за FOX News. „Гледах WWF тогава и бях фен на Хълк Хоган.“
Наскоро Уайт се е срещнал с Хоган на Републиканската национална конвенция, където и двамата се качиха на сцената в подкрепа на кандидатурата на Доналд Тръмп за президент.
„Когато пристигнах там, буквално ме заведоха в чакалня, където бях заедно с Кид Рок“, разказва Уайт. „На път към стаята ми, Хълк Хоган ме дръпна и ме попита дали може да поговорим насаме. Изведе ме настрани и… никога няма да забравя този разговор, който водихме онази вечер. Беше добър човек, специален. Обичаше президента и, разбира се, обичаше Америка.“
През декември Хоган също участва в UFC събитие. Той придружаваше Колби Ковингтън по време на неговото излизане за UFC on ESPN 63 в Тампа, Флорида, докато звучеше емблематичната му входна песен „Real American“ на Рик Дерингър.
За Уайт Хоган въплъщава една епоха от 80-те години, в която „мъжете бяха мъже“. Звездите на това време бяха мускулести екшън герои като Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и, разбира се, Хоган, който използва успеха си в кеча като трамплин за кариера в Холивуд.
„Чуйте, аз израснах в тази епоха – това е моята епоха“, каза Уайт. „Мисля, че за всеки човек епохата, в която е израснал, е най-добрата. А 80-те бяха невероятни — и не само заради тези хора. Имена като Сталоун, Арнолд… и списъкът продължава с още и още истински мъжкари от онези години. Да, за мен – Рейгън. Мога да продължавам безкрайно. Беше най-доброто. Винаги казвам: наистина съм щастлив, че израснах в епохата, в която израснах – 80-те, и съм щастлив, че ще си отида в епохата, в която ще си отида. Много съм доволен от това как времето ми на този свят се е подредило.“